Решение № 9282 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2019 г.

Решение № 9282 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Беатус 88" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. "Грамада" № 27, представлявано от управителя К. К. чрез процесуален представител адвокат В. Колева срещу решение № 105/27.02.2019 г. по адм. дело № 233/2018 г. на Административен съд – Монтана. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При подробно изложени съображения прави искане да се отмени изцяло съдебното решение като се постанови ново по същество на спора, с което да се отмени уведомително писмо изх. № 02-120-2600/124 от 02.02.2018 г. издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както и да се върне преписката за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред две съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение. С молба от 19.06.2020 процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба, както и че представя писмена защита. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез упълномощен юрисконсулт Н. Йорданова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила. В същия са изложени съображения за неоснователност на жалбата и прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение. Представя писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 105 от 27.02.2019 г. е отхвърлено оспорването по жалбата на "Беатус 88" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. "Грамада" № 27, представлявано от управителя К. К. против уведомително писмо изх. № 02-120-2600/124 от 02.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция, по което са оторизирани суми, както следва: по мярка СЕПП е поискана сума от 63422, 15 лева, която изцяло е намалена и не е получено подпомагане, отразено е 0; по мярка СПП е поискана сума от 4524, 3 която е редуцирана със 135-73 и е оторизирана сума от 4388, 57 лева; по мярка ЗДП е поискана сума от 49225, 88 лева която е редуцирана със 1199. 65, намалена е с 9237, 64 и е оторизирана сума от 38788. 59 лева; по мярка 13. 1/НР1 е поискана сума от 1695. 87 лева, която е намалена с 1695. 87 и не е получено подпомагане, отразено е 0; по мярка 13. 2/НР2 е поискана сума от 10427. 64 лева, която е намалена с 10427. 64 лева и не е получено подпомагане, отразено е 0; по мярка 12/Натура 2000 е поискана сума от 5490. 05 лева, която е намалена с 5490. 05 лева и не е получено подпомагане, отразено е 0, като са наложени и санкции за бъдещ период общо в размер на 5804. 33, тъй като разликата между декларираните площи и установените след административни проверки на място, съгл. чл. 37 от ЗПЗП, надвишават 50% от действително стопанисваните площи, в съответствие с чл. 19 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 год. по мярка 13. 2/НР2-5804, 33 лв., като неоснователна. С втори диспозитив дружеството е осъдено да заплати на административния орган разноски по делото в размер на 100. 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за процесуално представителство. За да достигне до този резултат решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при изложени мотиви. Прието е, че административния акт е постановен и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, което обуславя неговата законосъобразност. На следващо място е прието, че в настоящия случай фактическите и правни основания за издаване на акта, в оспорената му част, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите таблици. Установено е от съда, че в административния акт в съдържанието на колони 3, 4 и 5 от таблицата за Натура 2000 е видно, че се касае изцяло за разминаване в заявените площи установени след извършване на проверка на място, като в случая относими мотиви към отказа са отразени към обясненията за колона 4, в които обяснения административния орган се е позовал на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. по мярка 13-подмярка 13. 1/НР1 и 13. 2/НР2. съгласно чл. 43, ал. 4 ЗПЗП е предвидено че РА намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. по мярка 13 Разплащателната агенция може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. На следващо място по мярка 12/Натура 2000 в колона 9 е установено след извършените проверки на място разминаване между заявената и установена площ, като съда е приел за относими към отказа са мотивите, отразени към обясненията за колона 9. Съдът е установил, че в процесния случай по силата на чл. 37 ЗПЗП оправомощено длъжностно лице от ДФ "Земеделие" е извършило проверка на място на заявените за подпомагане от оспорващото търговско дружество парцели. Резултатите от проверката са обективирани в приложения доклад и Контролен лист, част от административната преписка, от който е видно, че тридесет и девет парцела имат разминаване между заявената площ и допустимата за подпомагане такава. Приел е, че съгласно нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 год. по мярка 13 Разплащателната агенция може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него чл. 13, т. 1 от Наредба № 5 от 24.02.2015 год., съгласно която ДФЗ-РА отказва изплащането изцяло или отчасти на финансова помощ когато кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 19 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 год. От показанията на разпитаните свидетели в качеството им на експерти извършили проверката на място, които са кредитирани от съда се установява, че парцелите, за които е установено недопустима за подпомагане площ не са почистени от гъста дървесна, храстовидна растителност, не се косени и пашувани, поради което е прието за правилно посочено правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП на кандидата е отказано изплащането на финансова помощ по СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, Мярка 13. 1/НР 1, Мярка 13. 2/НР 2 в оспорения административен акт. При така установеното от извършената проверка на място, административният орган в оспореното уведомително писмо в таблица на страница 2, колона 7 и 9 е обобщил разликата между декларираните и установените площи, които не покриват изискванията за подпомагане. В процесния случай наддекларираната площ на парцелите възлиза на 72, 62 ха по СЕПП, 1, 79 по Мярка 13. 1/НР 1 и 67, 97 по Мярка 13. 