Решение № 3082 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2016 г.

Решение № 3082 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция"ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 2592/18.12.2015 г. по адм. д. № 1507/2015 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № Р-161403003-091-001/26.02.2015 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответницата по касационната жалба В. Н. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-161403003-091-001/26.02.2015 г. на ТД на НАП-П., с който са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2010 г. с лихви и задължения за задължителни осигурителни вноски за същия период за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - превишение на разходите над приходите за всяка една от ревизираните години. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му след проведена ревизия по чл. 122 и следващи ДОПК. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне в РА на данъчни и осигурителни задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди. Правилно съдът е приел, че данните в представените още в ревизионното производство договори за дарение на 10 000 лв и 25 000 лв от майката и бабата на ревизираното лице се потвърждават от разпитания по делото свидетел Т. Л. - баща на жалбоподателката. При начално салдо към 1.01.2008 г. от 35 000 лв предвид заключението на вещото лице обосновано съдът е приел, че за 2008 г. и 2010 г. не е налице превишение на разходите над приходите на жалбоподателката, изчислени на годишна база, поради което не са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на дънк по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за същите години на ревизираното лице. Съдът е взел предвид разходите за покупка на апартамент през 2008 г. от родителите на ревизираното лице и признатите в РА 30 720,04 лв, предоставени от съпруга на ревизираното лице за тази покупка. Правилно съдът е приел, че събраните пари на сватбата на ревизираното лице през 2001 г. не е доказано да са били налични към 1.01.2008 г. Доводите за необоснованост на съдебното решение не са основателни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ревизираното лице има право на разноски за касационната инстанция в размер 1100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,