Решение № 7819 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1855/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас (РИОСВ Бургас), против Решение 10217/12.12.2024 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело 1474/2024 г., с което е отменено Решение БС-6-ОС-П/07.08.2024 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите Бургас (РИОСВ-Бургас) и преписката му е върната за ново произнасяне, съгласно дадените с решението указания. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че първоинстанционният административен съд е тълкувал стеснително Заповед РД-50/17.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с твърдение за изведени в същата забрани за премахване на по-малки по обхват елементи, представляващи неразделна част от ландшафта. Сочи се, че съдът не е съобразил приложението на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21.05.1992 г. за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна, тъй като собствените на ответниците недвижими имоти попадат в границите на две защитени зони от мрежата Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Касаторът навежда съображения, че реализирането на инвестиционното предложение по премахване на дървесните видове е в противоречие с основните принципи на защита на дейности в защитени територии, а липсата на отрицателно влияние в конкретния случай подлежи на доказване. По същество моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу издадения административен акт. Ответниците К. Г. Д. и Д. Г. Д., чрез адв. Н. Димитров, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, тъй като ограниченията в ползването на имотите в защитените зони по Натура 2000 са необходима и пропорционална мярка, като за собствениците на недвижимите имоти в тези зони са предвидени компенсаторни механизми по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил Решение БС-6-ОС-П/07.08.2024 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите Бургас. За да достигне до посочения правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че ответниците са собственици и упражняват фактическа власт върху поземлени имоти с идентификатори 66528.15.142, 66528.15.143 и 66528.17.187 по Кадастралната карта (КК) на [населено място], община Царево, представляващи земеделска земя ниви, както следва: К. Д. върху имот с идентификатор 66528.15.142, а Д. Д. върху имотите с идентификатори 66528.15.143 и 66528.17.187 по КК на [населено място]. Административното производство по издаване на оспорения административен акт е започнало с депозирано на 17.07.2023 г. от Д. Д. заявление до директора на Регионална дирекция по горите-Бургас (РДГ-Бургас) за почистване на притежаваните от него имоти от самозалесилата се гора горскодървестна растителност с тревни и храстовидна дървестна растителност . Със заявление от тази дата до РДГ-Бургас, К. Д. също е поискал почистване от самозалесила се гора и на имот с идентификатор 66528.15.142. На определената със заповед на директора на РДГ-Бургас комисия е възложено да извърши проверка по цифрова ортофотокарта и по документи, както и да проведе оглед на имот с идентификатор 66528.15.142 (собственост на К. Д.), за да бъде установено дали имотът е придобил характеристиката на гора по смисъла на Закона за горите (ЗГ), след 01.03.1991 г. При извършена на място в имота на К. Д. проверка на 11.08.2023 г. е констатирано, че цялата площ на имота е заета от дървесна растителност полски ясен , с проекция на короните върху земната повърхност на 100%; височина на дървостоя от 5,00 м до 10,00 м; диаметър 8 см (от 4 до 10). На основание конкретно посочена таблица за растеж, комисията е установила, че насаждението в имота е на приблизителна възраст 25 30 години, като има единични дървета от ясен и бряст на възраст 35 40 години, които не сформират насаждение. На същата дата, без да е налице изрично оправомощаване от директора на РДГ Бургас, споменатата комисия е предприела проверка и в имотите с идентификатори 66528.15.143 и 66528.17.187, заявени за почистване от Д. Д.. При тази проверка е установено, че имот с идентификатор 66528.15.143 е зает от дървесна растителност полски ясен , с проекция на короните върху земната повърхност на 100 %; височина на дървостоя от 5,00 м до 10,00 м; диаметър 8 см (от 4 до 10). Комисията е приела, че насаждението в имота е на приблизителна възраст 25 30 години, като има единични дървета от ясен и бряст на възраст 35 40 години, които не сформират насаждение. По отношение на имот с идентификатор 66528.17.187 комисията е констатирала, че цялата плащ на имота е заета от дървесна растителност полски ясен с проекция на короните върху земната повърхност на 100 %; височина на дървостоя 7,00 м; диаметър 6 см, като от комисията е прието, че насаждението в имота е на приблизителна възраст 25 30 години. В съставените от комисията протоколи за оглед на трите имота е констатирано, че същите притежават характеристиките на гора по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗГ, самозалесена след 01.03.1991 г. С подадено на 04.06.2024 г. уведомление за инвестиционно предложение до директора на РИОСВ-Бургас ответниците са заявили искане за почистване на горскодървесна растителност треви, храсти, дървета в трите поземлени имота, с цел използването им по предназначение като нива, съгласно приложение 1 към чл. 10 ал. 1 и приложение 2 към чл. 10 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за оценка за съвместимост). С писмо от 21.06.2024 г. директорът на РИОСВ-Бургас е уведомил К. и Д. Д., че представената от тях информация е недостатъчна, както и че е необходимо да опишат допълнително начина на ползване на земята, след предвиденото премахване на горскодървесната растителност, като се конкретизират предвидените дейности. С подаден от ответниците допълнителен отговор същите са посочили, че след почистването ще използват имотите по тяхното предназначение като ниви, но едновременно с това са заявили и, че след премахването на дървесната растителност, не се предвиждат дейности в цитираните поземлени имоти . На 09.07.2024 г. Д. са уведомени от директора на РИОСВ-Бургас, че следва да внесат уведомление за инвестиционно предложение ( Приложение 5 към чл. 4 ал. 1 ) за определяне на приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 31 от ЗБР. Директорът на РИОСВ-Бургас е изискал становище от директора на РДГ-Бургас, включващо мотивирано заключение за допустимостта на заявените дейности по почистване на дървесната растителност в поземлени имоти с идентификатори 66528.15.142 и 66528.15.143. По отношение на имот с идентификатор 66528.17.187 не е било изискано становище от РДГ Бургас, въпреки, че този имот също бил заявен за почистване с първоначалното заявление от 04.06.2024 г. В становището си от 29.07.2024 г. директорът на РДГ е посочил, че във връзка със заявена от Д. процедура по чл. 84 от ЗГ, след извършена проверка, е било установено, че поземлени имоти с идентификатори 66528.15.142 и 66528.15.143 притежават характеристиките на гора, самозалесена след 01.03.1991 г. С писмо от 02.08.2024 г., адресирано до Д., с копие до Община Царево, директорът на РИОСВ-Бургас е обобщил установените в административното производство факти по повод искането за почистване на трите поземлени имота, а именно, че същите представляват земеделска земя (нива), имащи характеристиката на самозалесена след 01.03.1991 г. гора, попадащи в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) (защитена местност Устие на река Велека и природен парк Странджа ), както и че заявените дейности не противоречат на режимите за опазване на тези защитени територии и не попадат в обхвата на приложение 1 и приложение 2 към чл. 92 и чл. 93 ЗООС, в разглежданите площи няма пясъчни дюни и че същите попадат в защитени зони от мрежата Натура 2000 по смисъла на ЗБР. В заключение е констатирано, че дейността, заявена с инвестиционното предложение, е допустима и следва да бъде проведена процедурата по оценка на съвместимост по реда на глава втора от Наредбата за оценка за съвместимост, за което ответниците са внесли дължимата такса в определения размер. Административното производство е приключило с издаване на оспореното пред първата инстанция Решение БС-6-ОС-П/07.08.2024 г., в което органът е приел, че имотите попадат в защитени територии, поради което в проверката по допустимост по чл. 12 ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 2 ал. 2 от Наредбата за оценка за съвместимост, органът е констатирал, че реализацията на инвестиционното предложение е в противоречие с режима на една от защитените зони, в които попадат имотите защитена зона BG 0001007 Странджа за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, определен със Заповед РД-50/17.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите (Заповед РД-50/17.01.2024 г.), на основание чл. 12 ал. 6 от ЗБР. Директорът на РИОСВ-Бургас се е позовал на точка 8.10 от Заповед РД-50/17.01.2024 г., според която в защитената зона е забранено премахване на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета, традиционни ивици заети с храстово дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива, освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти. Директорът на РИОСВ-Бургас е установил, че растителните видове, описани в протоколите от извършените проверки на РДГ в имотите на Д. ясен и бряст не представляват инвазивни чужди видове дървета и храсти, поради което не подлежат на премахване. В тази връзка, на основание чл. 6а т. 2 и §2 от ДР на Наредбата за оценка за съвместимост, във връзка с чл. 13 ал. 1 от същата Наредба, е прекратил започналата процедура за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение, поради недопустимост на предложените дейности с режима на защитена зона BG 0001007 Странджа за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, определен със Заповед РД-50/17.01.2024 г. Решението е обжалвано от Д. по съдебен ред, както и пред министъра на околната среда и водите, който е изпратил тяхната жалба и преписката по подведомственост на Административен съд Бургас за разглеждането им в едно производство. Анализирайки относимите за правния спор обстоятелства, въз основа на ангажираните от страните доказателства, съдът е достигнал до извод, че с цитираната от административния орган точка 8.10. от Заповед РД-50/17.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите, определяща режима на защитената зона, в която се намират трите поземлени имота, се установява забрана за премахване на конкретно/изчерпателно изброени характеристики на ландшафта. В обжалвания съдебен акт е формиран извод, че поради наличие на цялостно самозалесяване на земеделските имоти (ниви), осъществило се след първи март 1991 г., констатираната растителност - гора - не представлява синори (разделителна ивица необработваема земя между две ниви), не е единични и групи дървета (тъй като имотите са изцяло залесени), не е традиционни ивици, заети с храстово дървесна растителност сред обработваеми земи (каквито биха представлявали ивиците, образувани в резултат от естественото нагъване на релефа, напр. дървесна растителност в дере), не е и защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове (създавани изкуствено от човека). За да обоснове тезата си за незаконосъобразност на административния акт, първоинстанционният административен съд е приел, че цялостното почистване на самозалесената гора от местни видове бряст и ясен - в имотите на ответниците, попадаща в защитена зона BG 0001007 Странджа за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, не е обхванато от изчерпателно изброените забрани за премахване, установени с цитираната заповед на министъра. Приел е, че позовавайки се на текста на т. 8.10 от Заповед РД-50/17.01.2024 г. в административния акт, директорът на РИОСВ-Бургас е тълкувал превратно забраната (установения режим за опазване на зоната), като е разширил приложното поле. Мотивирайки се в посочения по-горе смисъл, първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при нарушение на материалния закон, поради което го е отменил и е върнал преписката на директора на РИОСВ Бургас за продължаване на производството по подадените от К. и Д. Д. заявления по раздел трети от глава втора на Наредбата за оценка за съвместимост, с указания, че органът дължи произнасяне в срока, указан в наредбата, считано от датата на приключване на правния спор с влязъл в сила съдебен акт. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Първоинстанционният административен съд неправилно е приложил материалния закон поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до неизясняване на правния спор по делото от фактическа страна. Видно от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за оценка за съвместимост, при констатиране на недопустимост на елементи на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите в защитените зони, съответно в защитените територии или спрямо режими, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнения и по Закона за водите и в случаите по, ал. 3, компетентният орган уведомява възложителя и дава указания за отстраняване на недопустимостта, когато това е приложимо, и определя срок. При неизпълнение на указанията в определения срок или когато отстраняването на недопустимостта не е възможно, процедурата по ОС се прекратява, за което компетентният орган уведомява възложителя и съответния орган, одобряващ плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение. Държавите членки на Европейския съюз, измежду които и Република България, имат позитивни задължения съгласно чл. 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива 92/43/ЕИО, само Директива за местообитанията ), да опазват естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Защитимият публичен интерес, касателно тези местообитания, флора и фауна, които попадат в защитените зони, за което спор по делото за процесните имоти няма, произтича и от чл. 15 от Конституцията на Република България. Съгласно текста държавата следва да опази възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства. В случая административният орган с издаване на процесния административен акт е гарантирал, че поради значимия публичен интерес и при приложението на принципа на предпазните мерки в областта на опазване на околната среда, следва да прекрати процедурата по оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони. Изрично в чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 август 2002г.) законодателят е посочил категориите защитени територии, съобразно Директивата за местообитанията и приложенията към нея. В такива територии попадат и имотите на ответниците по касация, за които има спор касателно дали са гори и горски територии. В приложение 1 към чл. 6, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие са посочени видовете горска растителност, измежду които и самозалесили се дървета, които са упоменати както в процесната заповед, така и в т.44.4 от Приложението на Директивата за местообитанията. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че цялостното почистване на самозалесената гора от местни видове бряст и ясен - в имотите на Д., попадащи в защитена зона BG0001007 Странджа за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, не е обхванато от изчерпателно изброените забрани за премахване, установени със Заповед РД-50/17.01.2024 г. (ДВ,бр. 12/9.02.2024 г.) на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.12, ал.6, във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и 2 от ЗБР. Видно от съдържението на заповедта, предмет на опазване в защитена зона Странджа са дъбово - габърови гори и смесени гори върху сипеи и стръмни склонове, крайречни смесени гори, панонски гори, както и изрично посочени в заповедта местообитания на бозайници, влечуги, земноводни, риби и безгръбначни (т. 2.2. от заповедта). В т.8.10 от тази заповед е предвидено, че се забранява премахването на характеристики на ландшафта - синори жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради, и живи плетове, при ползването на земеделските земи като такива, освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти. От съдържанието на цитираната заповед се налага извод, че предметът на опазване в защитената зона е очертан в т. 2 от заповедта, като в т. 2.1. от същата изчерпателно са изброени защитените типове природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗБР, в т.ч. и определен вид гори, а в т.2.2. от заповедта, също изчерпателно, са изброени местообитанията на видовете животни по чл.6, ал.1, т. 2 ЗБР. Противно на доводите на първоинстанционния административен съд следва да се посочи, че Директивата за местообитанията се основава на принципа на предпазните мерки, поради което липсата на научни доказателства за значителното отрицателно въздействие на дадено действие не може да се ползва като съображение за одобряване на това действие. Изведено от смисъла на чл. 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, липсата на отрицателно влияние върху защитените зони на Странджа , респ. Натура 2000 трябва да се докаже с оглед разпределената от съда доказателствена тежест на страните в процеса. А при установена несигурност относно отрицателното въздействие върху флората и фауната, проектът или планът няма да бъде одобрен. В случая ответниците по касация не са доказали главно и пълно в административния съдебен процес характера на горската растителност, предназначението на земята, както и че инвестиционното им предложение няма да има значително отрицателно влияние върху процесната земя, доколкото основание за прилагане на чл. 6, ал. 3 от Директивата за местообитанията са именно целите на съхраняване на тази територия и на местообитанията. Значението на плана и програмата на ответниците с оглед посочената цел, следва да се прецени с оглед на трайните последици, които би оставил по отношение на цялата територия, където се намират имотите, т. с. следва да се извърши подходяща оценка. В съдебната практика на Съда на Европейския съюз е прието, че член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията не допуска национален орган, дори законодателен, да разреши план или проект, без да е установил, че същият няма да има отрицателно въздействие и влияние върху съответната територия (решение по дело С-182/10, EU:С:2012:82, т.70). Доколкото Директивата не определя понятието подходяща оценка във връзка с отрицателното въздействие на плана или проекта, оценяването трябва да се предвиди по такъв начин, че националните органи да могат да се уверят, че даден проект или план няма да доведе до негативни последици за целостта на съответния обект. (така и решение по дело С-304/05 Комисия срещу Италия , EU:С:2007:532, т.57-59). Обхватът на задължението на държавата, да направи подходяща оценка на проекта/плана и съответно използването на научни знания в тази област във връзка със задължението й по чл. 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията е разглеждан многократно в практиката на Съда на Европейския съюз. В решение по дело С-304/05, EU:С:2007:532, Комисията срещу Италия (т. 57-59) Съдът на Европейския съюз приема, че Директивата за местообитанията не определя никакъв специален метод за извършване на такава оценка. Това оценяване трябва да се предвиди по такъв начин, че компетентните власти да могат да се уверят, че даден план или проект няма да доведе до негативни последици за целостта на съответния обект, като се има предвид, че при несигурност относно липсата на такива последици посочените власти са длъжни да откажат предоставяне на исканото разрешение. Трябва да се изключи съществуването на разумно съмнение от научна гледна точка, като компетентните власти трябва да се основават на най-добрите научни изследвания и познания в съответната област. Също така, при тази оценка трябва да бъдат взети предвид евентуално настъпилите впоследствие на изпълнението на съответния план или проект рискове от влошаването състоянието или обезпокояване, което би могло да има значително въздействие по смисъла на чл. 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията. По отношение на обхвата на задължението по чл. 6, параграф 2 и чл. 6, параграф 3 от Директива за местообитанията Съдът на Европейския съюз е постановил решение по дело С-441/17ECLI:EU:C:2018:255, (Комисията срещу Полша). Съдът в т.106-т.112 приема, последователно, следното: Разпоредбата на член 6 от Директивата за местообитанията налага на държавите членки редица задължения и специфични процедури, с които съгласно член 2, параграф 2 от тази директива се цели осигуряване на опазването или съответно на възстановяването на благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Европейския съюз, така че да се постигне по-общата цел на същата директива, а именно да се осигури висока степен на опазване на околната среда в защитените с директивата зони (вж. в този смисъл по-специално решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 36 и от 8 ноември 2016 г., Lesoochranárske zoskupenie VLK, C243/15, EU:C:2016:838, т. 43). Целта на нормите от Директивата за местообитанията е държавите членки да вземат подходящи мерки за защита, за да поддържат екологичните характеристики на териториите, където се намират някои типове естествени местообитания (решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 38 и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C387/15 и C388/15, EU:C:2016:583, т. 36).Изрично се подчертава значението на тази цел в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. В последно цитираната норма се предвижда процедура за оценяване, която чрез предварителен контрол да гарантира, че планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или необходими за него, но които могат да окажат значително влияние върху нея, се одобряват само ако няма да окажат отрицателно влияние върху целостта на тази територия (вж. по-специално решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 28 и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C387/15 и C388/15, EU:C:2016:583, т. 43). Зоните, класифицирани като СЗЗ, съгласно член 7 от Директивата за местообитанията задълженията, произтичащи от чл. 6, заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, от датата на класифицирането съгласно тази директива, ако последната дата е по-късна от датата, от която се прилага Директивата за местообитанията (вж. в този смисъл по-специално решение от 24 ноември 2016 г., Комисия/Испания, C461/14, EU:C:2016:895, т. 71 и 92 и цитираната съдебна практика). Също така, в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията се разграничават две фази. Първата фаза, посочена в първото изречение от същата разпоредба, изисква от държавите членки да извършат подходяща оценка на въздействието на определен план или проект върху защитената територия, когато е налице вероятност същият да окаже значително влияние върху нея (решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 29, и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C387/15 и C388/15, EU:C:2016:583, т. 44). По-конкретно, с оглед на принципа на предпазните мерки, когато планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или необходими за него, крият риска да осуетят постигането на целите, свързани с опазването ѝ, трябва да се приеме, че те могат да окажат значително влияние върху тази територия. Оценката на този риск трябва да бъде извършена именно с оглед на специфичните природни характеристики и условия на територията, до която се отнася подобен план или проект (вж. по-специално решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 30, и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C387/15 и C388/15, EU:C:2016:583, т. 45). Подходящата оценка на въздействието на план или проект върху съответната територия, която трябва да бъде извършена съгласно член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията, предполага предвид най-добрите научни достижения в тази област да се установят всички аспекти на плана или проекта, които поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти могат да засегнат целите за опазване на тази територия (вж. по-специално решения от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C387/15 и C388/15, EU:C:2016:583, т. 51 и от 26 април 2017 г., Комисия/Германия, C142/16, EU:C:2017:301, т. 57). В допълнение в т.114 СЕС в решението си по дело С-441/17 приема критерии за съдържанието на оценката по чл. 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Той казва, че тази оценка не може да съдържа пропуски и трябва да включва пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от предвидените работи за засегнатата защитена територия (вж. по-специално решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 44 и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C387/15 и C388/15, EU:C:2016:583, т. 50). Що се касае до втората фаза, посочена в чл. 6, параграф 3, тя настъпва след посочената подходяща оценка. От своя страна липсата на отрицателно влияние върху целостта на територия в качеството ѝ на естествено местообитание по смисъла на член 6, параграф 3, второ изречение от Директивата за местообитанията, предполага територията да остане в благоприятно състояние на запазване, което означава трайно поддържане на съставните характеристики на съответната територия, свързани с наличието на тип естествено местообитание, целта за опазването на който обуславя включването на територията в списъка с ТЗО по смисъла на тази директива (вж. по-специално решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 39 и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C387/15 и C388/15, EU:C:2016:583, т. 47). Имайки предвид мотивите по т.115- т.117 СЕС в решението си заключава, че одобряването на план или проект по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията може да се извърши само ако компетентните органи са се уверили, че той няма трайни вредоносни последици за целостта на съответната територия. Такава е хипотезата, когато от научна гледна точка не съществува никакво основателно съмнение относно липсата на такива последици (вж. в този смисъл по-специално решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 40 и от 8 ноември 2016 г., Lesoochranárske zoskupenie VLK, C243/15, EU:C:2016:838, т. 42). По този начин посочената разпоредба включва принципа на предпазните мерки и позволява ефикасно да се предотврати отрицателното влияние върху целостта на защитените територии, дължащо се на предвидените планове или проекти. Не толкова стриктен критерий за одобрение не би могъл да гарантира толкова ефикасно постигането на целта за защита на териториите, към която се стреми споменатата разпоредба (решения от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 41 и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C387/15 и C388/15, EU:C:2016:583, т. 53). В този смисъл компетентните национални органи не могат да позволят намеси, които създават опасност от трайно засягане на екологичните характеристики на териториите, в които се намират типове естествени местообитания от интерес за Общността или приоритетни такива. Такава по-специално е хипотезата, когато има опасност намесата да доведе до изчезване или частично и непоправимо унищожаване на такъв тип естествено местообитание, намиращо се в съответната територия (вж. в този смисъл по-специално решения от 24 ноември 2011 г., Комисия/Испания, C404/09, EU:C:2011:768, т. 163 и от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C258/11, EU:C:2013:220, т. 43). В т. 120 от решението по дело С-441/17 СЕС определя, че липсата на основателно съмнение от научна гледна точка относно отсъствието на вредоносни последици за целостта на съответната зона трябва да бъде установена именно към датата на приемане на решението, с което се разрешава осъществяването на проекта (вж. по-специално решения от 26 октомври 2006 г., Комисия/Португалия, C239/04, EU:C:2006:665, т. 24 и от 26 април 2017 г., Комисия/Германия, C142/16, EU:C:2017:301, т. 42). С оглед на така изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният административен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е разпределил правилно доказателствената тежест на страните в процеса съгласно предвиденото в чл. 170, ал. 3 АПК и по този начин не е изяснил правния спор по делото от фактическа страна. За изясняване на спора от фактическа страна в конкретната хипотеза се изискват специални знания. Вярно е, че страните по делото не са поискали да бъде изготвена съдебно-техническа експертиза, за установяване на посочените по-горе обстоятелства, които формират и предмета на правния спор, но съдът не е изпълнил разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, която го задължава да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, както и разпоредба на чл. 9, ал. 3 АПК, регламентираща служебното начало в административния процес. Според ал. 4 на чл. 171 АПК съдът следва да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на спорния въпрос - предмет на производството. Без съдебно-техническа експертиза, каквато съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2, предл. второ от АПК съдът може да назначи и служебно, последният не е бил в състояние да извърши дължимата преценка относно законосъобразността на оспорения административен акт, включително и в светлината на съображенията на по-горе цитираните решения на СЕС в съответните точки. Допуснатите процесуални нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, което е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, и което води до отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Бургас. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни, включително и чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, къде попадат спорните имоти, както и дали са разположени в границите на защитени територии по смисъла на ЗБР, с каква растителност са покрити имотите, дали са самозалесили се, какъв е режимът на защитените зони, в които попадат имотите, дали реализацията на инвестиционното предложение е в противоречие с режима на защитената зона, дали и как инвестиционното предложение ще повлияе върху целостта на територията в качеството ѝ на естествено местообитание по смисъла на член 6, параграф 3, второ изречение от Директивата за местообитанията и предвиденото в Заповед РД-50/17.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса за разноските, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,