Решение № 6044 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13129/2020 г.

Решение № 6044 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13129/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рай Дивелъпмънт" ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от В. Р. -управител, чрез адв. В. К., срещу решение № 5763/23.10.2020 г. по адм. дело № 5862/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. С атакуваното решение жалбата на дружеството срещу решение № РЗМ-5800-121/32-52013/19.02.2019 г. на Директора на Териториална дирекция "Югозападна", в частта му, потвърдена с Решение № Р-293/32-156462/3.06.2020 г. на Директора на Агенция "Митници", е отхвърлена. В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. първо АПК. Касаторът счита, че съдът неоснователно е приел, че щом процесното МПС е с неопределен произход, то това означава, че идва от страна извън Европейския съюз. Не са разгледани и обсъдени всички доказателства по делото, по-конкретно фактурата за покупко-продажбата на процесното МПС. Намира, че не е уведомен надлежно за започване на процедурата по издаване на административния акт, с който са му установени допълнителни задължения. Въз основа на горните твърдения се иска от настоящата инстанция да бъде отменено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на ТД "Югозападна" към Агенция "Митници" – гр. София, представляван от гл. юрк. И. О., оспорва касационната жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Иска да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение № РЗМ-5800-121/32-52013/19.02.2019 г. на Директора на Териториална дирекция "Югозападна" в частта, с която на жалбоподателя са определени задължения произтичащи от мито в размер на 4 214, 32 лв. и ДДС в размер на 4 674, 90 лв., в частта му потвърдена с решение № Р-293/32-156462 от 03.06.2020 г. При осъществената проверка относно незаконосъобразността на оспорения административен акт, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: На 30.10.2017 г. с митническа декларация с MRN 17 BG005700 Н0058678 дружеството е поставило в Митница Югозападна под митнически режим "свободно обращение" употребяван товарен автомобил, марка "Ивеко", с държава на изпращане Конфедерация Швейцария. В клетка 36 "Преференции" от митническата декларация е посочен код "300" – "Тарифна преференция", а в клетка 44 е деклариран код "954" – сертификат за произход на стоките EUR. 1. На база представена фактура за покупка на МПС-то е декларирана митническа стойност 19 156 лв., която представлява левовата равностойност на 11 000 швейцарски франка. Представен е и сертификат за произход на стоките – EUR. 1, според който автомобилът е с произход от Швейцария, поради което дружеството е ползвало преференциална ставка за мито 0%, като е определен ДДС в размер на 3 832, 03 лв., платен в деня на освобождаване на стоката. При последваща проверка на сертификата за произход на стоката, извършена съвместно с швейцарските митнически органи, от тяхната администрация е постъпило писмо, според което издаденият сертификат не отговаря на изискванията за автентичност и вярност. От съдържанието на писмото се установява, че износителят на стоката не е доказал произхода на товарния автомобил, поради което следва да се счита, че МПС-то е с неопределен произход. Дружеството е уведомено за предприети от митническите органи действия във връзка с установяване на допълнителни публични задължения, поради липса на преференции. Уведомяването е направено чрез обявление на писмо рег. № 32-321214/06.11.2018 г. на информационното табло на Митница Югозападна за периода от 28.12.2018 г. до 14.01.2019 г. На 19.02.2019 г. с решение № РЗМ-5800-121/32-52013 е извършена корекция на единния административен документ с MRN 17 BG005700 Н0058678, като е определено мито в размер на 4 214, 32 лв. и ДДС в общ размер на 4 674, 90 лв., от което следва да се довнесат 842, 87 лв.; даден е 10-дневен срок за плащане на задълженията, след който е посочено, че се дължат лихви за забава. С писмо от 23.12.2019 г. дружеството е оспорило решението, предмет на съдебен контрол, като жалбата му е оставена без разглеждане като просрочена. С определение № 3438/12.05.2020 г. по адм. дело № 1767/2020 г. по описа на АССГ решението, с което Директорът на Агенция "Митници" е оставил жалбата без разглеждане, е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне. Така с решение от 3.06.2020 г. е потвърдено решение № РЗМ-5800-121/32-52013, с изключение на частта, касаеща лихвите за забава. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за митниците /ЗМ/, мотивиран е от фактическа и правна страна, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение материалната законосъобразност на определените допълнителни митнически задължения, съдът е приел, че със Споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцарската конфедерация е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна от ЕАСТ, който се ползва при условията на чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол Б. Цитираната норма изисква при ползването на преференциалния режим за продуктите с произход от страна от ЕАСТ да се представят сертификат за движение EUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1 - декларация, изготвена от износителя върху фактура, известие за доставка или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Съдът е приел за установено, че съобразно правомощията си по чл. 32 от Допълнение I по Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход швейцарските митнически органи са констатирали, че износителят на стоката не е доказал произхода, поради което същата следва да се счита с неопределен произход, въпреки представения сертификат за движение EUR. 1. В тази връзка съдът е приел, че издадените от швейцарските митнически власти документи са официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, като изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, които съставляват годно доказателство за извършените действия. Съдът е посочил, че материалната доказателствена сила на този документ не е оспорена, поради което констатациите, отразени в него, са кредитирани в цялост от съда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основателно при разрешаване на спорния между страните въпрос АССГ се е позовал на Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ, сред които е и Конфедерация Швейцария. С това Споразумение е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна по споразумението. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол "Б" е посочено, че продуктите, с произход от страна по Споразумението, се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение ЕUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1 при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е извършил внос на стока от Швейцария, която е страна по Споразумението, като е представил сертификат за движение ЕUR. 1. Митническите органи в сътрудничество с швейцарската митническа администрация са извършили проверка на достоверността на така представения документ за произход, в резултат на което е установено, че издаденият сертификат не отговаря на изискванията за автентичност и вярност, което има за правна последица неприлагане на данъчни преференции. Необлагането на внос с мито е данъчна възможност, предвидена при наличие на определени предпоставки, а не субективно право, което означава, че е в тежест на заинтересованото лице да докаже наличието на такива. С оглед на това неоснователно и недоказано се явява твърдението на касатора, че съдът погрешно е приел, че щом процесното МПС е с неопределен произход, то това означава, че идва от страна извън държавите, страни по Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ. Споделят се мотивите на първоинстанционният съд, че при извършените проверки швейцарските митнически власти са взели предвид всички налични данни за произхода на автомобила, а полученият отговор е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, и съставлява годно доказателство за извършените от него действия. След като е установено, че документите, въз основа на които е ползвано преференциалното тарифно третиране са невалидни и не са налице други доказателства по смисъла на чл. 16 от Протокол Б за произхода на стоките, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за определяне на допълнителни митнически задължения, представляващи мито и допълнителен ДДС. Формираната практика на ВАС по аналогични случаи е е непротиворечива. В този смисъл са освен решенията цитирани от първоинстанционният съд и решение № 12427/8.10.2020 г. постановено по адм. д. № 6541/2020 г.; решение № 7499/16.06.2020 г. постановено по адм. д. № 3267/2020 г. и др. Неоснователно е твърдението, че съдът не е разгледал и обсъдил всички доказателства по делото, по-конкретно фактура за покупко-продажбата на МПС. Съгласно чл. 15 от Конвенцията продуктите с произход от някоя от договарящите страни се ползват, при внос в друга договаряща страна, от разпоредбите на съответните споразумения при представяне на едно от следните доказателства за произход: в случаите, посочени в член 21, параграф 1, декларация (наричана по-нататък "декларация за произход" или "декларация за произход EUR-MED"), направена от износителя върху фактура, известие за доставка или друг търговски документ, който описва въпросните продукти достатъчно подробно, за да даде възможност те да бъдат идентифицирани. В конкретния случай такава декларация върху фактурата е представена, но процесният автомобил, чийто произход касаторът цели да удостовери посредством нея, не попада в предвидените в чл. 21 от Конвенцията случаи, при които такава декларация е годен документ. Според член 21 декларация за произход или декларация за произход EUR-MED, посочена в член 15, параграф 1, буква в), може да бъде изготвена: а) от одобрен износител по смисъла на член 22, или б) от всеки износител за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава 6 000 EUR. В процесния случай стойността на автомобила надвишава левовата равностойност на 6 000 евро; няма доказателства в посока, че въпросният е закупен от одобрен износител по смисъла на чл. 22 от Конвенцията, както и не е установен произходът на стоката. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че не е уведомен надлежно за започване на процедурата по издаване на административен акт. Видно от преписката по делото, с определение № 3438/12.05.2020 г. по адм. дело № 1767/2020 г. по описа на АССГ решението, с което Директорът на Агенция "Митници" е оставил жалбата без разглеждане, е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне. При разглеждане на подадената жалба по административен ред дружеството е имало възможност да организира своята защита, но това не е направено. В хода на съдебното произвоство не са представени доказателства, които да оборят констатациите на митническите органи. Ето защо настоящият състав намира, че не е налице накърняване правото на защита и касаторът не е бил лишен от възможност да докаже своите твърдения. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение