Решение № 1574 от 14.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието, чрез главен юрисконсулт Кожухаров, против Решение 4077 от 17.06.2022 г., постановено по адм. дело 1218/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу мълчалив отказ за издаване на удостоверение за наличие или липса на българско гражданство. Иска присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба С. Манаков, чрез адвокат Димитрова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира обжалваното решение за недопустимо. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на С. Манаков против мълчалив отказ на Министерство на правосъдието за издаване на удостоверение за наличие или липса на българско гражданство, заявено от него с молба от 29.10.2021 г., след изпращане на делото по подсъдност с определение 1191 от 09.02.2022 г., постановено по адм. дело 432/2022 г. по описа на Върховен административен съд. С разпореждане от 16.02.2022 г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок да посочи конкретно издателят на мълчаливия отказ, тъй като в жалбата е посочено общо Министерство на правосъдието. Във връзка с разпореждането, с молба от 09.03.2022 г. жалбоподателят е посочил, че молбата за издаване на удостоверението се подава по образец до Министерство на правосъдието, Дирекция Българско гражданство, жалбата до съда е подадена чрез тази дирекция. При така извършеното уточнение с определение от 10.03.2022 г. съдът е приел жалбата за допустима, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е конституирал като страни по делото жалбоподателят Манаков и ответник Министерство на правосъдието, който ответник е участвал в съдебното производство и спрямо него е постановено и обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Министерството е юридическо лице, администрация, която подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му, не е административен орган по смисъла на §1 от ДР на АПК, съответно страна по чл. 153, ал. 1 АПК. В случая се оспорва мълчалив отказ за издаване на удостоверение по чл. 39 от Закона за българското гражданство (ЗБГ). За установяване на българско гражданство заинтересуваното лице подава заявление по образец съгласно приложение 5 - чл. 15, ал. 1 от Наредба 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство до Министерство на правосъдието, Дирекция Българско гражданство. Именно тази дирекция изготвя удостоверенията, предвидени в ЗБГ чл. 33, т. 9 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, същата се ръководи от директор, който, видно от данните по делото се е произнасял по движението на административната преписка, но не е конституиран като страна по делото, при липса на данни за предоставяне на правомощия по приложението на чл. 39 от ЗБГ на друг орган. Неправилното конституиране на ответника по делото в нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо, като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. Решението на съда се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при участието на надлежната страна според чл. 153, ал. 1 АПК. При този изход на делото по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение