Решение № 277 от 13.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1548/2011 г.

Решение № 277 от 13.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1548/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият С. А. И., за отмяна по реда на възобновяването, на определение от 4.10.2010 г. постановено по НОХД № 1588/09 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се искане за отмяната на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането по изложените в него съображения. Осъденият И. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 151 от 4.10.2010 г. постановено по НОХД № 1588/09 г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил, било одобрено споразумение постигнато между Районна прокуратура - гр. Кюстендил и осъдения И. и неговата защита, като И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" от 3 месеца, което следвало да бъде търпяно при първоначален строг режим в затворническо "заведение" от закрит тип. С последващо определение от същата дата по същото дело, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е привел в изпълнение определеното на осъдения И. общо наказание по НОХД № 209/2000 г., НОХД № 702/2003 г. и НОХД № 1019/2002 г., всички по описа на Районен съд - гр. Кюстендил, за срок от 3 месеца лишаване от свобода, като е постановено същото да бъде търпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С решение № 64 от 22.02.2011 г. постановено по касационно наказателно дело № 738/2010 г., състав на първо наказателно отделение на ВКС на РБългария, е отменил по реда на възобновяването влязлото в сила определение № 151 от 4.10.2010 г. постановено по НОХД № 1588/09 г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил, с което е било одобрено споразумението постигнато между Районна прокуратура - Кюстендил и осъдения И. и неговата защита, с което И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и делото било върнато на Районен съд - Кюстендил за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. С определение № 63 от 12.04.2011 г. постановено по НОХД № 276/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил, било одобрено споразумение постигнато между Районна прокуратура - Кюстендил и осъдения И. и неговата защита, като И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му било наложено наказание "пробация" с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. При така установените данни по делото, искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на определението постановено по НОХД № 1588/09 г. по описа на Районен съд - Кюстендил с което на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение определеното на осъдения И. общо наказание по НОХД № 209/2000 г., НОХД № 702/2003 г. и НОХД № 1019/2002 г., всички по описа на Районен съд - Кюстендил за срок от 3 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, се явява основателно и следва да бъде уважено. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че след постановяване на определението по НОХД № 276/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, с което на И. за извършеното от него престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е било наложено наказание различно от наказанието лишаване от свобода, в случая не е налице хипотезата визирана от законодателя в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, поради и което определеното на И. по реда на чл. 25, ал. 4 от НК общо най-тежко наказание, не следва да бъде привеждано в изпълнение, а постановеното в този смисъл определение на Районен съд - гр. Кюстендил, следва да бъде отменено по реда на възобновяването. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение