Решение № 622 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2008 г.

Решение № 622 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лимонка Алексеевна Недева, Георги Савов Недев и Кирил Савов Недев, чрез пълномощника им адв. Станислава Стоева, срещу решение № 194 от 20 март 2008 година, постановено по адм. д. № 1051/2006 година по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-14-083/6 февруари 2006 година на началника на ДНСК София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ДНСК София не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 2001 година в собствения на жалбоподателите поземлен имот е изградена двуетажна масивна постройка с разгъната застроена площ 125 кв. м, изпълнена от бетонови блокчета до етап груб строеж, захранена с ток и вода. Установено е също така, че поземления имот, в който е извършено строителството, представлява земеделска територия, без предвиждане на подробен устройствен план и без промяна предназначението на земята. Строителството е извършено без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж. За извършения строеж не е подавано заявление за узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, е правилен. Това строителство подлежи на премахване съгласно чл. 225 от ЗУТ, към който препраща разпоредбата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Възражението на касаторите относно приложението на чл. 59, ал. 2 от ЗУТ е неоснователно. Това възражение е подробно обсъдено от окръжния съд, чиито мотиви се възприемат изцяло от настоящата инстанция. В допълнение следва да се посочи, че цитираната в касационната жалба разпоредба не изключва одобряването на инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито в случая не са одобрявани и издавани. Само това обстоятелство е достатъчно, за да квалифицира строежа като незаконен и съответно да бъде премахнат. При постановяване на оспореното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което то ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,