Решение № 3389 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11640/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на общински съвет Павликени против решение 188 от 28.09.2023 г. по адм. дело 61/ 2023 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменено решение 653 по протокол 53/ 24.11.2022 г. на същия административен орган и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на общинския съвет да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът Базалт България ООД, гр. София оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отмени решение 653 по протокол 53/ 24.11.2022 г. на общински съвет Павликени, с което на основание чл. 21, ал. 1 т. 11 ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 ЗУТ не е одобрен подробен устройствен план (ПУП)- парцеларен план (ПП) за елементи на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии- трасе за подземен провод ЕЛК (външно ел. захранване) за обект: Външно ел. захранване на участък Южен от находище Станчова могила, в землището на [населено място] по заявление на Базалт България ООД и да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на изискванията за форма и на материалния закон. Съставът на административния съд констатира, че резултатите от проведения местен референдум, отрицателните становища на организации с нестопанска цел и постъпилите възражения нямат отношение към заявения проект за одобряване на ПУП- ПП, а засягат инвестиционното намерение за разработване на находището. Съдебният състав приема също, че обратно на изложените от органа мотиви, споразумението между дружеството и директора на РИОСВ, одобрено с определение от 09.11.2015 г. по адм. дело 15524/ 2014 г. по описа на ВАС, не е нарушено, тъй като описанието на инвестиционното намерение не е част от условията, при които е постигнато споразумението. Според решаващия съд условията на директора на РИОСВ- Велико Търново за одобряване на инвестиционното намерение се отнасят за опазване на околната среда и не засягат начина на захранване на обекта с електроенергия. Съдът приема също, че споразумението не се ползва със сила на пресъдено нещо и обвързва единствено страните, които са го подписали и няма действие за трети лица. Като допълнителни аргументи съдът излага съображения за противоречие на решението на общинския съвет с целта на закона и с принципа за съразмерност. Тези изводи са незаконосъобразни и необосновани и не се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че възложителят на инвестиционното намерение: одобряване на проект за ПУП-ПП за елементи на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии- трасе за подземен провод ЕЛК (външно ел. захранване) за обект: Външно ел. захранване на участък Южен от находище Станчова могила, в землището на [населено място], Базалт България ООД е титуляр на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) строителни материали варовици и базалтоиди, представляващи държавна собственост, от находище Станчова могила, участък Северен и участък Южен, разположено в землищата на гр. Сухиндол и на [населено място] и [населено място], община Павликени. Концесията е предоставена на дружеството с решение 227 от 12.04.2018 г. на Министерския съвет на Република България и съгласно договор, сключен с Министерския съвет на Република България на 01.10.2018 г., за срок от 25 години. В решението на Министерския съвет и в сключения договор изрично е посочено, че добивът на подземни богатства ще се осъществява въз основа на проектите и плановете, неразделна част от които е определение на Върховния административен съд от 09.11.2015г. по адм. дело 15524/ 2014 г. по описа на съда и при условията, предвидени в този съдебен акт за одобряване на споразумение между Базалт България ООД и директора на РИОСВ Велико Търново относно одобряване осъществяването на инвестиционно предложение Добив на строителни материали варовици и базалтоиди и техните продукти от находище Станчова могила, разположено в землищата на гр. Сухиндол и на [населено място] и [населено място], община Павликени (чл. 4 от договора за концесия, т. 7.2.3.1 от решението на Министерския съвет). В одобреното със съдебния акт споразумение изрично е посочено, че за реализация на инвестиционното предложение и експлоатацията на находището не се предвижда изграждане на електропреносна мрежа, а необходимата електрическа енергия ще се произвежда от дизелов електрогенератор с мощност около 35-70 кW. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че са налице основания за отмяна на отказа на общински съвет Павликени да одобри проект за ПУП- ПП съгласно заявлението на Базалт България ООД. Обратно на поддържаната от съдебния състав теза, при издаване на решението на общинския съвет не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, които да доведат да неговата отмяна. От съдържанието на административния акт и от административната преписка се установява, че решението на общинския съвет се отнася за отказ да се одобри проект за парцеларен план за елементи на техническата инфраструктура по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ във вр. с чл. 64- 69 ЗУТ. Тези материалноправни разпоредби не са посочени като правно основание, но този пропуск не опорочава от формална страна взетото от органа решение, още повече че с административния акт представеният проект не е одобрен. Заключението на първоинстанционния съд за противоречие на обжалваното решение на общински съвет Павликени с материалноправни разпоредби също е неправилно. Изводите на решаващия съдебен състав, че постигнатото между възложителя Базалт България ООД и директора на РИОСВ- Велико Търново споразумение, одобрено от Върховния административен съд с определение от 09.11.2015г. по адм. дело 15524/ 2014 г., в което изрично е посочено, че за експлоатацията на находището не се предвижда изграждане на електропреносна мрежа, а необходимата електрическа енергия ще се произвежда от дизелов електрогенератор с мощност около 35-70 кW, не може да обоснове издадения отказ, тъй като обвързва само страните и няма сила за трети лица, е незаконосъобразен и в противоречие със събраните доказателства. От страна на съдебния състав не е съобразено, че със споразумението са уредени условията, при които ще се осъществява добивът на подземни богатства от предоставеното на концесия находище, като тези условия и ограничения са неразделна част от решението на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия и неразделна част от договора за осъществяване на концесията, сключен между концесионера Базалт България ООД и Българското правителство. Като част от договора за концесия изискванията на цитираното по- горе споразумение са задължителни, тъй като регламентират условията за осъществяване на всички дейности по предоставената концесия. Следователно добивът на строителни материали от находището може да се осъществява само при спазване на тези изисквания, които изключват изграждане на техническа инфраструктура за външно ел. захранване на участък от находището. Ето защо представеният от концесионера проект за ПУП ПП за трасе за подземен провод ЕЛК (външно ел. захранване) за обект: Външно ел. захранване на участък Южен от находище Станчова могила, в землището на [населено място], община Павликени, е в пряко противоречие с условията на договора за концесия и не може да бъде одобрен. Аргумент в този смисъл е и разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗПБ, която задължава концесионера да извършва всички дейности по концесията съгласно закона и сключения договор. Икономическите затруднения в дейността на концесионера са ирелевантни за правния спор и не следва да бъдат обсъждани. Изложеното в решението на общинския съвет относно характера на споразумението и условията на договора за концесия е достатъчно основание за отказ да се одобри представения проект, без да се обсъждат останалите съображения на административния орган. Следователно като достига до заключение в обратен смисъл, отменя решението на общинския съвет и връща преписката за административния орган за ново произнасяне, съставът на Административен съд Велико Търново постановява съдебен акт в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, който следва да бъде отменено. При условията на чл. 222, ал.1, АПК следва да се постанови ново съдебно решение по същество, с което жалбата на Базалт България ООД против решението на общински съвет Павликени да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, ответникът по касационната жалба Базалт България ООД следва да заплати на община Павликени, в чиято структура е административният орган, касатор в производството, сумата 1320.00 лв. разноски по делото, представляващи 70.00 лв. държавна такса и 1250.00 лв. възнаграждение за адвокат съгласно претендираното от адв. Ламбова възнаграждение с представения списък. Адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че е в минималния размер за дела с такъв характер, предвиден в Наредба 1/2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението на Базалт България ООД по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Претендираните от процесуалния представител на касатора разходи за път не са част от разноските по водене на делото (арг. от чл. 64, ал.1 и чл. 59 от ГПК вр. чл. 144 АПК), поради което не следва да бъдат заплащани от ответната страна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,