Решение № 4947 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10873/2013 г.

Решение № 4947 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10873/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), срещу решение № 1479/2.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1075/2013 г. на Административен съд - Бургас (АСБс). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена заповед на изпълнителния директор на ИАРА № РД-367/13.02.2013 г. Недоволен от решението, изпълнителният директор го обжалва. Твърди, че то е неправилно. Излага доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон. Моли отмяната му и отхвърляне на жалбата на Стоян Николов Кибаров срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Стоян Николов Кибаров от гр. Приморско, чрез представени писмени бележки по касационната жалба от процесуалните му представители, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, АСБс е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно, на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е било прекратено действието на безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 2100698Р/11.09.2006 г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка Пр 033 и име Пр 033, поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. В заповедта ответникът по касационна жалба е посочен като притежател на разрешителното. АСБс е изложил доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в установената от закона писмена форма, но противоречи на материалноправните разпоредби. Цитираната в нея правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА предвиждаща, че изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА, е приета със ЗИДЗРА, обнародван в ДВ, бр. 59/2012 г. и в сила от 6.08.2012 г. Разпоредбата е материалноправна, с действие занапред, доколкото липсва изрично предвидено със същия закон обратно нейно действие. Поради изложеното, нормата е неприложима за периода преди 6.08.2012 г. Считано от тази дата, не е изтекъл изискуемият в разпоредбата двугодишен срок. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че в случая не се касае за обратно действие на закона, а за действието му върху заварени правоотношения, поради което оспорената заповед била законосъобразна. Нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за пръв път придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов, не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на разрешителното му за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав. Тоест фактът на неиздаване на удостоверението по чл. 18е от ЗРА става юридически факт по силата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА едва след влизането й в сила. Съображенията по въпроса изложени от АСБс, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Предвид изложеното и действието на нормата занапред, същата е неприложима спряма факти, настъпили преди влизането й в сила. От влизането в сила на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА (6.08.2012 г.) до датата на издаване на оспорената заповед (13.02.2013 г.), не е изтекъл необходимия двугодишен срок, поради което не е налице изискването на закона две поредни години да не е издавано удостоверение по чл. 18е ЗРА, на притежателя на разрешителното. Към мотивите на АСБс ВАС счита, че може да се добави единствено обстоятелството, че чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА има санкционен характер. Предвид това обстоятелство и на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове, е забранено придаването на обратна сила на същата. Това може да стане само е съществувала предходна санкционна норма от този вид, която е била отменена, като новата такава се явява по-благоприятна от старата. Доводът за липса на допуснати от административния орган съществени нарушения на съдопроизводствените правила е основателен. АСБс е приел, че директорът на ИАРА е нарушил задължението си по чл. 26 АПК, да уведоми собственика на разрешителното за образуваното против него производство. По този начин той се е лишил от възможността да установи факти, релевантни към въпроса за законосъобразността на акта му, а именно дали риболовният кораб не е бил в ремонт през периода 2011-2012 години. Изводът на АСБс, че административния орган може да получи данни за евентуално извършван ремонт само като съобщи на притежателя за започнало производство по реда на чл. 18в, ал. 2 от ЗРА, не е съобразен с Наредба № 54/28.04.2006 г. за водене на регистрите по чл. 16 от ЗРА, издадена от министъра на земеделието и горите. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 6 и 7 от нея, собственикът на риболовен кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби, е длъжен в 14-дневен срок от настъпване на изброените в нормата събития, между които и спиране извършването на риболовна дейност за срок по-дълъг от 1 месец поради ремонт, туристическа дейност и др. (т. 6), както и когато същият кораб започне риболовна дейност (т. 7), да уведоми ИАРА и НВМС. Т.е. в случая е възложено на притежателя на разрешителното и кораба, задължението да установи пред органите на ИАРА, че той е уведомил надлежно съответните органи за спиране на риболовната дейност поради извършване на ремонт, както и за нейното възобновяване. При липсата на данни в ИАРА (а и по делото) по въпроса, установеното нарушение на чл. 26 от АПК съществува, но не е съществено. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане от ответника по касационната жалба за присъждане на направените от него разноски. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно. За доказване на размера на тези разноски обаче, е представено единствено пълномощно, подписано от самия ответник Стоян Кибаров, с което той обявява, че е упълномощил адвокати и им е заплатил сумата 200 лева. Т.е. налице е един частен документ, установяващ изгодни за създателя му обстоятелства. Съгласно чл. 180 от ГПК, с представеното пълномощно като частен документ, може да се докаже единствено обстоятелството, че изявлението, съдържащо се в него, е направено от издателя му, не и другите отразени в него такива, вкл. твърдението за действително направени разноски по делото. По изложените съображения искането като недоказано следва да се отхвърли. Предвид горното, касационната жалба се явява неоснователна. Като правилно и законосъобразно, обжалваното решението следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение