Решение № 4803 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 33/2019 г.

Решение № 4803 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 33/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Н. Иванов, чрез адв. Ж. Бойчев и от "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Б." АД (УМБАЛ – Б.), с ЕИК *********, чрез адв. М. Иванова, срещу Решение № 1632 от 04.10.2018 г., постановено по адм. д. № 3333 по описа на Административен съд – Б. (АС – Б.) за 2017 г. в следните части, както следва:

1. Предвид изложеното в касационната жалба на Иванов съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие по освидетелстването му за периода от 01.06.2010 г. до произнасяне на окончателно експертно решение от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – 26.03.2015 г. в размер на 5000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението за претендираната сума над 400, 00 лв. до предявения размер от 5000, 00 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за присъждане на посоченото обезщетение за вреди да бъде уважен изцяло. Излагат се твърдения относно претърпени неимуществени вреди, поради което се иска присъждането на претендираното обезщетение в пълен размер;

1. С касационната жалба на УМБАЛ – Б. съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Иванов обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие по освидетелстването му за периода от 01.06.2010 г. до произнасяне на окончателно експертно решение от НЕЛК – 26.03.2015 г. в размер на 400, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Иванов сума в размер на 216, 00 лв. за сторените по делото разноски. В тази касационна жалба се твърди, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се неговата отмяна в тези части и отхвърляне на предявения от Иванов иск. Поддържа се становище, че позоваването от съда на нормата на чл. 257, ал. 1 АПК (разпоредбата отм., считано от 01.01.2019 г.) е неправилно. Излага се становище, че мотивите на съда, с които е обоснована отговорността на УМБАЛ – Б. за обезщетяване на Иванов поради по – късното във времето негово освидетелстване били объркани и не почивали нито на приложимата правна норма, нито на посочените в исковата молба фактически обстоятелства. Твърди се, че съображенията на съда са и необосновани на събраните по делото доказателства, несъобразени са с направените възражения, които не били обсъдени, както и с тези, изложени още в отговора на исковата молба. Горното, както и необсъждането на редица писмени доказателства, според този касационен жалбоподател, обосновава извод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът квалифицирал създалите се от нормативните изменения проблеми за ТЕЛК като "нормативни неуредици". Това било несъответно на значимостта на проблема, създаден обективно в организацията на работата на ТЕЛК в цялост и конкретно при УМБАЛ – Б. и имало огромно фактическо значение за вярната преценка за действията на ответника в ситуацията, в която е бил поставен след изменението на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника/ът, ПУОРОМЕРРКМЕ). Съдът приел, че решението на ТЕЛК било издадено пет месеца след срока, но въобще не съобразил, че месец и половина от този срок медицинското досие на Иванов е било в РКМЕ, тъй като не обсъдил и не взел предвид писмото на РЗИ – Б. от 21.05.2018 г., от което се установява движението му. Необоснован бил и изводът на съда, че УМБАЛ – Б. не доказала натовареността на ТЕЛК. Възражение в тази насока било направено още в отговора на исковата молба, като била представена и справка (неоспорена от Иванов) относно натовареността на ТЕЛК и разгледаните случаи, но тя не била взета предвид от съда. В допълнение касационният жалбоподател се позовава на чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (отм.); , като твърди, че нормативно допустимо било произнасянето извън тримесечния срок по чл. 32, ал. 2 от Правилника при посочване на закъснението и причините за това, но съдът не извършил обследване на причините за прекрачването на този срок.

По подробно изложените съображения за необоснованост на съдебния акт се поддържа становище, че изводът на съда за наличие на незаконосъобразно бездействие на УМБАЛ – Б. поради произнасяне на решението на ТЕЛК на 26.03.2015 г., а не до 28.10.2014 г., респективно, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за уважаване на исковата претенция на Иванов, е неправилен. Твърди се също така, че той не доказал както твърдените вреди, така и причинната връзка между тях и соченото действие/бездействие, с което се свързват те. В този смисъл изводите на съда, че Иванов "несъмнено" претърпял болки, притеснение и стрес и те били в причинна връзка с бездействието на ТЕЛК, са изцяло необосновани. В допълнение се обръща внимание на посочения в диспозитива на обжалваното решение период "01.06.2010 г. – 26.03.2015 г. ", който не съответства на изложеното в мотивите и не е обоснован в съдебния акт. Наред с това, на 26.03.2015 г. се е произнесла ТЕЛК, а не НЕЛК, както е посочено също в диспозитива.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели не се представляват.

Касационната жалба на Иванов се оспорва в представен по делото писмен отговор от УМБАЛ – Б., чрез упълномощения адвокат Иванова и се поддържа становище за нейната неоснователност. С представено преди съдебното заседание писмено становище от този касационен жалбоподател се иска отмяна на решението в обжалваната от УМБАЛ – Б. част и оставянето му в сила в останалата обжалвана част.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Иванов и за основателност на тази, предявена от УМБАЛ – Б..

В. административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на решението в обжалваните му части по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани от тях части е неблагоприятно, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по съображения, свързани с допустимостта на решението в обжалваните му части.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, във връзка с предмета на спора в настоящото касационно производство, съдът приел, че е сезиран с допустим иск, предявен от Иванов срещу УМБАЛ – Б. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от несвоевременно произнасяне на ТЕЛК за Общи заболявания в нарушение на изискванията относно сроковете за освидетелстване, за което отговорността произтичала от организационни, контролни и ръководни функции, с които УМБАЛ – Б. разполага по силата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), във вр. с чл. 2 от Правилника.

Съдът съобразил, че Иванов е подал своето заявление – декларация пред ТЕЛК при УМБАЛ – Б. на 18.09.2013 г. Приел, че срокът по чл. 32, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ не бил спазен и при двете поредни освидетелствания, като в първия случай това се дължи на забавяне при произнасяне на ТЕЛК за очни заболявания В., която като административен орган се намира в структурна подчиненост на МБАЛ "С. А." АД - гр. В., а не на УМБАЛ – Б.. П. това намерил за недоказано авторството на правнорелевантното за правата на Иванов бездействие в лицето на ТЕЛК общи заболявания Б.. М. експертно решение на същия орган е било постановено на 06.11.2013 г., тоест в рамките на установения от закона тримесечен срок, с предоставена възможност за срочно произнасяне и на ОТЕЛК - гр. В.. С тези мотиви съдът направил извод, че за посочения период не е налице незаконосъобразно бездействие. При повторното освидетелстване на Иванов обаче, съдът приел, че тримесечният срок за произнасяне следва да бъде броен от 28.07.2014 г. Същият изтекъл на 28.10.2014 г., като решението било постановено едва на 26.03.2015 г., тоест пет месеца извън срока. Съобразил, че в решението на ТЕЛК е посочено, че освидетелстването е по – късно поради натовареност на ТЕЛК, като коректно е посочена датата на подаване на заявлението от 18.09.2013 г., но направил извод, че такава натовареност УМБАЛ - Б. не доказала по делото, а посочила други причини за това - нормативни неуредици и липса на офталмолог - член на общата ТЕЛК при УМБАЛ - Б.. П. това, съдът приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на органа. Като се позовал на разпоредбите на чл. 33 – чл. 35 ПУОРОМЕРКМЕ, направил извод, че посочената като аргумент от страна на ответния орган причина за забавата на второто експертно решение – липса на офталмолог в състава на Първа обща ТЕЛК при УМБАЛ – Б. е било преодолимо посредством командироване на такъв от друга ТЕЛК от друга община. Приел, че практически отговорен за цялата организация е директорът на УМБАЛ, но безспорно инициативата за осигуряване на командирован експерт следва да изхожда от самата ТЕЛК. Посочил, че по делото липсват доказателства ТЕЛК да е инициирало подобно искане. Въз основа на това, съдът направил извод, че ТЕЛК при УМБАЛ – Б. не е изпълнила задължението, произтичащо пряко от закона, като не е извършила освидетелстване на Иванов в срока, предвиден в чл. 32, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ. Мотивирал се, че съобразно чл. 32, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ ТЕЛК е имала задължение в срок до 28.10.2014 г. да извърши освидетелстване на вида и степента на увреждане на Иванов, поради което следва да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие като първи от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Съдът съобразил, че по делото не са ангажирани доказателства, включително гласни такива, в подкрепа на претендираните от страна на Иванов неимуществени вреди над обичайните за ситуацията на стрес и психическо напрежение. Приел, обаче, че това не е основание за отхвърляне на исковата претенция, а по – скоро затруднява установяване интензитета на преживените болки и страдания. Взел предвид също така, че липсват категорични доказателства за влошено здравословно състояние по причина невъзможност да бъдат приемани конкретни медикаменти заради липса на средства за същите, поради неотпускане на пенсията, но направил извод, че безпокойството и притеснението на Иванов във връзка с бездействието на ТЕЛК по освидетелстването му несъмнено са препятствали възможността до голяма степен да извършва трудова дейност съобразно здравословното му състояние. С оглед на така изложеното съдът направил извод, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Отчел периода на неизпълнение на задължението (28.07.2014 г. до 26.03.2015 г.), който период не е значително дълъг, като изключил периодите, през които били оспорвани решенията на ТЕЛК пред НЕЛК. Направил изводи, че невъзможността през този период да бъде освидетелстван, съответно да изпълнява трудова дейност съобразно здравословното си състояние, за Иванов представлява пряк резултат от неизпълнение на задължението за освидетелстване. Последното несъмнено е довело до изпитване на болки, притеснение и стрес, което доказва наличието на причинно – следствена връзка между установеното незаконосъобразно бездействие и настъпилите неимуществени вреди. С тези мотиви съдът заключил, че са налице материалноправните предпоставки за основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За определяне на точния размер на обезщетението се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Като отчел посочените по – горе обстоятелства и предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът определил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 400, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 5000, 00 лв. отхвърлил иска.

Решението е валидно, но е недопустимо.

Видно е от петитума на исковата молба, предявена от Иванов и уточненията към нея от 25.07.2017 г. и 08.11.2017 г., че той е претендирал наред с другото, което не е предмет на решението в обжалваната част, присъждането на обезщетение в размер на 5000, 00 лв., ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска (10.07.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на влошено здравословно състояние, предизвикано от принудителното спиране на медикаментозната терапия предвид липсата на средства, с оглед незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че за Иванов са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, довело до оперативна намеса и последващо лечение, претърпени болки и страдания от заболяването, операцията и възстановяването. Както там, така и в представените две уточнителни молби, не се съдържат конкретни твърдения за влошаване на здравословното състояние на Иванов като следствие на несвоевременното произнасяне на ТЕЛК, за спиране на провеждана медикаментозна терапия, за извършена като следствие на това оперативна намеса, последващо лечение, както и за претърпени болки и страдания от заболяването, операцията и възстановяването. Единствено на страница трета от исковата молба (трети абзац) се сочи, че Иванов междувременно получил усложнение в здравословното състояние – "... [диагноза]", което наложило да му бъде направена операция.

Доколкото съдът не е констатирал посочената непълнота на обстоятелствената част на исковата молба и несъответствието между изложеното там и в нейния петитум, процесуалното му бездействие в това отношение е станало причина за постановяване на съдебното решение в обжалваната част по нередовна искова молба. Съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и ал. 2, изр. първо от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Дължимо от него е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти Иванов във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, като му даде такива за отстраняване на така констатираните нередовности на исковата молба, като приведе съдържанието й с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Тъй като съдът не е процедирал така по отношение посоченото несъответствие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, както и по отношение на непълнотата на обстоятелствената й част, претенцията на Иванов е останала неуточнена.

Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, недвусмислено изложение в обстоятелствената част в какво се изразяват те и от какво се твърди, че произтичат - от кой конкретно незаконосъобразен, нищожен или оттеглен акт, съответно действие или бездействие, както и периода, за който се претендира присъждане на обезщетение за неимуществените вреди (какъвто, впрочем в настоящия случай не е посочен нито в исковата молба, нито в уточненията й, а е от съществено значение). С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя, както предмета на доказване, така и границите на решаващата дейност на съда. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът, който е иманентна част от исковата молба, е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения, което в настоящия случай досежно претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е така. Както се посочи, в обстоятелствената част на исковата молба липсва необходимата конкретизация относно твърдяното влошаване на здравословното състояние на Иванов като следствие на несвоевременното произнасяне на ТЕЛК, за твърдяното спиране на провеждана медикаментозна терапия, за извършена като следствие на това оперативна намеса, последващо лечение, както и за претърпени болки и страдания от заболяването, операцията и възстановяването, с които предвид изложеното в нея Иванов свързва неимуществените вреди, които претендира, че са настъпили. Липсва и необходимото съответствие между твърдяното в обстоятелствената й част и нейния петитум.

Поради това, че съдът не е отчел констатираната от настоящия състав нередовност на исковата молба в частта й, с която е претендирано обезщетение за неимуществени вреди, с решението не се е произнесъл относно настъпването им в контекста на заявения от Иванов петитум и посочените от него обстоятелствата. В решението (л. 3 от решението, първи абзац) е посочено какви неимуществени вреди се твърди от него, че са произтекли, но съдът не се е занимал с въпроса относно тяхното настъпване. Вместо това е приел, че за Иванов е настъпила обичайна ситуация на стрес и психическо напрежение (л. 16 от решението, първи абзац), както и болки, притеснения и стрес (пак там, последен абзац), обезщетяването на които не е претендирано с исковата молба и нейното уточнение. Отделно и за пълнота следва да се има предвид, че посочените в касационната жалба на Иванов последици, произтекли от забавяне в произнасянето на ТЕЛК не са идентични на заявените в исковата молба.

Предвид всичко гореизложено, следва да се приеме, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на решението в обжалваните части, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК и без да е направено искане от страните в тази насока. На основание чл. 221, ал. 3 АПК в тази част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС – Б. в посочената част. При това на първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени по – горе, в изпълнение на чл. 129, ал. 2, изр. първо ГПК. Съдът следва да даде възможност на Иванов в определен срок да уточни ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава иска си за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, да конкретизира какви именно неимуществени вреди твърди, че са настъпили за него и за какъв период претендира обезщетението, тоест да въведе твърдения във връзка с направените искания да осъждане на УМБАЛ – Б.. С. следва да предупреди Иванов и за последиците по чл. 129, ал. 3, изр. първо ГПК при неизпълнение на дадените указания в определения срок. Той следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в тази част само в случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени. При това и в изпълнение на задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК и по чл. 171, ал. 4 АПК, които са приложими и в производството по чл. 203 и сл. АПК, съдът следва да даде указания на страните по разпределението на доказателствената тежест. Съдът следва да има предвид, че доколкото видно от исковата молба, искането на Иванов е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на твърдяно влошено здравословно състояние, за установяването му е допустимо и необходимо приобщаването по делото на специални знания, което може да стане и служебно в съответствие с чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК.

По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение