Решение № 439 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1768/2009 г.

Решение № 439 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1768/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение № 335 от 28.03.2008 г. по гр. д. № 181/2006 г. на районен съд гр. Х. е отхвърлен иск за делба на имотите, находящи се в землището на с. К., останали в наследство от Л. Г. П. и възстановени от поземлената комисия като нива от 15,062 дка, представляваща имот № 1* и нива от 21,935 дка, представляваща имот № 2* по плана за земеразделяне. Решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила на 11.06.2008 г. На 10.04.2009 г. е подадена молба за отмяна на горното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, с твърдение, че е постановено въз основа на официален документ- удостоверение за наследници от 18.10.2007 г., което е с невярно съдържание относно лицата, включени в кръга на наследници на общия наследодател Л. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Искът за делба е предявен от наследниците на Д. Л. Г. с твърдение, че той е осиновен син на общия наследодател Л е насочен срещу ответниците, които са наследници на втората му съпруга Р. За да отхвърли иска районният съд е изложил съображения, че представените доказателства, сред които и удостоверение за наследници № от 18.10.2007 г., издадено служебно от кметството на с. К., не доказват твърдението на ищците, че Д. Л. Г. е бил осиновен от Л. П. и се явява негов пряк наследник, съответно и ищците, при наследяване на възстановените земеделски земи. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като се твърди, че решението е постановено въз основа на удостоверение за наследници, което е с невярно съдържание, тъй като не включва като наследник осиновения син на Л. П., респективно ищците като наследници от коляното на този син. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК това основание за отмяна е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документа, върху който е основано решението. Не е достатъчно да се твърди, че даден документ е неистински или с невярно съдържание, а е необходимо това да е установено по надлежния ред- т. е. с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 4 от ГПК, респ. чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) Молителите не представят доказателства, че неистинността на документа е установена по изискуемия от закона начин, а единствено, че са сигнализирали прокуратурата за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, което не е достатъчно и затова следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Отделно от това изискването е да се касае за документ, на който е основано решението, докато в настоящия случай съдът е направил изводите си въз основа и на други писмени доказателства и връзката между тях, а не само с оглед цитираното удостоверение за наследници. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение