Решение № 4981 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12241/2010 г.

Решение № 4981 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12241/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Юк Оуз, гражданин на Република Турция, срещу решение № 73/12.07.2010 г. по адм. д. № 74/2010 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 245/17.02.2010 г. на ВрНД зам.-директора на ОДМВР - Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка - "Отнемане правото на продължително пребиваване в Република България". По подробно изложени съображения се твърди, че решението не съответства на материалния закон и фактическата обстановка. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед на ВрНД зам.-директора на ОДМВР - Кърджали да бъде отменена. Ответникът - зам. директорът на ОДМВР - Кърджали, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за неоснователна по същество. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № 245/17.02.2010 г. на ВрНД зам.-директора на ОДМВР - Кърджали, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, чл. 90, т. 3 ЗМВР, чл. 141б, ал. 1, т. 3 ППЗМВР, е отнето правото му на продължително пребиваване в Република България. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че липсата на една от визираните в чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ кумулативни предпоставки, съставлява основание за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 39а, т. 1, във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 1 с. з. - "отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България". От представените по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна, че на турския гражданин Юк Оуз, на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ е разрешено правото на продължително пребиваване в страната, считано от 5.07.2007 г. Същият е съдружник и управител на "Мегашоп" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Момчилград, ул. "Кирил и Методий" № 1 и "Сендуран" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул. "Екзарх Йосиф" № 33. Според приложените справки на ТП на НОИ, Кърджали, удостоверения на ТД на НАП, Пловдив и протокол на ДИТ - Кърджали, включително от обясненията на чужденеца, дадени в хода на административното производство е видно, че първото дружество не развива дейност от месец октомври 2009 г. и няма трудово ангажирани лица. Фирмата "Сендуран" ООД, в която касаторът е съдружник, считано от 26.10.2009 г. към датата на извършената проверка (13.01.2010 г.) има регистрирани пет действащи трудови договори на български граждани. Разчетно-платежните ведомости на "Сендуран" ООД и актуалният регистър на трудовите договори сочат, че за периода 26.10.2009 г. - 13.01.2010 г. Юк Оуз е имал петима, а не десет работници - български граждани. При тези данни органът е приел, че от 5.07.2007 г., когато е издадено първото му разрешение за продължително пребиваване, до 13.01.2010 г., касаторът е изпълнявал задължението по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ за дванадесет от общо тридесет месеца на пребиваването си. Това от своя страна е дало основание на началника на група "Миграция" при ОДМВР - Кърджали да направи мотивирано предложение рег. № 2382/17.02.2010 г. до ВрНД зам.-директора на ОДМВР - Кърджали за прилагане на ПАМ. При така установените релевантни за спора факти, решаващият съд е счел, че към момента на издаване на обжалваната заповед е отпаднало основанието по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, следователно е налице хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Приел е, че административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, включително визираните в разпоредбата на чл. 54 ППЗЧРБ, спазил е установените административнопроизводствени правила и е посочил законовите предпоставки за издаването на обжалвания административен акт. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 с. з. Този текст от закона, в относимата към спора редакция (ДВ, бр. 109/2007 г.) предвижда, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани. Законовото изискване за осигурени 10 работни места като предпоставка за предоставяне разрешение за продължително пребиваване на чужденец, притежаващ виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, следва да се изпълнява постоянно, а не периодично - към датата на подаване на заявление за предоставянето или продължаването му, или към друг, произволно избран от чужденеца момент. При установената между страните фактическа обстановка първоинстанционният съд е приложил вярно материалния закон, приемайки, че касаторът е нарушил императивните изисквания на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, като последица от което му е отнето издаденото разрешение за постоянно пребиваване в страната. По делото е безспорно, че въпреки наличието на регистрирани фирми, в която жалбоподателят е съдружник и управител, не е изпълнено второто условие на цитираната законова норма - да е осигурена работа най-малко на 10 души, назначени във фирмите му, за които да са платени социални и здравни осигуровки. Неизпълнението на изискването за осигуряване на 10 работни места е нарушение на установено с нормативен акт публичноправно задължение, което е вменено в тежест на чужденеца - титуляр на разрешението на продължително пребиваване и чието неизпълнение е скрепено от закона със санкция, а именно: отнемане на правото на пребиваване. Следователно с неизпълнение на едно от кумулативно предвидените условия по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ (разкриване на 10 работни места при осъществяване на търговската дейност), нормативният състав на чл. 40, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 39а, т. 1 ЗЧРБ е осъществен и предпоставките за издаване на атакуваната заповед са налице. При отпадане на елемент от фактическото основание, на което е разрешено продължителното пребиваване на лицето, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ има правото да отнеме разрешението на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 с. з., без да изследва причините за неизпълнението на императивното законово изискване. Прякото действие на индивидуалния административен акт за прилагане на преустановителната ПАМ е насочено към прекратяване на правните последици на разрешителния административен акт и адресатът е длъжен да напусне страната в определения му срок по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ. Ето защо двата акта са с реципрочно значение и действие. Административният съд е изложил убедителни мотиви при тълкуването на цитираните законови разпоредби и приложимостта им към конкретния казус, които настоящата инстанция споделя. Възражението на жалбоподателя, че за част от престоя си в страната е удовлетворявал изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ и съображенията за икономически трудности, са ирелевантни за спора. Неотносим е и доводът, че след извършената от полицейските органи проверка, в "Сендуран" ООД са назначени още 6-ма работници, след като безспорно за предходния, визиран в заповедта и релевантен за преценката на органа времеви период, нормативното условие не е спазено. Въз основа на изложеното, не са налице посочените в касационната жалба основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,