Решение № 12157 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1138/2016 г.

Решение № 12157 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1138/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЕВН Б. Е." ЕАД, седалище и адрес на управление гр. П., подадена чрез юриск. С. Р., против решение № 6888 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 2829/2015 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 31 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ж-36 от 23.05.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране) и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 300,00 лв. Излагат се доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона (основания относими към разпоредбата на чл. 146 от АПК, а не по чл. 209 от АПК). Излага, че съдът не се е произнесъл по всички доводи на първоначалната жалба, като излага възражения относно незаконосъобразността на оспорения административен акт с подробно представяне на фактическите обстоятелства във връзка с начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Излага, че съдът не е съобразил, че цената за достъп е относима към всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, предвид извършването на мрежови разходи включени във формирането на "цена достъп" за клиент, консумиращ средно напрежение. Излага, че съдът не е съобразил допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е спазена разпоредбата на чл. 35 от АПК, като не са съобразени и обсъдени фактите и обстоятелствата от значение за случая и обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, предвид на това, че не е бил уведомен за сключен договор от 20.02.2014 г. за покупко - продажба на енергийни съоръжения между "Инпринт" АД и, , Марицатекс"АД, въз основа на който е мотивирано решението КЕВР. Смята, че съдът е игнорирал приложението на чл. 13, ал. 3, т. 2, чл. 82, чл. 89 от ЗЕ, § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ, § 1, т. 15 от ДР на Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-6 от 18.06.2007 г. на ДКЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г" чл. 2, т. 3, т. 5 от Директива 2003/54/ЕО, Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Иска, да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата срещу решението на КЕВР, както и да се заплатят направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител юрисконсулт С. П., оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованото лице - "Инпринт" АД, гр. П., редовно призовано не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно. Излага, че освобождаването от задължението за заплащане на цена за пренос през електроразпределителната мрежа е допустимо при наличието на две предпоставки: обектът да е пряко присъединен към разпределителната уредба в подстанция на "НЕК" и захранването му да се извършва чрез съоръжения, собственост на клиента, като в случая е установено, че обектите собственост на "Инпринт" АД се захранват в подстанция "Ф."- гр. П. на ниво средно напрежение, а по отношение на втората предпоставка е установено, че "Инпринт" АД е собственик на съоръженията, чрез които обектите се захранват с електрическа енергия /договор за покупко-продажба между "Инпринт" АД и "Марицатекс" АД /. Смята, че съдът като е съобразил горното и като е отчел легалните дефиниции за "пренос на електрическа топлина и електроенергия или природен газ, нефт и нефтопродукти" от ЗЕ е обобщил, че административния орган е приложил правилно закона. Излага, че по отношение на "ЕВН Б. Е." ЕАД е установено, че няма присъединителни съоръжения, чрез които да осъществява услугата "достъп до електроразпределителната мрежа", поради това, че подстанция "Ф." - гр. П., към която е присъединен обекта на "Инпринт" АД, се поддържа в съответствие с техническите изисквания от "НЕК" АД, а оперативното управление се осъществява от "ЕСО" ЕАД и жалбоподателят не извършва разходи по поддържането на трафопоста. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 6888 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 2829/2015 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 31 състав, е отхвърлена жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД ("ЕВН") срещу Решение № Ж-36 от 23.05.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране) и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 300,00 лв. Административният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, в съответната форма, при спазване на установените процесуални правила. Съдът е приел, че за неоснователно становището на жалбоподателя, че цена за достъп до електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребителите, присъединени към нея и отразява разходи, които "ЕВН Б. Е." ЕАД извършва за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, предвид на това, че в случая обектите собственост на "Инпринт" АД се захранват в подстанция "Ф."- гр. П., 110-/20 кУ, собственост на "НЕК" ЕАД, чрез собствени електропроводни линии 20 kV (съгласно договор за покупко-продажба на енергийни съоръжения от 20.02.2014 г. между "Инпринт" АД и "Марицатекс" АД), както и че не е налице втората предпоставка за начисляване на цена за достъп за извършени разходи, поради това, че оперативното управление на подстанцията се извършва от персонал на Мрежови експлоатационен район (МЕР) П. - "ЕСО" ЕАД. В съответствие с чл. 29 и 30 във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, съдът е приел, че "ЕВН Б. Е." ЕАД не извършва разходи по поддържането на трафопоста, извършвано от "ЕСО ЕАД" и по разпределителната мрежа след него, собственост на "Инпринт" АД, поради и което не следва да възстановят чрез цената за достъп и пренос, предвид обстоятелството, че не е клиент присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН". Въз основа на изложеното съдът е приел, че КЕВР законосъобразно е наложила принудителни административни мерки по чл. 201, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, б. "а" ЗЕ. От фактическа страна е установено от административния съд, че производството пред ДКЕВР (сега КЕВР) е образувано на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, във връзка с чл. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) по жалба с вх. № Е-12-00-358 от 12.02.2014 г. на "Инпринт" АД, в качеството му на дружество, ползвател на електрическа мрежа за снабдяване с електрическа енергия, относно неправомерно начисляване на такси за мрежови услуги, предоставяни на дружеството от "ЕВН Б. Е." ЕАД, като оператор на електроразпределителната мрежа. Въз основа на извършено проучване и събраните доказателства и изготвен доклад № Е-Дк-192/20.05.2014 г. на гл. директор на Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове", с който преписката е внесена за разглеждане от комисията на закрито заседание, който е възприет с процесното Решение № Ж-36/23.05.2014 г. на ДКЕВР (сега КЕВР). Обективно е установено, че между "ЕВН Б. Е." ЕАД и "Инпринт" АД е бил сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 654 от 10.10.2013 г., според който "ЕВН Б. Е." ЕАД предоставя ползването на електроразпределителната мрежа на "Инпринт" АД с цел снабдяването на обектите му с електрическа енергия, като за предоставяните услуги "Инпринт" АД заплаща на "ЕВН Б. Е." ЕАД цена, одобрена от ДКЕВР. В хода на проучването от страна на КЕВР обаче е установено, че обектите собственост на "Инпринт" АД се захранват в подстанция "Ф."- гр. П., 110-/20 кУ, собственост на "НЕК" ЕАД, чрез собствени електропроводни линии 20 kV (съгласно договор за покупко-продажба на енергийни съоръжения от 20.02.2014 г. между "Инпринт" АД и "Марицатекс" АД) и оперативното й управление се извършва от персонал на Мрежови експлоатационен район (МЕР) П. на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, а не от "ЕВН". Възраженията на "ЕВН" в производствата пред КЕВР и пред съда са били, че освобождаването от задължението за заплащане на цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната му мрежа е допустимо при наличието на две кумулативни предпоставки: 1. обектът да е пряко присъединен към разпределителна уредба в подстанция на "Национална електрическа компания" ЕАД ("НЕК" ЕАД) и 2. захранването на обекта с електрическа енергия да се извършва чрез съоръжения, собственост на клиента. В тази връзка административният орган и съдът са изследвали наличието на обстоятелства, които да обосновават наличие на тези две предпоставки. Видно от мотивите в оспореното решение съдът е анализирал изложените в решението на КЕВР обстоятелства в тази насока, като е установено, че са налице кумулативните предпоставки за освобождаването от задължението за заплащане на цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН" от страна на "Инпринт" АД. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение, като обосновано е разгледал приложимите материалноправни разпоредби и е приел, че наложените принудителни административни мерки са в съответствие с чл. 201, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ. По касационната жалба са направени възражения относно изводите на съда за законосъобразност на оспореното решение, които са сходни с доводите по първоначалната жалба пред административния съд. Настоящият съдебен състав Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не се е произнесъл по всички доводи на първоначалната жалба, като излага възражения относно незаконосъобразността на оспорения административен акт с подробно представяне на фактическите обстоятелства във връзка с начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Обективно е установено, че производството пред ДКЕВР (сега КЕВР) е започнало и проведено по реда на Г. девета, раздел I от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), въз основа на подадена жалба от "Инпринт" АД, относно неправомерно начисляване на такси за мрежови услуги, предоставяни на дружеството от, , ЕВН Б. Е." ЕАД. Съдът обосновано е приел, че в производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като административният орган е събрал всички относими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата. Безспорно е установено, че между "Инпринт" АД и "ЕВН Б. Е." ЕАД е бил сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № 654 от 07.10.2013 г., поради и което са начислявани такси за мрежови услуги "цена за пренос" и "цена за достъп" до електроразпределителната мрежа на "ЕВН". Установено е също, че обектите, собственост на "Инпринт" АД се захранват от електрическа подстанция 110/20 кВ "Ф." - гр. П. собственост на "НЕК" ЕАД, която съгласно решение на Българския енергиен холдинг, взето с протокол № 71 от 11.12.2013 г., е прехвърлена като ДМА към "Електроенергиен системен оператор" ЕАД от дата 04.02.2014 г. и оперативното й управление се извършва от персонал на Мрежови експлоатационен район (МЕР) П. на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Действително придобиването на собствеността на обектите е осъществено на 20.02.2014 г. по договор сключен между "Инпринт" АД и "Марицатекс" АД за покупко - продажба на енергийните съоръжения, чрез които обектите им се захранват с електрическа енергия. Тази информация е предоставена допълнително от "Инпринт" АД по искане на ДКЕВР в хода на проучването и е част от административната преписка, като неуведомлението на "ЕВН" за приложения договор не съставлява нарушение на чл. 34 от АПК и чл. 145, ал. 1 от НЛДЕ, доколкото са изискани доказателства от "Инпринт" АД във връзка с възражението на "ЕВН", че захранването на обекта следва да се извършва чрез съоръжения, собственост на клиента, а в случая "Инпринт" АД не е бил собственик на тези съоръжения към момента на сключване на договора с "ЕВН", но впоследствие в хода на производството е придобил собствеността. Административният съд е съобразил от материалноправна страна наличието на кумулативните предпоставки за освобождаването от задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, които КЕВР в конкретния случай е приела, че са налице, а именно 1. обектът да е пряко присъединен към разпределителна уредба в подстанция на "Национална електрическа компания" ЕАД ("НЕК" ЕАД) и 2. захранването на обекта с електрическа енергия да се извършва чрез съоръжения, собственост на клиента. В съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ КЕВР регулира цените за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа, като основен принцип при тази регулация е енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти (чл. 31, т. 2, б. "а" от ЗЕ). Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, като указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, са задължителни за енергийните предприятия. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗЕ ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, като редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия (ал. 3). С Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1) е определен редът и методиката за образуване на цените, като съгласно чл. 3, ал. 1 се регулират цените: т. 5 за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа; и т. 6 за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи. Съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната и/или електроразпределителните мрежи комисията извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги, а съгласно чл. 29, ал. 1 цената за достъп до разпределителната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение. Също така съгласно чл. 30 от Наредба № 1 цените на предоставените на клиентите услуги, свързани с лицензионната дейност, се образуват на основата на определени от комисията икономически обосновани разходи в съответствие с чл. 10. В случая административният съд правилно е съобразил, че с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР са утвърдени отделни цени за достъп и пренос до разпределителните мрежи, както и са съобразени законовите дефиниции за "достъп", "пренос" и "технологични разходи" по § 1, т. 22, т. 44 и т. 64 от ДР на ЗЕ относими към преценката за дължимост на "цена за достъп" от страна на "Инпринт" АД по електроразпределителната мрежа на "ЕВН". Безспорно е установено, че "ЕВН" е лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа, както и че са утвърдени Правила за търговия с електрическа енергия и въз основа на тях между "ЕВН Б. Е." ЕАД и "Инпринт" АД е сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 654 от 10.10.2013 г., съгласно който "ЕВН Б. Е." ЕАД предоставя ползването на електроразпределителната мрежа на "Инпринт" АД с цел снабдяването на обектите му с електрическа енергия, като за предоставяните услуги "Инпринт" АД заплаща на "ЕВН" цена, одобрена от ДКЕВР. В хода на производството е установено, че "ЕВН" няма присъединителни съоръжения, чрез които да осъществява услугата достъп до електроразпределителната мрежа", поради това, че обектите, собственост на "Инпринт" АД се захранват от електрическа подстанция 110/20 кВ "Ф." - гр. П. собственост на "НЕК" ЕАД, която съгласно решение на Българския енергиен холдинг, взето с протокол № 71 от 11.12.2013 г., е прехвърлена като ДМА към "Електроенергиен системен оператор" ЕАД от дата 04.02.2014 г. и оперативното й управление се извършва от персонал на Мрежови експлоатационен район (МЕР) П. на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Освен това съоръженията за свързване с електроразпределителната мрежа не са собственост на "ЕВН" и че дружеството няма реализирани "технологични разходи" за поддържане на мрежата, както и не поддържа съоръжения за отчитане. В съответствие с чл. 117, ал. 5 от ЗЕ електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, се изграждат за негова сметка и са негова собственост, а в случаите, когато електропроводите високо и средно напрежение, чрез които уредбите по ал. 5 се присъединяват към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, не са елементи на тези мрежи, се изграждат от клиента и са негова собственост (ал. 6). Също така съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи са длъжни да осигурят достъп при условията на равнопоставеност до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ползвателите на съответната мрежа, като обект на клиент може да бъде снабдяван чрез директен електропровод от производител или от търговец на електрическа енергия, като в този случай средствата за търговско измерване се изграждат и монтират за сметка на производителя или търговеца и са негова собственост (чл. 119, ал. 2). Съгласно чл. 120а от ЗЕ потребителите на електрическа енергия не заплащат такса за средствата за търговско измерване. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за незаконосъобразност на решението на административния съд, поради това, че съдът въз основа на обективно установени обстоятелства е приел, че са били налице кумулативните предпоставки за освобождаване на "Инпринт" АД от плащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б. Е." ЕАД, след като обектите му се захранват директно от електроснабдителната мрежа на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД от дата 04.02.2014 г., чието оперативното й управление се извършва от персонал на Мрежови експлоатационен район (МЕР) П., както и съоръженията за свързване с електроразпределителната мрежа не са собственост на "ЕВН" и последното няма реализирани "технологични разходи" за поддържане на мрежата, която реално не се използва от "Инпринт" АД, както и не поддържа съоръжения за отчитане, поради и което не се дължи заплащане на цена за услугата достъп до електроразпределителната мрежа. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че наложените принудителни административни мерки по чл. 201, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ и във връзка с чл. 147, ал. 2 от НЛДЕ, са в съотвествие с установените обстоятелства и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не е съобразил чл. 13, ал. 3, т. 2, чл. 82, чл. 89 от ЗЕ, § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ, § 1, т. 15 от ДР на Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-6 от 18.06.2007 г. на ДКЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г" чл. 2, т. 3, т. 5 от Директива 2003/54/ЕО, Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Посочените разпоредби не са относими към конкретния административноправен спор, като съдът е приложил съответните материалноправни норми свързани с дължимостта на цената на услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на "ЕВН". Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 300,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение