Решение № 513 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници /Агенцията, АМ/, подадена чрез процесуалeн представител, насочена срещу Решение 2501/18.06.2024 г., постановено по адм. дело 1233/ 2023 г. на Административен съд - Хасково (АС Хасково), в частта с която АМ е осъдена да заплати на Н. Т. Т., сумата от 4 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на частичната отмяна на Наказателно постановление 1154 от 24.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 632,50 лв. съобразно с уважената част от иска. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск за имуществени вреди над сумата от 4 200 лева, като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът- Агенция Митници в писмено становище от 26.11.2024 г. излага становище, че доколкото ищецът Н. Т. е предявил искова претенция против Агенцията, по която е образувано гр.дело 35770 от 2023 г. по описа на Софийски районен съд, за заплащане на равностойността на отнетия автомобил в размер на 10 000 лв., то счита че първоинстанционното решение на АС Хасково, следва да бъде обезсилено. Ответникът- Н. Т. Т., чрез адв. С. Петров, с писмена молба моли да бъде оставена без уважение касационната жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приложил материалния закон и решението следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е осъдил Агенция Митници да заплати на Н. Т., обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 4 450 лева, представляващи имуществени вреди равняващи се на стойността на отнетия в полза на държавата автомобил собственост на ищеца, в следствие на отменено Наказателно постановление 1154 от 24.06.2019 г. от началник отдел МРР Южна морска, с което на ищеца била наложена глоба в размер на 29 046 лв. и бил отнет в полза на Държавата лек автомобил. Съдът е присъдил и лихва върху сумата от 4 450 лева, считано от датата на отмяната на наказателното постановление, както и разноски съобразно уважената част от иска. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Хасково, е установил, че с влязло в сила Решение 148/ 17.08.2020г. по АНД 366/2020 г. на Районен съд Свиленград е било отменено Наказателно постановление (НП) 1154/ 24.06.2019, издадено от началник отдел МРР Южна морска, с което на ищеца била наложена глоба и бил отнет в полза на държавата лек автомобил собственост на Н. Т.. Автомобилът е бил продаден на търг през 2021 г. , поради което не е могъл да бъде върнат на ищеца. Съдът е определил размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди, съобразно съдебно-оценителна експертиза, като себестойността на лекия автомобил е в размер на 4 450 лева. На база установената фактическа обстановка Адм. съд е намерил за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК., като за сумата над 4 450 лева и претенцията за неимуществени вреди, отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. В частта, в която искова претенция на ищеца е отхвърлена, съдебното решение не е обжалвано и поради това в тази част е влязло в сила и не е предмет на разглеждане от настоящата инстанция. Така постановеното решение е ПРАВИЛНО. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно административният съд е установил наличието предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната страна за причинени имуществени вреди, в размер на себестойността на незаконосъобразно продадения автомобил собственост на ищеца Т.. Правилно съдът се е позовал на назначената и приета съдебно-оценителна експертиза, с която вещото лице е изчислило пазарната стойност на лекия автомобил в размер на 4 450 лева. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че заключението на вещото лице е обективно, безпристрастно изготвено и достатъчно обосновано. При неналичието на оценявания обект и липсата на някои характеристични данни, като например липсата на данни за пробега на автомобила, както и реални обяви за продажби на подобни автомобили за процесния период, когато е отнет автомобила /2019 г./ е обяснимо защо вещото лице е използвало актуални към 2024 г. обяви. Освен това дадената оценка от 4 450 лева не се различава драстично от дадена по АНД 366/2020 г. по описа на Районен съд Свиленград оценка на автомобила от 4 200 лева. По отношение на възражението на касатора, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, поради наличието на подадена искова молба от страна на Н. Т. до Софийски районен съд с предмет искане за осъждане на АМ да заплати равностойността на същия автомобил, то настоящата инстанция намира, че същото е неоснователно, доколкото правилната квалификацията на претенцията е именно по разгледания от АС Хасково ред по ЗОДОВ. По изложените по- горе съображения съдебното решение в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. От ответната страна не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение