Решение № 9907 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2019 г.

Решение № 9907 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е във фаза на втора касация. Образувано е по касационна жалба на "Лифтком" АД, подадена чрез адв. Младенов, против решение № 202/08.02.2019 г., постановено по адм. д. № 1155/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-03002714003622-091-001/26.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 130/25.05.2016 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д. п. 2009 г. в размер на 119 827, 17 лева – главница, и 75 414, 05 лева – лихви, и за д. п. 2010 г. в размер на 10 809, 11 лева – главница, и 16 498, 08 лева – лихви. Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба-становище на 10.06.2019 г. от процесуалния му представител, с характер на писмени бележки, в която е застъпено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Варна се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 4460/05.04.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 7250/2017 г., с което е отменено Решение № 707/24.04.2017 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1716/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на "Лифтком" АД, гр. София, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002714003622-091-001/26.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 130/25.05.2016 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Варна при ЦУ на НАП. С решението си ВАС е отменил РА, в частта на определените в тежест на дружеството допълнителни задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д. п. / 2008 г. в размер на 1 409, 10 лева – главница, и 3 900, 89 лева – лихви, и в частта на определените допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за 2008 г. – 2009 г. в общ размер на 239 330, 38 лева – главница, и 166 697, 75 лева – лихви. В останалата част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на "Лифтком" АД против РА в частта относно установени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за д. п. 2009 г. в размер на 119 827, 17 лева – главница, и 75414, 05 лева – лихви, и за д. п. 2010 г. в размер на 10 809, 11 лева – главница, и 16 498, 08 лева – лихви. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Установил е от фактическа страна, че през 2009 г. РЛ е отчело разходи по 3 броя фактури, издадени от "Експрес инженеринг" ЕООД, 6 броя фактури, издадени от "Експрес дизайн" ЕООД, 2 броя фактури, издадени от "Юнайтед лоялити" ООД и една фактура на "Биопродукт интернешънъл" ООД, по отношение на които ревизиращият екип е формирал извод, че доставките не са реално извършени и на основание чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат за 2009 г. е преобразуван в посока увеличение съответно със сумите в размер на 288153, 62 лева, 532331, 65 лева, 166, 67 лева, 43200, 04 лева. За процесната 2009 г. е установено, че "Лифтком" АД не е отчело приходи от лихви във връзка с предоставени заемни средства, като с РА, на основание чл. 16, ал. 1, чл. 22, т. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 78 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат на ревизираното дружество за 2009 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата от 30 419, 72 лева. За процесната 2010 г. е установено, че "Лифтком" АД е отчело разходи в размер на 28 799, 96 лева от изписани за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. 56 броя метални врати, закупени с фактура № 1000000179/25.06.2009 г., издадена от "Биопродукт интернешънъл" ООД, за доставка на общо 140 метални врати. Предвид изложените аргументи по отношение на изписаните през 2009 г. по същата фактура 84 броя метални врати и отчетените във връзка с тях разходи, органите на приходната администрация са приели, че от събраните доказателства не е установено безспорното наличие на данъчно събитие и реално изпълнение на доставка на стока по процесната фактура. При горните установявания ревизиращите са приели, че доставката по издадената от "Биопродукт интернешънъл" ООД фактура, във връзка с която през 2010 г. са изписани 56 броя метални врати, не е реално извършена, поради което с РА, на основание чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, е преобразуван счетоводният финансов резултат на "Лифтком" АД за 2010 г. в посока увеличение със сумата в размер на 28 799, 96 лева. За процесната 2010 г. с РА, на основание чл. 16, ал. 1, чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 78 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат на "Лифтком" АД е преобразуван в посока увеличение със сумата от 79291, 15 лева - неначислени и неотчетени като приходи лихви по предоставени в заем парични средства. На основание чл. 9, чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 90 от ЗКПО са начислени лихви за несвоевременно внесени от ревизираното лице авансови вноски за 2010 г. в общ размер на 11073, 20 лева, основанията и мотивите за което са подробно изложени на стр. 36 - 38 от РД /л. 3672 – л. 3673/. Съдът е приел, че дружеството е осчетоводило разходи по процесните фактури, но не е ангажирало доказателства, безспорно установяващи реалност на извършените доставки, поради което е обосновал извод за законосъобразност на РА в частта относно извършеното преобразуване на ФР за 2009 г. и 2010 г. в посока увеличение на основание чл. 22, т. 1 от във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, касаещо отчетените разходи по фактурите, издадени от "Експрес инженеринг" ЕООД, "Експрес дизайн" ЕООД и "Юнайтед лоялити" ООД, "Биопродукт интернешънъл" ООД. Отхвърлил е като неоснователна жалбата на дружеството и по отношение на увеличения ФР за 2009 г. със сумата от 30 419, 72 лева и 79 291, 15 лева за 2010 г., представляващи неотчетен приход от лихви във връзка с предоставени от РЛ заемни средства, както и относно начислените лихви за несвоевременно внесени авансови вноски за 2010 г. в общ размер на 11073, 20 лева. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на съда за законосъобразност на РА в частта относно преобразувания финансов резултат на дружеството за процесните 2009 г. и 2010 г. с отчетените разходи по фактурите, издадени от "Експрес инженеринг" ЕООД, "Експрес дизайн" ЕООД и "Юнайтед лоялити" ООД, "Биопродукт интернешънъл" ООД. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по този закон, като понятието за документална обоснованост е в чл. 10 от закона. Съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция, т. е., за да се признае за целите на данъчното облагане, отразеният в счетоводния документ разход, следва да е извършен по реална сделка и да отразява вярно стопанската операция. В конкретния случай относно предмета на доставките са представени договори, сключени между касатора и всяко от дружествата-доставчици, както и възлагателни писма, количествено-стойностни сметки и приемателни протоколи. Всички дължими суми по процесните фактури са заплатени по банков път и по време на ревизията са представени документи за извършените плащания. Следователно доказано е както наличието на облигационна връзка между страните, така и реално възникнал резултат, вследствие на което чрез получените стоки и услуги ревизираното дружество е изпълнило задълженията си към своите контрагенти в качеството си на изпълнител на съответни обекти. В този смисъл е и заключението на СТЕ. След като фактурите, документират реални стопански операции и отчетените разходи за услуги и стоки, се отнасят за реално предоставени такива, то незаконосъобразно с РА е увеличен финансовият резултат на дружеството с разходите свързани с доставките извършени от "Експрес инженеринг" ЕООД, "Експрес дизайн" ЕООД, "Юнайтед лоялити" ООД и "Биопродукт интернешънъл" ООД. Необосновани са и изводите на административния съд по отношение дължимостта на процесните лихви за периода 2009 и 2010 година, послужили като основание на приходния орган за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г и 2010 г., тъй като не са подкрепени със съответните доказателства и доказателствени средства. По тези съображения решението се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт в оспорената му част. Съобразно изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 15520 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 18 и доказателства за тяхното заплащане и по отношение на която претенция от страна на ответника няма направено искане по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,