Решение № 15350 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11179/2011 г.

Решение № 15350 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11179/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Тодоров Костадинов, от гр. Хасково, срещу решение № 317/30.05.2011 г. по адм. д. № 822/2010 г. на Административен съд гр. Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответниците по касационната жалба-началникът на РДНСК Южен централен район и министърът на регионалното развитие и благоустройството не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок -чрез куриерска поща и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-51/10.11.2010 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж, "дървен навес", намиращ се в чашката на язовир "Ивайловград", до землището на с. Малки Воден, община Маджарово, в имот, публична държавна собственост, като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Безпорно е установено по делото, че касаторът е изградил дървен навес върху бетонов фундамент, с дървени колони и греди и двускатен покрив, покрит с битум, с площ от около 60 кв. м. Строителството е извършено през около 2002 г. в имот, публична държавна собственост. За извършеното строителство не са издадени строителни книжа. Изграденото е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като променя предназначението на терена. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорваната, която да предизвика правната последица премахване. С оглед времеизвършването на сроежа и с оглед собствеността на земята, същият не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПЗРЗУТ и подлежи на събаряне. Предвид изложеното, като е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, съдът парвилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта е законосъобразна поради липса на съществени процедурни пропуски по издаването й. В този смисъл извършителят на строежа е уведомен съобразно правилата на § 4, ал. 1, изр. 2-ро ДР ЗУТ и е реализирал правото си на защита чрез съдебното обжалване на акта. Що се касае до възраженията в касационната жалба, че касаторът е собственик над друг строеж, а не на процесния, същите са направени и пред първата инстанция и са обсъдени от нея. Доказателства за собственически права на касатора върху друг обект не са представени, нито са опровергани констатациите, че именно касаторът е извършител на процесния строеж. Предвид изложеното обжалваното решение е материалнозаконосъобразно и следва да остане в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна му. Решението обаче е недопустимо като постановено при участието на министъра на регионалното развитие и благоустройството като заинтересована страна. В административното производство по премахване на незаконен сроеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани-собственици или съсобственици на терена. Поради това решението в тази част следва да бъде обезсилено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение