Решение № 586 от 27.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 654/2010 г.

Решение № 586 от 27.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 654/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска На основание чл. 420, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на влязла в сила присъда № 54 от 8.07.2010 г., по н. о. х. д. № 83/2010 г. на районен съд-Тополовград. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно определяне типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице И. А. И., не се явява в съдебно заседание. Защитникът му изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 19.03.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 21/09 г. на районен съд-Тополовград е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия И. А. И. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при условията на чл. 66, ал. 1 НК, с тригодишен изпитателен срок. С присъда № 54/8.07.2010 г., постановена по н. о. х. д. № 83/2010 г. на Тополовградски районен съд, е признат за виновен и осъден подсъдимия И. за извършено през м. ноември 2009 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. I-во и т. 7, във вр. с чл. 194, във вр. с чл. 28 НК и му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от "закрит тип", при първоначален "общ" режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е активизирано наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено по предходната присъда, влязла в законна сила на 3.04.2009 г., като не е определен типа затворническо общежитие и режима на изтърпяване на това наказание. Искането на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 10.08.2010 г., не е проверен по касационен ред, а искането постъпило във ВКС на РБ - на 14.10.2010 г., т. е. в законоустановения в чл. 421, ал. 1 НПК срок и е свързано с отегчаване на наказателно правното положение на осъдения. Разгледано по същество, е основателно. С атакувания съдебен акт, в разрез с материалния закон, на осъденото лице е определен неправилно първоначалния режим, при който следва да бъде изтърпяно наказанието лишаване от свобода. Видно от материалите по делото, престъплението по н. о. х. д. № 83/2010 г. е извършено от И. в рамките на изпитателния срок по влязла в законна сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 21/2009 г. Материално-правна незаконосъобразност на атакувания по този ред съдебен акт се изразява в определения тип затворническо общежитие и свързания с него първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание. Чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС сочи като правна възможност определяне на "открит тип" затворническо общежитие, само по отношение на лица, които са осъдени за извършени умишлени престъпления до пет години лишаване от свобода, за първи път, а чл. 61, т. 3 ЗИНЗС - го свързва с първоначален"общ"режим на изтърпяване. И. А. И. с атакуваната присъда е осъден за втори път, след като инкриминираното престъпление налага по реда на чл. 68, ал. 1 НК, активизиране на предходно наказание. Без значение е, че предходното осъждане е "условно", поради което за съда не съществува правна възможност за определяне на първоначален режим на изтърпяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, респ. типа затворническо общежитие-по чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, защото осъждането настоящето дело не се явява първо по ред. Обстоятелството, че с предходната присъда е определено наказание лишаване от свобода, "условно", не означава, че в правния мир такова осъждане не съществува, че осъждането с присъда № 54/8.07.2010 г. не е второ по ред, предвид приложимостта на чл. 68, ал. 1 НК. Следователно при постановяване на атакувания съдебен акт, в частта, касаеща първоначалния режим на изтърпяване и типа затворническо общежитие, е нарушен материалния закон. Освен посочените нарушения, настоящият състав констатира, че районният съд е определил на осъдения да изтърпи наказанието три месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от "закрит тип", /което е правилно/, но го е свързал с първоначален"общ режим", в разрез с чл. 61, т. 2, а по отношение на активизираното по реда на чл. 68, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода е пропуснал да се произнесе по този въпрос. Изложеното обуславя отмяна на решението по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, за определяне на затворническо общежитие от "закрит тип", съобразно чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС и "строг" първоначален режим на изтърпяване, по отношение на наказанието три месеца лишаване от свобода и на това, активизирано по реда на чл. 68, ал. 1 НК в размер на шест месеца, за което съдът не се е произнесъл, в съответствие с чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Поради това, че основанията не са в полза на осъденото лице, атакуваната присъда не може да бъде коригирана от настоящата инстанция, съобразно правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на главния прокурор на РБ следва да бъде уважено и отменен съдебния акт в атакуваната му част, а делото-върнато на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание, за законосъобразно определяне типа на затворническо общежитие и първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.