Решение № 8638 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2014 г.

Решение № 8638 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2014 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място] против решение № 424 от 9.04.2014 година по преписка № КЗК-232/2014 година на Комисия за защита на конкуренцията. С него е оставена без уважение, като неоснователна жалбата му против решение № ОП-РЕ-12 от 12.02.2014 година на Главен комисар – Директор на Главна дирекция – Пожарна безопасност и защита на населението /Г./ - МВР за отстраняване на участник, обявяване на класирането и избор на изпълнител в проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. Правят се възражения за противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Комисия за защита на конкуренцията не изразява становище по жалбата. В. – Главен комисар на Г. чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбата. Такова се изразява и от пълномощника на заинтересованата страна [фирма]. Заинтересованата страна [фирма] не взема отношение по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като конкурсната комисия е установила необективност и недоказаност на данните по писмената обосновка, мотивирано е отказала приемането й. Обосновани са изводите на К. и досежно възможността да се удължи срокът на оторизацията по отношение на определения изпълнител. Касационната жалбла е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗОП и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред К. е по реда на чл. 120 и следващите от ЗОП. Образувано е по жалба, подадена от [фирма] против решение № ОП-РЕ-12 от 12.02.2014 година на Главния комисар, с което дружеството е отстранено от участие, поради неприемане на писмената обосновка, а останалите двама участника са класирани и [фирма] е определено за изпълнител. Основното му възражение е за допуснати нарушения на правилата по чл.70 от закона във връзка с неприемане на писмената му обосновка. На второ място е посочило, като незаконосъобразно допускането на другите двама участника до класиране, тъй като неправомерно са удължили срока на оторизация от производителя от страна на [фирма] и срока на валидност на офертата от страна на [фирма]. От приложената възлагателна преписка, К. е установила, че оспореното решение на възложителя по чл. 73, ал.1 и 2 от ЗОП е постановено след отменително решение № 781 от 3.07.2013 година по преписка № КЗК-645/2013 година на К., оставено в сила с решение № 13833 от 23.10.2013 година по адм.дело № 10616/2013 година на Върховния административен съд, четвърто отделение. В решенията е констатирано незаконосъобразно приемане на писмена обосновка относно предложения срок на доставка от страна на [фирма] и преписката е върната на етапа на повторно разглеждане от страна на възложителя при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. След връщане на преписката, конкурсната комисия е обсъдила представената от дружеството на 18.04.2013 година писмена обосновка и е приела, че позоваването е на изключително благоприятно обстоятелство – наличие на необходимото оборудване в складовете на производителя, запазено за участника, до приключване на процедурата. Във връзка с приложено към обосновката писмо от производителя, е извършила проверки и е установила, че такива продукти в изискуемия асортимент и обем не се съхраняват в склада. Обстойно и мотивирано е отказала да приеме писмената обосновка и е предложила дружеството за отстраняване. Предложението е възприето от възложителя и е залегнало в акта му по чл. 73, ал. 1 и 2 от закона. При тези данни по преписката, К. е приела основното възражение на жалбоподателя за незаконосъобразно отстраняване за неоснователно. Позовала се е на оперативната самостоятелност на помощния орган да приеме или не обосновката, в това число, като провери съдържащите се в нея твърдения за наличие на изключително благоприятни условия. Обсъдила е и второто възражение за неправилно допускане на обявения участник до оценяване и кларисане, тъй като в хода на процедурата, той е представил писмени доказателства за удължаване срока на оторизация от страна на производителя. Посочил е, че след като в хода на производството по преразглеждане, срокът на това писмо, първоначално представено по процедурата, е изтекъл, то правомерно участникът е представил ново такова за удължаването му. К. не е обсъждала възраженията за недопускане до участие на участника, класиран на второ място със съобръжения, че жалбоподателят е законосъобразно отстранен, поради което няма правен интерес да иска преразглеждане на допускането на дружество, класирано на второ място. Въз основа на това, К. е извела правен извод за законосъобразност на оспорения акт на възложителя и е оставила подадената срещу него жалба, без уважение, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи, се повтарят възраженията, направени и в производството пред К. Отново се твърди, че извършените от помощния орган на възложителя проверки за наличие на посоченото благоприятно обстоятелство в писмената обосновка са едностранни, без участие на представители на участника и констатациите по тях, не съответстват на действителните факти. Съдът намира възражението за неоснователно. Проверките са извършени със знанието на участника, като в единия от случаите, там са присъствали и негови представители. Никъде няма изискване в закона, за тези проверки да се съставят констативни протоколи, които при това да се подписват от участника. Констатациите на комисията за резултатите от проверките са вписани в съставения обобщен протокол, който не е оспорен от жалбоподателя по предвидения в закона ред. Съдът намира за неоснователно позоваването на решение № 5458 от 22.04.2014 година. Тълкуването на правомощията на конкурсната комисия във връзка с процедурата по чл. 70 от закона, обективирано в мотивите към решението, е при друга фактическа обстановка, различна от установените факти по настоящата възлагателна процедура и касае упражнени правомощия по чл. 68, ал. 11, т. 2, б. ”а” от закона. В настоящия случай, комисията е реализирала проверка по т. 1 на разпоредбата, като е проверила заявени от участника данни в писмената му обосновка. Забрана за подобна проверка не се съдържа, а също не се съдържа ограничение за етапите на процедурата, в които такава може да се осъществи. Разпоредбата на чл. 68, ал. 11 постановява, че това може да стане „по всяко време”. Единственото изискване е комисията да прецени, че е налице необходимост от проверка. С отменителното си решение при първоначалното оспорване на процедурата, К. е констатирала допуснато нарушение на закона именно на етапа на обсъждане на писмената обосновка на този участник, на който е върнала процедурата. При повторното му извършване, конкурсната комисия е счела за необходимо да провери наличието на обстоятелството, на което се базира обосновката и по този начин е обосновала проверките. Не е налице допуснато нарушение на закона, поради което възраженията в касационната жалба са неоснователни. Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразно допускане до оценяване на дружеството, определено за изпълнител. Данните във връзка с тези доводи, сочат, че то е представило при първоначалото провеждане на процедурата изискуемото оторизационно писмо от производителя на продуктите, предмет на поръчкта. Същото е било обвързано със срок, който е изтекъл през септември на 2013 година – по време, по което процедурата по преразглеждане е достигнала касационната си фаза. От извършената служебна справка в деловодната система на съда, се установи, че адм. дело № 10616/2013 година е образувано на 5.08.2013 година и насрочено за разглеждане в открито заседание на 15.10.2013 година. Именно в този период – на 12.09.2013 година, производителят на артикулите чрез българския си представител, е уведомил възложителя за съгласието си [фирма] да предлага произведените от него изделия, както и да сключи договор за продажбата им. Извършеното действие е част от действията по удължаване валидността на офертата, доколкото изискуемото оторизационно писмо е част от необходимите документи по предварителния подбор. Поради това напълно неоснователно се твърди, че с приемането му от възложителя е допуснато нарушение на закона. Още повече, че самият жалбоподател на 28.01.2014 година е представил на възложителя промяна към банковата му гаранция чрез удължаване срока й на валидност до 30.04.2014 година. А банковата гаранция също е изискуем документ по предварителния подбор на участниците. След като К. е установила законосъобразно отстраняване на жалбоподателя от участие и определяне на изпълнител, то необсъждането на възраженията по жалбата за допускане на участника, класиран на второ място, не съставлява нарушение на процесуалните правила. По тези съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направените искания от пълномощниците на възложителя и на заинтересованата страна [фирма], жалбоподателят следва да заплати направените от тях разноски, както следва: 500 лева в полза на възложителя за юрисконсултско възнаграждение и 840 лева в полза на заинтересованата страна за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението, тъй като то надвишава едва с 340 лева минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 година на Висшия адвокатски съвет и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение