Решение № 14959 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2011 г.

Решение № 14959 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на "Топливо" АД и "Топливо газ" ЕООД (с предишни наименования "Газ България" ЕООД и "Синергон газ" ЕООД), против решение № 4444 от 29.03.2011 г., постановено по адм. дело № 8051/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, поради нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - "Газ Логистика" ЕООД, "Източна газова компания" АД и Димитър Йорданов Йорданов, не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Булмаркет ДМ" ООД, в съдебно заседание се представлява от адв. Славов, който оспорва жалбата като неоснователна. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че тричленният състав на Върховния административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал поисканата от жалбоподателите "Топливо" АД и "Топливо газ" ЕООД съдебна експертиза по делото. Счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, на основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), образувано по жалба на "Топливо" АД и "Топливо газ" ЕООД, е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 513 от 14.05.2010 г. по преписка № КЗК-927 от 2009 г. на КЗК. С решението Комисията по т. 1 е установила, че не е извършено нарушение на чл. 29, чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Газ Логистика" ООД, по т. 2 че не е извършено нарушение на чл. 29, чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от "Българска газова компания" ЕООД, по т. 3, че не е извършено нарушение на чл. 29, чл. 30 от ЗЗК от страна на "Източна газова компания" АД, по т. 4, че не е извършено нарушение на чл. 29, чл. 30 от ЗЗК от страна на "Булмаркет ДМ" ООД, по т. 5, че не е извършено нарушение на чл. 29, чл. 30 от ЗЗК от страна Димитър Йорданов. Преценявайки законосъобразността на оспореното административно решение, съгласно чл. 146, ал. 1 АПК и на основанията за отмяна, поддържани от оспорващите, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. За да постанови този резулатат съдът е приел, че КЗК законосъобразно не е установила извършени нарушения по чл. 29, 30, и 35, ал. 1 от ЗЗК, както от страна на конкурентните предприятия, така и от страна на Димитър Йорданов. Приел е за законосъобразен изводът на Комисията, че разпространението на газови бутилки с надпис "Топливо газ" от страна на "Българска газова компания" ЕООД, както и от "Източна газова компания" АД не следва да се разглежда като недобросъвестно поведение по смисъла на разпоредбите на ЗЗК, доколкото е налице неустановено фактическо положение относно правото на собственост върху процесните 600 бутилки, закупени от "Българска газова компания" ЕООД от "Топливо газ" ООД, които бутилки жалбоподателите от своя страна твърдят, че се ползват без правно основание от конкурентите им. Съдът е посочил, че поставянето на термосвиваемо фолио с надпис "Булмаркет ДМ" ООД и "Източна газова компания" АД на винтилите на бутилка с надпис "Топливо" не е нарушение на чл. 29 или на чл. 30 от ЗЗК, доколкото същото е в изпълнение на задължения, произтичащи от ЗАДС и Правилника за неговото приложение. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел за законосъобразен изводът на КЗК за липса на извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Българска Газова Компания" ЕООД. В конкретния случай не е налице имитация по смисъла на горната разпоредба, тъй като "Българска газова компания" ЕООД е закупила 600 бр. газови бутилки от "Топливо газ" ЕООД и използва газови бутилки, предоставени от "Топливо газ" ЕООД на "Българска газова компания" ЕООД за неограничено време срещу паричен депозит, на основание сключен договор между страните, които бутилки е оставила за пълнене на "Източна газова компания" АД и "Булмаркет ДМ" ООД. Съдът е приел, че е налице спор относно собствеността на процесните бутилки, а не предлагане на стоки с външен вид, наподобяващ друг, известен или наложил се в съзнанието на потребителите продукт по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Предлаганите газови бутилки са оригинални, а не имитация. Не може да има заблуда и относно произхода и производителя на втечнения газ, тъй като на винтила на съответната капачка се поставя фолио с фирмата на съответното дружество - производител, което стопанисва съответната пълначна станция, съгласно изискванията на ЗАДС. Във връзка с твърдението на жалбоподателите, настоящи касатори за извършени от заинтересованите страни по делото нарушения на чл. 30 от ЗЗК, съдът е приел, че липсват доказателства за извършени такива действия от страна на "Източна газова компания" АД и "Булмаркет ДМ" ООД, които да уронват името или престижа на жалбоподателите. Законосъобразен е и извода на Комисията за липса на извършено от страна на Димитър Йорданов Йорданов нарушение по чл. 29, и чл. 30 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. В заключение съдът е приел, че обжалваното решение на КЗК е постановено в съответствие с целите на специалния закон за осигуряване защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Разглежданото поведение правилно не е санкционирано поради липса на потенциална или реална възможност за увреждане на конкуренцията на съответния пазар. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е приложил правилно материалният закон. При изследване наличието на предпоставките за приложение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК законосъобразно е прието, че се касае за предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност и тази дейност ги поставя в конкуренти отношения. Изводът за липса на нелоялна конкуренция е обоснован и съответен на доказателствата, като в обстоятелствената част на решението на КЗК са посочени последователно конкретните действия, посредством които е приета несъставомерност по общата разпоредба на чл. 29 ЗЗК - за противоречие с добросъвестната търговска практика и създадената възможност за увреждане на интересите на конкурентните "Топливо" АД и "Топливо газ" ЕООД. Обоснован е изводът на съда, че не е налице елементът недобросъвестно поведение по смисъла на разпоредбите на ЗЗК, доколкото въпросните 600 бр. газови бутилки са били предмет на облигационна сделка между "Българска газова компания" ЕООД и "Топливо газ" ООД. Тук следва да се подчертае, че в съдебноадминистративното производство е недопустимо да се разрешава гражданскоправния спор по отношение собствеността върху тези вещи. Ето защо законосъобразно първоинстанционният съд е отказал допускането на съдебна експертиза с подобна задача. От друга страна фактът, че чл. 231 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор позволява да се пълнят бутилки, които не са собственост на търговеца, който стопанисва пълначната станция, означава, че и дори да не е безспорно установена собствеността върху процесните газови бутилки, то самото им фактическо държане от заинтересованите страни по делото е правнорегламентирано. Правнорегламентирани са и действията на "Булмаркет ДМ" ООД и "Източна газова компания" АД във връзка с поставянето на термосвиваемо фолио на винтилите на бутилките с надпис "Топливо", още повече, че те са извършени в изпълнение на законови задължения на посочените търговци по ЗАДС и Правилника за неговото приложение, както обосновано е приел и тричленният състав. В тази връзка законосъобразен е изводът на административния орган, че не е налице нарушение по чл. 29 или по чл. 30 от ЗЗК. Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК предвижда забрана за увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. За да е изпълнен фактическият състав в конкретния случай е необходимо да е има ясна идентификация на конкурент, да има данни за увреждане на доброто му име и доверието на клиентите към него и да е налице твърдение или разпространяване на неверни сведения и/или представяне на факти в изопачен вид, т. е. изпълнителното деяние може да се осъществи единствено чрез действие. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че в случая липсват доказателства за предприети действия от страна на "Източна газова компания" АД, "Булмаркет ДМ" АД и Димитър Йорданов Йорданов, които да уронват името или престижа на касаторите. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд за несъставомерност на действията на "Българска газова компания" ЕООД във връзка със забраната на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК да се предлагат стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждения относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Процесните бутилки са на "Топливо" АД и този факт не се оспорва от страните. Има яснота и по отношение произхода и производителя на втечнения газ, посредством фолиото с фирмата на съответното дружество-производител, което стопанисва съответната пълначна станция, което се поставя на винтила на съответната капачка. В заключение следва да се отбележи, че както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, касаторите се домогват да докажат тезата си, че предприятията - заинтересовани страни по делото, ползват бутилки собственост на "Топливо" АД без правно основание, поради което е налице нелоялна конкуренция. Това са основните възражения и в касационната жалба, които са неоснователни, доколкото смисълът на ЗЗК е да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност (чл. 1 от закона). Настоящият съд не би могъл да се занимае с въпроса за собствеността на въпросните бутилки и тяхното законосъобразно ползване, тъй като той не е подведомствен на административния съд. Доколкото не се установяват нарушения на приложимия ЗЗК, искането на касаторите за налагане на санкция по този закон е неоснователен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 143, ал. 3 АПК и с оглед направено изрично и своевременно искане от процесуалния представител на заинтересованата страна - "Булмаркет ДМ" ООД, на последното се полагат съдебноделоводни разноски, представляващи платено от дружеството адвокатско възнаграждение. Участвалият по делото адв. Славов е осъществил в пълен обем процесуалната защита на доверителя си, като е участвал в съдебното заседание и е представил писмени бележки по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предл. първо, Върховният административен съд - петчленен състав,