Решение № 4415 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2018 г.

Решение № 4415 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие", гр. К., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. П., против решение № 54 от 01.03.2018 г., постановено от Административен съд - К. по адм. д. № 323/2017 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно неуведомяване на земеделския производител за откриване на административното производство по издаване на процесния акт. Счита, че съдът погрешно е тълкувал и приложил нормата на § 1, т. 21 от ДР на приложимата Наредба № 9/2008 г. без наличие на основание за това. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като постановено при несъобразяване с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. М. от [населено място] оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Николова, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и за оставяне в сила оспореното съдебно решение, като правилно и законосъборазно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото е неправилен извода на съда, че при издаването на оспорения акт е нарушено изискването по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на ползвателя на помощта за започването на производството по издаване на оспорения АУПДВ и, че това водело до незаконосъобразност на акта, при наличие на доказателства, че писмото, изпратено до Д. Марянов на посочения от него адрес, е получено от баща му на 16.06.2017 г. Според участващия по делото прокурор е неправилен е и изводът, че АУПДВ е издаден без да са изяснени обстоятелствата от значение за случая, доколкото е установеното, че Д. Марянов не поддържа минимално изискуемия размер на земеделското стопанството, определен в чл. 9, ал. 1, т. 8 от приложимата НАРЕДБА № 9 от 3.04.2008 г., като подадените от него декларация и възражение, в които се е позовал на нетипични природни условия и представеното писмено становище от зооинженер М. М., не очертават хипотеза по чл. 8, ал. 3 от същата наредба, изключваща изискването за възстановяване на получените суми. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 54 от 01.03.2018 г. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/112/10741/04/01 от 17.10.2017 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – К.. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - К. е констатирал, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, който притежава правомощия да организира и ръководи дейността на РА и да я представлява - чл. 20 а, ал. 2 ЗПЗП/, като е съобразена нормата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, с която на изпълнителния директор е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз и от националното законодателство, на директорите на областните дирекции на фонда, предвид приложената по делото заповед от 01.02.2017 г., основана на чл. 20а, ал. 2 и 4 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от УП на ДФ "Земеделие", с която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ по мярка 112 "Създаване стопанства на млади фермери" по ПРСР 2007-2013 г. Първоинстаницонният съд е приел, че процесният акт е произнесен при съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в това, че при издаване на АУПДВ, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 АПК - да уведоми оспорващия за започнатото административно производство по издаване на АУПДВ. Първостепенният съд е установил, че по делото е налично отправено до жалбоподателя писмо за откриване на производството, но е счел, че в случая няма доказателства, това писмо да е било съобщено на адресата, понеже от приложеното известие за доставяне не може да се установи, че на 16.06.2017 г. на бащата на жалбоподателя, е доставено точно горното уведомително писмо за откриване на производството по издаване на АУПДВ. Според първоинстаницонния съд липсата на уведомяване е лишило жалбоподателя от възможността да упражни правата си по чл. 34 АПК. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че е нарушен и чл. 35 АПК, задължаващ административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е констатирал, че оспореният АУПДВ е основан на нарушение на сключения договор, установено при извършени проверки на място и във връзка с конкретно визираното в акта неизпълнение на задължение по т. 4. 