2/НР 2, а в таблица 12 на стр. 10 по Мярка 12/Натура 2000 в колона 4 наддекларираната площ на парцелите възлиза на 5, 83 или 20, 83%, отразени в колона 5 и правилно като резултат от проверката на място, на оспорващото търговско дружество е отказано финансово подпомагане за заявените парцели. Като причини за недопустимостта на площите е отразеното във всяко проверено БЗС чрез GPS устройството и при визуален метод на контрол, неподдържана площ, на която не са извършвани земеделски дейности/обработки, наличието на тревостои с височина над 0, 7 м., участъци покрити с орлова папрат, храстовидна и дървесна растителност с височина над 0, 5, липсата на пашуване и/или косене. А в някой от заявените площи има повече от 10 бр. дървета и храсти на декар с височина над 0, 5 м., както и над 100 бр. дървета и храсти на хектар, за които при дешифрацията е преценено, че не се стопанисват и не отговарят на условията за подпомагане – общи и специални по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във вр. с действащата тогава Наредба № 2/17.02.2015 г. (отм.); за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища съгласно чл. 6 във вр. чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 2/17.02.2015 г. (отм.);. Съдът е достигнал до извода, че административния орган безспорно е установил, че процесните имоти не се стопанисват от дружеството, както и че е безспорно установено, че заявените за подпомагане пасища представляват терен с гъста дървесна и храстовидна растителност, която ги прави неподходящи за паша или обработване. За да достигне до този извод съдът се е позовал на отразеното в доклада и контролния лист, което кореспондира с показанията на разпитаните свидетели се установява, че посочените като наддекларирани площи не се извършва селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 във вр. чл. 6 от Наредба № 2/17.02.2015 г. (отм.); , което прави обоснован извода на административния орган, че тези площи не се стопанисват от оспорващото дружество, т. е. е налице основание за намаляване или отказ от подпомагане по чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. За неоснователни са приети доводите, отнасящи се до извършената проверка на място, както и до неотразяването на толеранс към периметъра на земеделския парцел в таблица 1 и 9 от уведомителното писмо, което да се отрази на допустимата площ заявена за подпомагане. За неоснователно е прието и възражението по отношение на БЗС № 3893301260101 и № 38933-126-2-2 е използвана функцията на GPS за "недопустима площ", тъй като на някой от парцелите са използвани два полигона, като правилника за дейността на Дирекция "Технически инспекторат" допуска измерването на недопустима площ по определени правила, които са спазени, което се потвърдило от вещото лице и от свидетелските показания. За неоснователно е прието и твърдението за неточности при прилагане на визуалния метод на проверките. Въз основа на което административния съд е възприел жалбата за неоснователна и отхвърлил оспорването. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По подаденото от "Беатус 88" ЕООД заявление за подпомагане за 2015 г. е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на касатора са извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, и по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Наред с това, на касатора са извършени проверки на място, за което са изготвени доклади от експертите. По заявлението за подпомагане от експерти на Регионалния технически инспекторат са извършени проверки на място, за които дружеството е било уведомено. В хода на проверката, въз основа замервания на площта на заявените парцели с GPS е установено, че има терени с гъста дървесна растителност, като за някой е посочено наличието на повече от 100 броя дървета и храсти, която ги прави неподходящи за паша или обработка, както и такива с височина на тревостоя над 0. 7 м. Резултатите от проверките са обективирани в приетите като доказателства по делото контролни листи. Във връзка с така направените констатации дружеството е изразило своето несъгласие с тях. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че в случая не е спазено изискването на чл. 34 от Регламент № 1122/2009 г. (отм.); , при измерване на общата площ да бъде определен толеранс, доколкото в контролните листи от извършените проверки на място, в колона 7 за всеки от парцелите е отбелязан измереният толеранс в хектари. В резултат на тези измервания, обосновано административният орган е приел за недопустимата за подпомагане площ. В тази връзка, настоящия съдебен състав споделя като правилен извода на административния съд, с който е прието за неоснователно възражението, отнасящо се до неотразяване на толеранса към периметъра на земеделските парцели, което да се отрази на допустимата площ заявена за подпомагане. Тук е мястото да се отбележи, че контролният лист представлява "контролен доклад", притежаващ всички задължителни реквизити, изисквани от регламента. Ползва се със силата на официален свидетелстващ документ в съответствие с чл. 179 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, поради което се ползва с материална доказателствена сила. Неоснователно е твърдението на касатора, че неправилно е прието в съдебния акт, че административния орган безспорно е установил нестопанисването на посочените в уведомителното писмо парцели, тъй като неправилно съдът се е позовал на извършената проверка на място и съставения контролен лист. Административния съд е извършил задълбочен анализ доказателствата по делото и е достигнал до обоснован извод, който се споделя от настоящата инстанция, че заявените за подпомагане пасища представляват терени неподходящи за паша или обработка. Съдът е приел, че отразеното в доклада и контролния лист кореспондира с показанията на разпитаните свидетели, което води до това, че е налице основание за намаляване или отказ от подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Неоснователно е възражението на касатора относно неправилното разпределение на доказателствената тежест. В настоящия случай, видно от определение по хода от 14.05.2018 г. тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно – технически експертизи са анализирани съвкупно, а също и с останалите доказателства, както и събраните гласни доказателства като въз основа на установените факти съдът излага самостоятелни заключения по предмета на спора. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и анализ на събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са мотивирани. С оглед правилно установените факти и в съответствие с приложимото право АС-Монтана е направил обосновани изводи, като с оглед изхода на спора настоящият състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По отношение на претендираните и за пред първа инстанция разноски такива не се дължат, тъй като видно от обжалваното съдебно решение такива са били присъдени. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,