Решение № 10872 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6279/2018 г.

Решение № 10872 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6279/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. В. е подал касационна жалба срещу решение № 543 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 712/2017 г. по описа на Административния съд - Б., с което е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието иск за заплащане на обезщетение общо в размер на 20 000 лева за имуществени и неимуществени вреди, понесени от незаконосъобразно бездействие на служители на Следствения арест-Сандански. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството е образувано по исковата молба на И. В., с която срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" са предявени: 1. иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за имуществени вреди: 2. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от бездействието на отговорните длъжностни лица да осигурят нормална жизнена среда в Следствения арест--Сандански. В исковата молба се твърди, че И. В. пребивавал в ареста за времето от 5.04.2017 г. до 30.07.2017 г. Там бил настанен с още две лица в помещение с площ от 6 кв м, обитавано от паразити-дървеници, хлебарки, молци и кърлежи. В резултат на бездействието на отговорните длъжностни лица ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и страдания, поради това, че бил настанен в помещение с недостатъчна жилищна площ, обитавано от вредни насекоми. Имуществените вреди се изразявали в стойността на дрехите на ищеца, които били изцяло унищожени, тъй като били проядени от молци. Административният съд установил, че И. В. постъпил в Следствения арест - Сандански на 05.04.2017 г. Бил е настанен в килия № 3, с площ от 6 кв м, в която пребивавал заедно с едно или две лица. В помещението нямало санитарен възел, имало общ за. всички задържани лица. На 31.07.2017 г. Василев е бил преведен в Следствения арест - Б.. По делото били разпитани двама свидетели, пребивавали в ареста заедно с ищеца. Свидетелят Костов посочил, че условията в килията, в която бил заедно с И. В., били много лоши – имало дървеници, молци и хлебарки, което ищецът тежко понасял. Молците прояли скъпите дрехи на Василев и той повече не можел да ги използва. Според този свидетел, дрехите на И. В. били на стойност над 5000 лева. Другият свидетел Огнянов разказал, че макар да не е бил в една килия с И. В., всички арестни помещения били с лоши условия. Той също заявил, че дрехите на Василев, които били маркови и скъпи, били проядени от молци. За опровергаване на твърденията в исковата молба от страна на ответника били представени протокол от 13.03.2017 г., протокол от 29.05.2017 г., протокол 28.07.2017 г. и протокол от 26.09.2017 г. за извършена ДДД обработка (дезинфекция, дезинсекция и дератизация) в Ареста - Сандански по заявка на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", извадка от дневник за извършените проверки от прокурор и книга за медицински прегледи, от която е установено, че на И. В. са били извършвани медицински прегледи. Административният съд приел, че предявените искове са с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Съдът преценил като недоказан предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди по съображения, че ищецът не ангажирал доказателства за вида и стойността на унищожените от вредители негови дрехи. Разпитаните свидетели дали твърде общи показания, а и следвало да се отчете тяхната заинтересованост с оглед положението им на задържани лица. Изтъкнато било и обстоятелството, че престоят на ищеца в ареста не е бил толкова продължителен, че дрехите му да бъдат изцяло унищожени. Не било установено и твърдяното от ищеца бездействие на администрацията, която осигурила услуги по дезинсекция в помещенията на следствения арест. Поради това административният съд отхвърлил предявения от И. В. иск за обезщетяване на имуществени вреди. Съдът отхвърлил и предявения срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Според изложените мотиви, никой от разпитаните двама свидетели не установил, че ищецът преживял дискомфорт вследствие на недостатъчната жилищна площ, макар действително площта, с която разполагал, да била по-малко от 4 кв м. Нормата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, която изисквала минимална жилищна площ от 4 кв м обаче, не била действаща към момента на пребиваването на И. В. в Следствения арест - Сандански, а твърденията за наличието на вредители в килията били опровергани от ангажираните от ответника доказателства. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил формални мотиви, които не почиват на задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства. В нарушение на чл. 172 ГПК съдът отхвърлил показанията на разпитаните свидетели без да отчете, че именно задържани заедно с ищеца лица могат да предоставят информация за условията в следствения арест. След като се е позовал на заинтересованост на свидетелите да дадат показания във вреда на ответника по исковете, съдът е следвало да обсъди техните показания заедно с обстоятелствата, установени от другите доказателствени източници, и тогава да приеме за доказани или недоказани определени факти. Доказателствените изводи на съда, че ищецът не е доказал понесени от него неимуществени вреди, изразяващи се дискомфорт, стрес и физически страдания от условията в следствения арест, са формирани в нарушение на чл. 284, ал. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, според който настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е било да опровергае презумпцията за вреди, понесени от ищеца от неблагоприятната жизнена среда. По отношение на съображенията на първоинстанционния съд, основани на отложеното действие на нормата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, следва да се отбележи, че задължението на администрацията в местата за изтърпяване на наказанията и арестите да осигури на задържаните лица достатъчно жилищна площ произтича от нормата на чл. 3 ЗИНЗС, както и от общия принцип, залегнал в чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Представената от ответната страна информация по писмо № 4958/26.10.2017 г. на началника на Областната служба "Изпълнение на наказанията" - Б. обосновава извод за недостатъчна жилищна площ в килиите, в които е бил настанен ищецът, а при малко жизнено пространство всеки човек би чувствал дискомфорт. Едновременно с това следва да се отбележи, че в нарушение на чл. 171 АПК административният съд не е дал указания на ищеца, че за някои обстоятелства, които са от значение за решаването на делото - вида и стойността на повредените дрехи, не е ангажирал доказателства. С оглед допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, засегнали обективността и пълнотата на доказателствените изводи на съда, решението е неправилно и следва да се отмени, включително и в частта за разноските, тъй като, независимо от отхвърлянето на исковете, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ищецът не дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Делото следва да се върне на административния съд за ново разглежане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 543 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 712/2017 г. по описа на Административния съд – Б.. ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.