4, б "й" от договора, жалбоподателят е подал декларация, както и възражение, в които е посочил причини, свързани с нетипични природни условия, които не са не са били обсъдени и взети предвид от административния орган при издаване на акта и не е преценена възможността за прилагане на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопансква на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., според която разпоредба, при неизпълнение на договорни задължения младият фермер не възстановява сумата, получена по чл. 6, т. 1, в случай на форсмажорни обстоятелства, но е недопустим за второ плащане по чл. 6, т. 2. От тук е изведено заключение, че гореописаните нарушения на процесуалните правила се преценяват от първостепенния съд като съществени, тъй като недопускането им би довело до постановяването на различен по съдържание акт, поради което оспореният АУПДВ следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че на 13.05.2014 г. между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя, е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 39 114 лв. по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007-2013 г., за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес-плана, в който договор е предвидено помощта да се изплаща на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лв., дължимо в рамките на нормативно установения срок, и второ плащане в размер на 14 668 лв., при нарастване на икономическия размер на стопанството с 4, 84 икономически единици /ИЕ/. С т. 3. 1 от същия договор ползвателят се е задължил да извърши инвестициите, основните дейности и цели, заложени в бизнес-плана - Приложение 1, в срок от 3 години от датата на подписване на договора. В т. 4. 4, б. "й" от договора е заложено, че Фондът ще откаже да извърши второ плащане и ще изиска възстановяване на цялата сума на полученото първо плащане, в случаите, в които ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес-плана. Не е спорно обстоятелството, че Д. М. е получил първо плащане в размер на 24 446 лв., съобразно предвиденото в т. 2. 3, вр. с т. 4. 12 от сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. В хода на съдебния процес е установено, че в периода 26.06.2015 г. - 29.06.2015 г., експерти от отдел "РТИ" - ОД на ДФ "Земеделие", гр. К. са извършили проверка на място и в изготвен контролен лист са вписали, че в стопанството на кандидата са налични 5 бр. лехи за отглеждане на калифорнийски червеи, от които само една, с площ 55, 44 кв. м., е функционираща. Провереното лице е подписало изготвения контролен лист от проверката на място, като е представил и декларация, че поради огромното количество валежи и неблагоприятни атмосферни условия, функционира само една от лехите, а останалите са в процес на подмяна и е декларирано е, че в 30- дневен срок всичките 250 кв. м. ще бъдат в нормален производствен процес. В периода 31.08.2015 г- 01.09.2015 г. е извършена втора проверка на място, при която е констатирано наличието на 5 бр. лехи с обща площ 273, 66 кв. м., от които само 98, 55 кв. м. са населени с калифорнийски червеи. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя и контролният лист е подписан от него със забележка, че липсата на червеи се дължи на продължителното засушаване и липсата на водоизточници в радиус от 3 км., довело до унищожаване на продукцията, поради липса на влага. На 16.09.2015 г., в деловодството на ДФ "Земеделие" С., е постъпило и писмено възражение от Мирянов, в което е вписал, че след декларираното на 26.06.2015 г. е закупил нови червеи и тор и възстановил стопанството но поради продължителната суша през м. август всички водоизточници около стопанството пресъхнали и въпреки, че пренасял вода с водоноски и поливал лехите два-три пъти седмично, са загинали почти всички налични червеи. Първоинстанционният жалбоподателят се е позовал на това, че е наел цистерна за вода, считано от 12.05.2015 г., на 07.11.2014 г. закупил МПС и на 01.07.2014 г. закупил синхронен генератор за ток и бензинова водна помпа. Представил е и справка от БАН, Национален институт по метеорология и хидрология, ХМО - К. за количествата валежи за периода 01.02.2015 г. - 02.02.2015 г. и 21.01.2015 г. – 10.02.2015 г., както и за максималните температури на въздуха през м. август 2015 г. от която е видно, че падналите пред първата десетдневка валежи са два пъти и половина над установената норма за месеца, а за периодите 01.08.2015 г. – 20.08.2015 г. и 28.08.2015 г. – 31.08.2015 г. максимална температура на въздуха надвишава 30 градуса. Приложено е и писмено становище от зооинженер М. М., според която обилните дъждове могат да предизвикат измиране на калифорнийския червей, а оптималната температура за развитието им е 15-20 градуса, като при по-високи температури, се налага разхлаждане чрез пръскане с вода. Настоящият съдебен състав счита, че при така изложените правнорелевантни факти и обстоятелства първоинстанционният съд е извел неправилни и необосновани правни изводи. Преди всичко следва да се има предвид, че в конкретиня случай не е налице нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1 АПК, защото от приложеното на л. 181-183 от първоинстанционното дело уведомително писмо от 13.06.2017 г. по чл. 26, ал. 1 АПК се установява по безспорен начин, че същото е изпратено с известие за доставка/обратна разписка и е получено на посочения от жалбоподателя адрес от бащата на земеделския производител на дата 16.06.2017 г. Относно това известие/обратна разписка първостепенният съд погрешно е приел, че от него не било видно какво е изпратено и получено. Това не е така, защото и в горепосоченото уведомително писмо и в известието/обратна разписка е нанесен един и същ автоматично генериран № 0911210741, което означава, че е получено именно гореописаното уведомително писмо. Ето защо касационният съдебен състав намира, че писмото, с което е образувано административното производство е надлежно изпратено и получено на адреса на земеделския производител. Освен това, настоящият съдебен състав счита, че дори и да беше установено, че производителят Марянов не е бил уведомен, този пропуск не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото същият е можел да защити своите права и интереси пред съда, нещо, което е направил с направеното в срок оспорване и с представените от него доказателства. Следва да се има предвид, че същият е бил запознат с всички отразени в уведомителното писмо факти, тъй като лично е подписал контролните листове от извършените две проверки, декларирал е, че ще увеличи и ще достигне изискуемия размер на стопанството и му е била връчена на 11.06.2016 г. Нотариална покана за доброволно изпълнение, в която са описани всички относими към случая обстоятелства. Касационният съдебен състав не споделя становището, изразено в обжалваното решение, че в нарушение на чл. 35 АПК, актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Установеното при осъществените две проверки на място количество на отглежданите калифорнийски червеи, което количество е изцяло потвърдено от изслушаното по делото вещо лице, налага формиране на еднозначен извод, че земеделският производител Марянов не поддържа минимално изискуемия размер на земеделското стопанството, определен в чл. 9, ал. 1, т. 8 от приложимата Наредба № 9 от 3.04.2008 г. - не по-малко от 4 икономически единици. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 11 от визираната наредба в този случай ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към нея и не получава второ плащане. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че в мотивите на обжалваното съдебно решение е направено неправилно тълкуване на легалното определение за "форсмажорни обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Посочените шест вида форсмажорни обстоятелства са изчерпателно изброени и тъй като те представляват изключение от общото правило следва да се тълкуват буквално, а не разширително и по аналогия. В случая първоинстанционният съд е счел въз основа на подадените от Д. М. декларация и възражение, че са били налице "нетипични природни условия", като е съобразил представеното от него писмено становище от М. М. – зооинженер. Те обаче не се включват в нормата на чл. 8, ал. 3, изключваща изискването за възстановяване на получените суми при наличие на форсмажорни обстоятелства. Съдът не е визирал кое точно основание в случая е налице, но по всяка вероятност е имал предвид бук. "в" от § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г., в която е посочено: "тежко природно бедствие, въздействащо сериозно върху земята в имота". В конкретната хипотеза обаче не е установено наличие на такова тежко природно бедствие, защото нетипичните природни условия не се включват в тази дефиниция. Още повече, настоящият съдебен състав счит, че е обичайно за нашите географски ширини да падат значителни количества валежи точно през месеците януари и февруари, както и да е налице засушаване и измерени температури над 30 градуса през м. август, като тези обстоятелства не са нетипични природни уславия за южната част на България. В случая първостепенният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е кредитирал представеното от жалбоподателя становище от зооинженер, което обаче не е експертно заключение по допусната и назначена от съда експертиза, а съставлява частно мнение, като лицето, което го е изготвило, не е разпитано като свидетел или в качеството му на назначен от съда експерт и същото не е било предупредено за наказателната отговорност, която носи при даване на невярно заключение. От съществено значение в случая е това, че легалното определение, формулирано в бук. "в" от § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. изисква освен установено тежко природно бедствие и кумулативно то да е въздействащо сериозно върху земята в имота. Относно въздействието върху земята в имота на първоинстанционния жалбоподател не са представени доказателства и самият той не е релевирал твърдение в този смисъл. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното решение без правно основание е приложена материалноправната нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която разпоредба препраща към форсмажорни обстоятелства, които обаче в конкретния случая не са били налице. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е направилно, което обстоятелство налага неговата отмяна и решаване на спора по същество с отхвърляне оспорването на Д. М. от [населено място]. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираното от него юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,