Решение № 7609 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2015 г.

Решение № 7609 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна, от министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника юрк. Дияна Караиванова, и от министъра на регионалното развитие и благоустройството, черз пълномощника юрк. Мирена Дамбова, срещу решение № 167 от 2 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 1761/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е обявена нищожността на заповед № РД-18-03-2/12 февруари 2014 г. на началника на СГКК - гр. Варна в частта за поземлен имот с идентификатор 83404.502.9, образуван от поземлен имот 009911 по КВС на с. Шкорпиловци. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника по касация - "Мирта Инженеринг" ЕООД със седалище гр. София, чрез пълномощника на дружеството адв. Вергиния Аркадиева, са постъпили отговори по трите касационни жалби, както и писмени бележки, в които са изложени доводи за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждането на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Трите касационни жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Мирта Инженеринг" ЕООД срещу заповед № РД-18-03-2/12 февруари 2014 г. на началника на СГКК - гр. Варна в частта за поземлен имот с идентификатор 83404.502.9, образуван от поземлен имот 009911 по КВС на с. Шкорпиловци. С оспорената заповед № РД-18-03-2/12 февруари 2014 г. на основание чл. 49а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) началникът на СГКК - гр. Варна е одобрил кадастрална карта и кадастрални регистри за група поземлени имоти с посочени идентификатори, образувани от група поземлени имоти по КВС на с. Шкорпиловци, сред които и собствения на оспорващото дружество поземлен имот. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган в процедура, проведена в нарушение на чл. 35а от ЗКИР (в относимата редакция, обн., ДВ, бр. 36/2004 г.), регламентиращ специален ред за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри спрямо общия такъв по чл. 35 от ЗКИР. Поради това е обявил заповедта на началника на СГКК - гр. Варна за нищожна в оспорената част. Отделно от това са изложени и съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед като издадена в нарушение на материалния закон чрез използване на източници на данни за границите на имотите извън посочените в чл. 41 от ЗКИР, при липсата на условията по чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3/2005 г.). Взето е предвид и обстоятелството, че процесният имот - урбанизирана територия, е определен като защитена територия, без данни за проведена процедура по Глава трета от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Изложени са съображения за нарушение на административнопроизводствените правила предвид издаването на заповедта в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК - преди относимите за случая факти и обстоятелства да бъдат изяснени. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че "Мирта Инженеринг" ЕООД е собственик на поземлен имот в обхвата на разработката. Имотът е с трайно предназначение "урбанизирана територия" и начин на трайно ползване други жилищни терени. С тези характеристики имотът е отразен в приложения по преписката списък на имотите, за които се създава кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35а от ЗКИР в землището на с. Шкорпиловци. За последното е одобрена КВС, в която имотът е индивидуализиран с № 009911. С влязла в сила заповед № 644/25 март 2008 г. на кмета на община Долни Чифлик за имота е одобрен ПУП-ПЗ, съгласно който попада в устройствена зона "Ок" (курортни зони и комплекси), където се предвижда изграждането на жилищни сгради, сгради за обслужващи дейности и др. Към датата на откриване на производството по издаване на процесната заповед, за този имот, както и за останалите включени в група имоти, кадастрална карта и кадастрални регистри не са одобрявани. Производството по издаване на обжалваната заповед е открито със заповед № РД-16-03-3/10 юни 2013 г. на началника на СГКК - гр. Варна във връзка с писмо вх. № 10-16358/10 юни 2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Към датата на откриване на поизводството за създаване на одобрените с обжалваната заповед кадастрална карта и кадастрални регистри - 10 юни 2013 г., нито изпълнителния директор директор на АГКК, нито началникът на СГКК - гр. Варна, са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а от ЗКИР. Съгласно редакцията на нормата, действала към 10 юни 2013 г., производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти е било възможно да бъде открито по искане на собственика или инвеститора за тяхна сметка. Тази разпоредба следва текста на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, който включва откриването на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в компетенциите на изпълнителния директор на АГКК. При съпоставката на двата текста се налага извода, че законодателят е предвидил две хипотези, при които може да бъде открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. При първата от тях - по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК за имоти в даден район, а при втората - по чл. 35а от ЗКИР, производството се открива по искане на собственик или инвеститор за отделен или група имоти за тяхна сметка. Съюзът "и" в текста на чл. 35а от ЗКИР е ползван за разграничаване на двете хипотези. Нормата не следва да бъде тълкувана в смисъл, че за един или група имоти производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри може да бъде открито както със заповед на изпълнителния директор на АГКК, така и по искане на собственика или инвеститора. Данните по преписката налагат извода, че производството по издаване на обжалваната заповед е открито при липсата на искане от лице от кръга на лицата по чл. 35а от ЗКИР в приложимата редакция, което следва да бъде определено като нарушение на административнопроизводствените правила, опорочило административното производство още от стадия на откриването му. Това нарушение обуславя нищожност на оспорената заповед за одобряване на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР на кадастрална карта и кадастрални регистри като издадена при превишени правомощия и превратно упражнена власт. С оглед горното, касационният довод за неправилност на решението, развит във всички касационни жалби, е неоснователен, тъй като се основава на тълкуване разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и чл. 35а от ЗКИР, в приложимите им редакции, в нарушение на чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Съгласно чл. 35б, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКИР (ред., ДВ, бр. 36/2004 г.) производствата за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделни имоти или за група имоти - по чл. 35а от ЗКИР, се откриват със заповед на началника на съответната СГКК или на изпълнителния директор на АГКК, ако искането е за имот в район, за който има вече издадена заповед по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР. Релевантно е обстоятелството, че и в двата случая - по чл. 35а от ЗКИР и при издадена заповед по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти се открива по искане на собственик или инвеститор. Относимият към тезата за нищожност на обжалваната заповед довод по касационната жалба на министъра на околната среда и водите е неоснователен. Безспорно - по силата чл. 6, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), пясъчните дюни са публична държавна собственост. Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Извън отреченото с разпоредбата на ал. 3 от цитирания текст правопораждащо действие на акта за държавна собственост, в гражданския оборот държавата се легитимира като носител на правото на публична държавна собственост именно с такъв. Актът за държавна собственост съдържа реквизити, индивидуализиращи пределите на правото на държавна собственост, а в случаите, че обект на това право са пясъчни дюни, актът за изключителна държавна собственост следва да съдържа координатите на определящите ги точки, по които пясъчните дюни се нанасят в кадастралната карта съгласно императивното изискване на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. Ето защо участието на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на околната среда и водите в изготвяне на материалните по преписката на ниво АГКК, преди изпращането им на СГКК - гр. Варна, обективирано в цитирани от касаторите заповеди (неприложени нито по преписката, нито по делото), не могат да бъдат определени като искания за откриване на производството по чл. 35а от ЗКИР, тъй като - макар и учредено по силата на закона, правото на публична държавна собственост следва да е удостоверено по параметри с акт за държавна собственост, съставен на основание чл. 5 от ЗДС. Цитираната разпоредба на § 31 ПЗРЗИДЗУЧК вменява задължение на Министерството на околната среда и водите в едногодишен срок от влизане на този закон в сила да предостави на АГКК информация за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта. Пясъчните дюни представляват специфични обекти на кадастъра и следва да бъдат отразени в кадастралната карта по координатите на определящите ги точки по акта за държавна собственост. Тези изисквания са в подкрепа на изложеното по-горе становище относно правната стойност на заповедите на министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, цитирани в касационната жалба, респ. че дори в тези заповеди да се съдържа заявление за изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри, същите не могат да бъдат определени като искане на лица по чл. 35а от ЗКИР за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти. Разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от ЗУЧК не следва да бъде обсъждана, тъй като е приета след издаване на оспорената заповед. Доводите на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно неприложимостта на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/3005 г. като противоречащ на § 31 ПЗРЗИДЗУЧК са неоснователни. Двете норми не са в противоречие, не са и в съотношение на обща към специална. Първата определя източника на данни относно местоположението на дюните при нанасянето им в кадастралната карта, а втората - задължение за предоставяне информация на АГКК за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗДС имотите изключителна държавна собственост са вид имоти публична държавна собственост, поради което между разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК и чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. не съществува колизия, още повече, че ал. 6 на цитирания чл. 6 от ЗУЧК указва, че след определянето им чрез преки геодезични замервания, границите на обектите по ал. 4 и 5 се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на ЗКИР, част от който ред са и разпоредбите на издадената на основание чл. 31 от ЗКИР Наредба № 3/2005 г. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника по касационните жалби "Мирта Инженеринг" ЕООД е основателна като своевременно заявена и надлежно доказана в размер на 2450 лева. По отношение на претендираните разноски за производството пред административния съд искането е неоснователно, тъй като тези разноски са присъдени с първоинстанционното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,