Решение № 9227 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14857/2012 г.

Решение № 9227 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14857/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна, сега с променено наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2497/18.10.2012 г. по адм. д. № 2520/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 1103614/20.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 125/04.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения на Денка Вълкова Иванова по чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), вр. чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 27 449, 78 лв. и лихви в размер на 15 809, 62 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Денка Вълкова Иванова, чрез процесуален представител упълномощен адв. Якимов оспорва жалбата и желае решението да бъде оставено в сила и се присъди адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за договарянето и внасянето на което, са представени доказателства. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на Денка Вълкова Иванова за 2006 г. за пряк данък, във връзка с приходи 60 000 евро/117 349, 80 лв./ от продажба на недвижим имот, който е придобила по дарение от сина си Неделчо Иванов Неделчев. Основанието за определяне на задълженията по чл. 24 ЗОДФЛ (отм.) е във връзка с чл. 14 от ЗКПО (отм.) и чл. 12, ал. 1, т. 1, б. б от ЗОДФЛ (отм.). За да отмени РА съдът е обосновал мотиви за неправилно приложение на материалния закон, като се е позовал и на практиката на Върховния административен съд. Решението е правилно. Спор по фактите не съществува. С НА вх. рег. № 5223/14.11.2006 г. Неделчо Иванов Неделчев дарява на своята майка Денка Вълкова Иванова нива с площ от 9 400 дка, находяща се в землището на с. Калиманци, община Суворово. Данъчната оценка на имота е 325, 70 лв. Неделчо Иванов Неделчев е придобил имота по сделка за замяна със Варненска и Великопреславска Света Митрополия с НА вх. рег. № 41256/09.11.2006 г. Денка Вълкова Иванова продава придобития по дарение имот, описания по-горе, с НА вх. рег. № 5714/05.12.2006 г. на "Суворово пропъртис" ЕООД за сумата 60 000 евро, получена от ревизираното лице в брой съгласно НА и РКО без номер от м. 12.2006 г. издаден от "Суворово пропъртис" ЕООД. С оглед констатацията, че дареният от Неделчев на майка му имот е продаден веднага след извършеното дарение на продажна стойност надхвърляща многократно данъчната оценка, както и с мотиви, че през периода 2006 г. съпругът и синът на ревизираното лице и "Салмон " ЕООД, с управител синът на ревизираното лице, са извършили множество сделки за дарение и впоследствие продажба на имоти, подробно описани в РД, органът по приходите е извел извод, че ревизираното лице при получаване на дарението и извършване на продажбата е участвало в предварително подготвена и използвана схема за отклонение от данъчно облагане на търговия с имоти между свързани лица. Реализираният доход в размер на 60 000 евро, с левова равностойност 117 349, 80 лв. от продажбата на имота, е база за определяне на прекия данък по ЗОДФЛ, като е приспаднат размерът на данъчната оценка 325, 70 лв. Органът по приходите е приел, че приложимите към този доход разпоредби са чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), вр. чл. 24, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), вр. чл. 46 от ЗМДТ. Правилно се е позовал съдът на практиката на Върховния съд на РБългария - Решение № 2167/14.02.12 г. по адм. д. № 4440/2011 г., постановено от настоящия тричленен състав на ВАС. С разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) законодателят е предоставил правомощие на органите по приходите за нуждите на данъчното облагане да не зачитат резултата на сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане без да обявяват сделките за недействителни, да ги развалят или да игнорират задължителната им сила. Упражняването на това правомощие от органът по приходите не е произволно, а е обусловено от кумулативното наличие на визираните в закона две предпоставки - сделката да е сключена при определени условия, които се различават от обективните за съответния времеви, географски и продуктов пазар и изпълнението на сделката да води до отклонение от данъчно облагане. За да е упражнено законосъобразно това правомощие от органа по приходите, трябва да се установи наличието на двете предпоставки. Втората предпоставка - изпълнението на сделката да води до отклонение от данъчно облагане е обективна и е резултат от правоприлагане на действаща данъчна норма. Първата предпоставка, предполага доказването, че обективираните условия на сделката се различават от обективните и реални такива и представлява субективната преценка на приходния орган на условията, при които е сключена конкретната сделка. В някои случаи тази субективна преценка е обективно обоснована (в хипотезата например, когато се установи, че пазарните цени на стоката, за която е сключена сделката са по-високи от договорената цена), поради което субективното отношение на страните по нея не се нуждае от анализ и преценка. В други случаи обаче, измежду които е и конкретният, намерението на страните по сделката стои в основата на преценка на органа по приходите, че избягването на данъчното облагане е именно целеният резултат от страните по сделката. Намерението (animus) съществува в съзнанието на човека и няма физическа субстанция, поради което не може да се докаже, чрез писмени доказателства или експертизи. Намерението се разкрива чрез анализ на волевите действия на човека и резултатите от тях. Съгласно цитираните мотиви и при съвкупната преценка на установените по делото факти, съдът е стигнал до извод, че истинската цел на Неделчо Иванов Неделчев е продажбата на имота на "Салмон " ЕООД, чийто управител е и който е последния получател на имота. Сделката не е извършена директно от него на дружеството, а е опосредена чрез дарение на майка му, с последвалата продажба от нейна страна на дружеството по НА и полученият доход от продажбата. Тъй като при пряката продажба, полученият доход от продажбата би бил облагаем Неделчо Иванов Неделчев с оглед на това, че не са изтекли 5 г. от придобиването на имота от негова страна, за избягване на това данъчно облагане, продажбата е опосредена с дарението в полза на майката, като е извършена от нея, тъй като съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) полученото от продажбата не се смята за доход и няма да подлежи на облагане по ЗОДФЛ. Тоест, целеният резултат по отношение на фиска е полученият доход от продажбата на имота да не се обложи с данък по ЗОДФЛ (отм.) С оглед на посочените съображения следва извод, че майката подпомага сина си за избягване на данъчното облагане, но задължено лице в тази схема, е Неделчо Иванов Неделчев, който е истинския получател на дохода от продажбата на имота и отговорността е следвало да се насочи към него, като получател на доход при сключване на сделка с цел отклонение от данъчно облагане. Като е установил задължения за лицето Денка Вълкова Иванова при липса на основание за това, органът по приходите е издал незаконосъобразен РА, който правилно е отменен от съда. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължи присъждане на направените разноски за касационната инстанция - договорено и внесено адвокатско възнаграждение за явилия се по делото упълномощен адвокат, в размер на 2640 лв., съобразно представените доказателства за това. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,