Решение № 1269 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2017 г.

ВАСII отделение30.01.2018 г.докладчик т Надежда Джелепова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 140 от 05 април 2017 г., постановено по адм. дело № 4/2017 г. по описа на Административен съд С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "А. И. Г." ЕООД срещу заповед № 18-9734/05 декември 2016 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - град С.. ОСЪЖДА "А. И. Г." ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Б., ул. "Бяло море" № 2 да заплати на "НУРТС Б." ЕАД със седалище и адрес на управление: град С., район "И.", ул. "П. Я." №... сума в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1269 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "НУРТС Б." ЕАД със седалище град С., подадена чрез процесуалния му представител М. Г., срещу решение № 140 от 05 април 2017 г., постановено по адм. дело № 4/2017 г. по описа на Административен съд С., с което е отменена заповед № 18-9734/05 декември 2016 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - град С.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. С. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната основателност. Ответникът - "А. И. Г." ЕООД със седалище с. Б., в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника му адв. Е. Д.-Р., излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежно участвала в първоинстанционното производството страна, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на "А. И. Г." ЕООД срещу заповед № 18-9734/05 декември 2016 г. на началника на СГКК - град С., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Д., извършено на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), изразяващо се в нанасяне на нов обект - сграда с идентификатор 23025.502.1307.1 по КККР на град Д.. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната в закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалноправните норми, с оглед наличието на спор за материално право между страните. Поради тази причина съдът е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Решението е допустимо. От данните по делото е установено, че към датата на издаване на оспорената пред административния съд заповед в кадастралните регистри като собственик на имот с идентификатор 23025.502.1307 е записан "А. И. Г." ЕООД. С извършеното изменение е нанесен нов обект именно в посочения по-горе поземлен имот, за който дружеството се е легитимирало като собственик и който факт не е спорен по делото. Заинтересувани лица по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Ето защо, към датата на подаване на жалбата пред първоинстанционния съд, оспорващият "А. И. Г." ЕООД като собственик на имот, който е засегнат от изменението е имал качеството на заинтересувано лице. В тази връзка съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, произнесъл се е по допустима жалба, подадена от процесуално легитимна страна и правилно е определил предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Решението е неправилно. При напълно изяснена и правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че в случая са налице данни относно спор за собственически права, което е пречка за извършване на изменението в КККР на град Д.. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР в относимата редакция предвижда, че непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В ал. 4 на същата разпоредба се посочва, че измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. В настоящия случай, от данните по делото безспорно се установява, че административното производството е започнало с подаване на заявление от "НУРТС Б." ЕАД до началника на СГКК - град С., с което е заявена промяна в КККР и нанасянето на нов обект - сграда с идентификатор 23025.502.1307.1 по КККР на град Д.. Установено, че при одобряването на КККР със заповед РД-18-35/15 юни 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, съществуващата сграда в цитирания имот - "ТВРС Д. 2" не е била отразена, което безспорно води до извод за наличието на непълнота в одобрената карта, подлежаща на отстраняване чрез попълването на непълнотата. Към заявлението за нанасянето на сградата, "НУРТС Б." ЕАД е приложило договор за прехвърляне на предприятие № 145, том 1, рег. 1361 от 30 декември 2010 г., надлежно вписан в Служба по вписванията, с който договор дружеството се е легитимирало като собственик на посочения в него под № 106 недвижим имот и въз основа на който е заявило нанасянето на неотразената в КККР постройка. Към заявлението са приложени още проект за изменение на КККР, обяснителна записка, скица-проект за нанасяне на сградата и други писмени доказателства, каквито са законовите изисквания на цитираните по-горе разпоредби от ЗКИР и даващи основание на административния орган да извърши заявената промяна. От друга страна, срещу заявлението е подадено възражение от "А. И. Г." ЕООД, легитимиращ се с нотариален акт № 62, том III, рег. № 637, дело № 504 от 23 май 2006 г. като собственик на поземлен имот с идентификатор 23025.502.1307. С цитирания нотариален акт, недвижимият имот е закупен от лице, придобило същия имот чрез давностно владение на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността. В нотариалния акт изрично е посочено, че същият се отнася само за поземления имот, но не и за намиращата се в него сграда. При тези данни неправилен се явява изводът на съда относно наличието на спор за материално право между двете дружества, което е пречка за извършване на изменение в КККР. Договорът за прехвърляне на търговското предприятие, вписан в службата по вписванията, легитимира "НУРТС Б." ЕАД като лице по чл. 51, ал. 3 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Описаната под № 106 в приложението към договора сграда съвпада изцяло с обекта, описан в оспорената заповед, както по местонахождение, така и по площ. Ето защо този акт, правилно е приет от административния орган, а и от административния съд като валиден титул за собственост на сградата спрямо "НУРТС Б." ЕАД. От друга страна, твърденията на "А. И. Г." ЕООД, че са придобили по давност и сградата, намираща се в собствения им имот остават неподкрепени от доказателствата по делото, тъй като освен приложените договорите за наем, дружеството не се е снабдило с годен акт за собственост, от който да черпи твърдяните от него права върху сградата и които права да може да противопостави на допуснатото с административния акт изменение. Ето защо, в настоящия случай следва да се приеме, че не е налице спор за собственост относно съществуващата в поземления имот и заявена за нанасяне сграда - "ТВРС Д. 2", който да е пречка за допуснатото със заповедта изменение на КККР на град Д.. Приетият от административния съд спор за материално право, не е подкрепен с годни доказателства от страна на "А. И. Г." ЕООД, с оглед на което такъв не е налице. Като е отменил административния акт като незаконосъобразен и издаден в нарушение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. По изложените съображения, заповедта като издадена при спазена процедура и при наличието на материалните предпоставки, визирани в чл. 54 от ЗКИР е законосъобразна. Като я е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което жалбата на "А. И. Г." ЕООД срещу заповед № 18-9734/05 декември 2016 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - град С. да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора, "А. И. Г." ЕООД ще следва да бъде осъдено да заплати на "НУРТС Б." ЕАД, сума в размер на 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на производство пред касационната инстанция и при липсата на представени доказателства за извършването на други разходи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2