Решение № 8075 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4683/2013 г.

Решение № 8075 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4683/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Найден Василев Владимиров от гр. София против решение № 6428 от 28.11.2012 г., постановено по адм. д. № 6289/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 206/2012 г. на началника на Трето Районно управление "Полиция" - СДВР за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, с което съдът да отмени оспорения отказ. Ответникът началникът на Трето РУП - СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на атакуваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Началникът на 3-то РУП - СДВР е отказал издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, тъй като не е доказана основателността на посочената от лицето причина - за самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове исканото разрешение. Не е спорно, че към заявлението са приложени изискуемите се по чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ (отм. ДВ, бр. 99/2012 г.) документи. Извършена е надлежна проверка, за която е изготвена докладна записка. Заявителят е обосновал искането си с мотив за самоотбрана и охрана на дома си и семейството си. Посочил е, че е притежавал разрешение за носене на огнестрелно оръжие, което е с изтекъл срок. В хода на производството е уточнил, че като пенсионер има желание да започне работа, свързана с пътувания и пренасяне на ценни пратки, поради което му е нужно разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, но не е представил никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. При тази установена фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел, че посочените от Владимиров обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - не налагат необходимост за разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Преценил е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да водят до извод за наличие на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки или за съществуването на обосновано предположение за посегателство върху личността или имуществото на лицето и неговото семейство. Приел е за недоказани твърденията за необходимост от самоотбрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните оплаквания на жалбоподателя, наведени повторно в касационната му жалба. Пред касационната инстанция Владимиров представя служебна бележка № 125 от 8.04. 2013 г. на управителя на "Влагоклима" ООД. Същата не следва да се обсъжда, тъй като е издадена след постановяване на административния акт и по съществото си съдържа свидетелски показания за бъдещи намерения, а не удостоверява факти. Ирелевантно е представеното постановление на РП - Перник, което касае период преди подаването на заявлението от Владимиров на 22.02.2012 г. При липсата на доказателства, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на административния акт, решението е съответно на материалния закон и обосновано. Правилен е изводът за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели от Найден Владимиров. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Извън заявлението молителят е навел твърдения и за служебна нужда - защита на живота и здравето си при изпълнение на служебни задължения, които не са възникнали. Още повече, че тези съображения следва да бъдат взети предвид от юридическото лице, с което касаторът би създал трудови правоотношения. Именно то може да прецени какви средства за охрана биха били необходими и достатъчни, ако при осъществяване на дейността си Владимиров би бил в състояние, което изисква самоохрана. Законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е фактът, че на касатора са издавани разрешения за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя. Като е приел за законосъобразна оспорената заповед и е отхвърлил подадената от Найден Владимиров жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд