Решение № 2733 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2016 г.

Решение № 2733 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Дунавски район- гр. П. срещу решение № 11/12.01.2016 г., постановено по адм. д. № 879/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при невъзможност същото да бъде изпълнено в посочените в диспозитива му срокове. Този касатор твърди, че неправилно съдът е отменил административния акт като необосновано е заключил, че при издаването му не са били налице пречките по чл. 71, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ . Според директора на БДУВДР- П. безспорно е налице основанието за постановения отказ, цитирано в него - налице е пряко задължение към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда/ПУДООС/, независимо от разпоредбата на чл. 196 от ЗВ. Отделно от това, предвид изискванията на производството по издаване на разрешително за водовземане, посоченият в решението 14-дневен срок за произнасяне би бил изцяло неизпълним. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Срещу същото съдебно решение е предявена и втора касационна жалба - от К. В. И. в качеството й на ЕТ "И. - ПКВК-П. И.- К. И."- гр. Т., чрез адв. Ал. Мишев, само в частта на съдебното решение, в която, след отмяна на атакуваното решение за отказ да се издаде разрешително за водовземане, делото е върнато за ново произнасяне на административния орган в 14-дневен срок от получаването му. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част, като се позовава на съдебна практика на ВАС, съгласно която при отмяна на отказ от издаване на разрешително по ЗВ, съдът не връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район- гр. П., не се явява и не се представлява. От същия по делото чрез пълномощника му Цв. Христова е подадена молба за даване ход на делото в отсъствието на този касатор, съдържаща както поддържане на предявената от директора на БДДП касационна жалба, така и оспорване на касационната жалба на едноличния търговец. Към молбата са представени нови писмени доказателства. Вторият касатор, К. В. И. в качеството й на ЕТ" И. - ПКВК-П. И.- К. И."- гр. Т., редовно призован, се представлява от адв. Мишев, който оспорва касационната жалба на директора на БДУВДР и поддържа касационната жалба на своята доверителка. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С атакуваното съдебно решение АС-П. е отменил по жалба на ЕТ "И. - ПКВК- П. И.- К. И."- гр. Т., ЕИК ********* Решение № ПВ1-00127/25.09.2015 г. на директора на БД Дунавски район- П. за отказ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект -река Васильовска с цел аквакултури в имот с идентификатор № 72343.54.270 в местността "Върбака", землището на гр. Т. и е върнал преписката на директора на Басейнова дирекция Дунавски район за постановяване на ново решение съобразно мотивите на съдебния акт в 14-дневен срок от влизането му в сила. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че административният акт, макар издаден от компетентен при условията на чл. 52 от Закона за водите орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити на акта и при несъществени нарушения на съдопроизводствените правила, е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда неправилно административният орган, за да откаже издаване на разрешително за водоползване в конкретния случай, се е обосновал с наличието на неплатени от страна на едноличния търговец / явяващ се правоприемник на титуляра на предишно разрешително № 100815/8.02.2005 г. за същия воден обект/ такси за водоползване по чл. 71, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда. Анализирайки събраните по делото доказателства, както и законовата уредба по установяването и определянето на таксите като форма на държавно вземане в светлината на Конституцията на РБ, решение № 10/26.06.2003 г. по к. д. № 12/2003 г. по описа на Конституционния съд на РБ и различните Тарифи за таксите за правото на водоползване, действали в периода от 2008 г. до 2013 г., административният съд е приел, че съгласно писмо изх. № 3769/4.07.2014 г. от директора на БДУВ Дунавски район до адресата на административния акт, се претендират суми за такса за водоползване на воден обект с цел рибопроизводство, каквито, предвид отмяната на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б", считано от 2008 г., не се дължат. Съдът е приел, че при установения от писмените доказателства по делото наличен спор за дължимостта на тези такси, за да се приложи разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ЗООС, следва да е налице влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл. 168 от ДОПК. Такъв влязъл в сила АУПДВ нито се твърди че е издаден, нито е представен като доказателство в хода на първоинстанционното съдебно производство, поради което според съда не е налице основание за постановения отказ по смисъла на чл. 71, ал. 2, предл. първо от ЗООС. О. от това съдът е развил и съображения защо не приема, че е налице и основанието по чл. 71, ал. 2, предл. второ - дори да дължи такси за водоползване, едноличният търговец ги дължи на Басейновата дирекция, а не на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда / ПУДООС/, въпреки разпоредбата на чл. 196 от ЗВ, предвиждаща последващ бюджетен трансфер от Басейновата дирекция на ПУДООС. С. се е позовал за горния извод и на посочената от самия административен орган в писмото му от 4.07.2014 г. банкова сметка, на която едноличният търговец следва да плати посочената такса в размер на 1801,97 лв - сметката е на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район- гр. П., а не на ПУДООС. Касационната жалба на директора на БДУВДР- гр. П. е неоснователна. Правилно административният съд е отменил решението за отказ да се издаде разрешително по ЗВ като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Обосновано съдът е заключил, че при постановяването му не са налице основанията по чл. 71, ал. 2 от ЗООС. Не следва да се кредитират посочените от административния орган за първи път в писмото му до съда от 27.11.2015 г. основания за дължимост на таксата - претендирала се такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, а не такава по чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗВ. Независимо от обстоятелството, че действително в Разрешително № 100815/08.02.2005 г. като правно основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, същото е издадено не като разрешително за водовземане, а като разрешително за водоползване на воден обект - река Васильовска с цел на водоползването: риборазвъждане-т. е. същото всъщност е издадено на основание чл. 46 от ЗВ. Съгласно установената съдебна практика при противоречие между цифровото изписване на правното основание и фактическото такова съгласно изписания с думи текст, за вярно се приема фактически изписаното правно основание. Разрешително е издадено за водоползване на воден обект с цел рибопроизводство, спрямо което е отменена таксата по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Доколкото дължимостта на таксите спрямо новия заявител са начислени за минало време по отношение праводателя на заявителя, то същите са неопределени по размер и основание, както спрямо отменената разпоредба на закона, така и предвид факта, че не е налице влязъл в сила АУПДВ по отношение на същите. Представените по делото за първи път пред касационната инстанция доказателства за наличие на АУПДВ не могат да обосноват правен извод, различен от този на първоинстанционния съд, тъй като такъв АУПДВ не е бил наличен към момента на издаване на административния акт- от една страна, а от друга страна - липсват данни и издаденият след постановяване на административния акт АУПДВ да е влязъл в сила. Обосновано административният съд е заключил, че не е налице и втората материалноправна предпоставка по чл. 71, ал. 2 от ЗООС, наличието на която би могла да обоснове законосъобразност на атакувания административен акт. Правилни в тази връзка са развитите от АС-П. съображения за това, че по закон дължимите такси по чл. 194 от ЗВ следва да се превеждат първо на съответната Басейнова дирекция, след което - опосредено по реда на чл. 196 от ЗВ -на съответното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда/ПУДООС, поради което не може да се приеме, предвид разпоредбата на чл. 196 от ЗВ, че задължението за конкретната такса е пряко към ПУДООС. Д. довод в тази насока е обстоятелството, че в свое писмо изх. № 3769/4.07.2014 г., адресирано до жалбоподателя, в което детайлно е определена дължимата от него за минал период такса, изрично е посочено, че таксата в размер на 1801.97 лв следва да бъде заплатена по сметка на Басейнова дирекция по управление на водите "Дунавски район"- гр. П., а не по сметка на съответното ПУДООС. Касационната жалба, предявена от К. В. И. в качеството й на ЕТ "И. - ПКВК-П. И.- К. И."- гр. Т., чрез адв. Ал. Мишев срещу решението в частта му, в която делото е върнато за ново произнасяне от административния орган съгласно застъпени от административния съд мотиви, също е неоснователна. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло съображенията на АС-П. в тази насока във връзка с естеството на административния акт и невъзможността на съда, предвид разпоредбата на 173, ал. 2, предл. трето от АПК, да се произнесе по съществото на спора вместо административния орган. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение