Решение № 6792 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2015 г.

Решение № 6792 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областната дирекция на МВР - Варна, чрез процесуалния представител юриск. Г., против решение № 1608 от 15.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3759/2014 г. от Административен съд – Варна, с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, както и разноски. Развива подробни доводи по същество на спора,като счита, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт по смисъла на АПК, който е отменен по съответния ред. Поддържа доводи, че в НПК и ЗАНН не е предвидено присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. Според касатора заплащането на адвокатското възнаграждение в своята същност включва разноските извършени по оспорването на НП и те не следва да се приемат в типичния затова смисъл предвиден в ЗОДОВ, още повече, че в тези производства адвокатската защита не е задължителна. Ответната страна – редовно призована, не се представлява. Взема становище по касационната жалба в писмена защита и счита същата за неоснователна. Твърди се,че неправилно се приема, че това са претенции за разноски, в производството по ЗОДОВ те представляват вреди понесени от ищеца вследствие на незаконосъобразна административна дейност. Претедира разноски за това производство. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на наличието на пряка причинна връзка между платеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление и настъпилите вреди претендирани по реда на ЗОДОВ. Позовава се и на ТР № 1/2017 г. на Върховния административен съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил, като основателен, предявения иск от С. К. С., против Областна дирекция на МВР - Варна, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 (двеста) лева, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление. За да постанови този резултат,съдът е приел от фактическа страна, че наказателното постановление № 3315 от 07.06.2013 г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Варна, с което на ищеца е наложена глоба общо в размер 500 лева, е отменено с влязло в сила решение № 3055 от 23.10.2013 г. на Районен съд - Варна, постановено по КАНД № 3113/2013 г. по описа на същия съд и оставено в сила с решение на АС - Варна по КАХД № 6/2014 г. Ищецът по настоящото производство, в качеството си на жалбоподател в производството по обжалване на НП, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат. От представените договори за правна защита и съдействие, съдът е приел, че предявения иск в размер на 200 лева е основателен и доказан. Въз основа на тази фактическа обстановка, в много подробни мотиви, решаващият съд е приел от правна страна, че съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Направил е извод, че тълкувателното решение определя искът като подсъден на административните съдилища. В тази връзка съдът е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като е установено,че наказателно постановление, с което на ищеца е наложена глоба, е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място решаващият съд е приел, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателните постановления, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител за защита на правата си, нито че разходите направени в тази връзка не са в причинна връзка с вредите претърпени от това. Въз основа на този извод е счел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка с водене на НАХД пред РС -Варна, има характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във връзка с изложеното, решаващият съд е направил извод, че след като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъществен, за ответната страна възниква задължение за заплащане на обезщетение. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт,който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици, както правилно е приел първоинстанционният съд. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение фактът, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Този основен извод е залегнал и в цитираното съвместно тълкувателно решение на ВАС и ВКС. Вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН. Липсата на уредба в ЗАНН и АПК за присъждане на направените разноски за платен адвокатски хонорар при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. Липсата на уредба означава,че спорният въпрос следва да бъде решен по аналогия в закона или правото, като се приложи най-близката по смисъл и характер уредба на спорния въпрос. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и приетото ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на Върховния административен съд,според което заплатените адвокатски възнаграждения в производство по обжалване и отмяна на НП представляват пряка и непосредствена вреда причинена от дейността по издаване на отмененото НП. По отношение на възражението относно размера на уважения иск направен с касационната жалба, то същото е неподкрепено с доказателства. Делата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена в АПК, и страните могат да правят възражения, да представят всички допустими доказателства в своя защита,което в случая касатора не е сторил. Основателна се явява претенцията на ответника за заплащане на разноски за тази инстанция в размер на 200 лева. Видно от приложения списък и договор за правна помощ на л. 12 и 13 от делото същите са доказани по размер. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,