Решение № 3006 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3302/2015 г.

Решение № 3006 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3302/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова чл. 208 АПК чл. 83 ЗКН Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационната жалба на Кмета на общ. Павликени, чрез пълномощника му юрк. Славена Грозева, срещу Решение № 40 от 9.02.2015 г., постановено по адм. дело № 882/2014 г. от Административен съд Велико Търново с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Регионален инспектор СЦР - ВТ при ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културата и Църковното настоятелство при Храм "Св. Параскева" с Караисен, общ. Павликени, не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съдът е осъществил съдебния контрол по чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК и изводите, които е изложил по прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН) са правилни. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е акт на регионален инспектор СЦР - В. Търново при ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" в МК, с който, на осн. чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на Кмета на Община Павликени и на свещеник Ангел Петров Ангелов, в качеството му на председател на Църковното настоятелство при Храм "Св. Параскева" с. Караисен, като им е разпоредено: 1. Да се спре веднага строителството и всякакви видове строителни и реставрационни работи по Църква "Св. Параскева" - УПИ II - църква, кв. 29 по регулационния план на с. Карайсен, община Павликени; 2. Кметът и собствениците на църквата са задължени да извършат архитектурно заснимане на сградата и инвестиционни проекти за възстановяване на сградата - недвижима културна ценност, които да бъдат съгласувани със МК - НИНКН на осн. чл. 83 и по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН и 3. Кметът на общината да организира и финансира пренасянето и предаването на двата антични надгробни мраморни релефа до Историческия музей гр. Павликени, като за предаването да се състави протокол. Съдът е проверил законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания посочени в чл. 146 от АПК и е направил извод, че разпореждането е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия със Заповед № РД-09-736 от 1.09.2014 г. на Министъра на културата и във връзка с изричната разпоредба на чл. 192 от ЗКН, в предвидената от закона форма и реквизити, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с всички възражения на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Правилен и обоснован е изводът на решаващия състав, че атакуваното разпореждане не страда и от пороците по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Именно в съгласие с общия материален закон - ЗУТ и специалния - ЗКН е наложена адекватната, предвидена в закона и приложима в случая ПАМ - спиране на строителните дейности по подробно индивидуализираната в административния акт църква и определяне на срок, в който собствениците на храма са задължени да извършат архитектурно заснимане на сградата и инвестиционните проекти за възстановяване на сградата - недвижима културна ценност да бъдат съгласувани със МК - НИНКН на осн. чл. 83 и по реда на чл. 84, т. 1 и т. 2 ЗКН. Съдът е стигнал до законосъобразния извод, че касаторът, в качеството си на възложител на строежа, е допуснал нарушения на материалния закон - и общия и специалния. Неслучайно в ЗКН е предвидена специална процедура за териториалноустройствена защита на недвижимото културно наследство, която, съгласно чл. 84, ал. 2 от същия се осъществява от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия случай обаче министърът на културата изобщо не е бил сезиран с искане и документация за съгласуване на належащия авариен ремонт на църквата "Св. Параскева", каквото е разпореждането на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗКН. Извършените от кмета на общината "запитвания" към НИКН от 5.08.2014 г. и от 12.08.2014 г. (л. 26 и л. 17) не представляват изпълнение на императивно определената в специалния закон процедура по съгласуване. Разпоредбите на ЗКН, повеляващи предварително съгласуване на инвестиционните проекти, са специални по отношение изискванията на ЗУТ, поради което наличието на влязло в сила разрешение за строеж, като стабилен административен акт, не дерогира изискването за съгласуване на проектите от органите на Министерство на културата преди издаването му по смисъла на ЗКН. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 9.02.2015 г., постановено по адм. дело № 882/2014 г. от Административен съд Велико Търново. Решението е окончателно.