Решение № 12563 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14672/2010 г.

Решение № 12563 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14672/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Димитров Ганчев от гр. Сливен, против Решение № 139/30.09.2010 г., постановено по адм. дело № 207/2010 г., по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 625/15.05.2010 г., на Директора на ОД на МВР гр. Сливен, с която е постановена принудителна административна мярка " забрана за напускане на страната" на основание чл. 76, т. 1 от ЗБЛД, като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директора на ОД на МВР гр. Сливен, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на Иван Димитров Ганчев срещу Заповед № 625/15.05.2010 г., на Директора на ОД на МВР гр. Сливен, с която му е наложена принудителна административна мярка " забрана за напускане на страната" на основание чл. 76, т. 1 от ЗБЛД, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед осъждането на жалбоподателя на пробация за срок от десет месеца, са налице предпоставките на чл. 76, т. 1 от ЗБЛД. При издаването на оспорената заповед и упражняване на оперативната си самостоятелност, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, като обективно е преценил всички обстоятелства от значение за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Установено е, че на жалбоподателя е наложено наказание "пробация" за срок от десет месеца за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, в сила от 11 март 2010 г.. Предвиденото за това престъпление наказание по НК е до една година "лишаване от свобода". Към момента на издаване на заповедта - 15.05.2010 г., наложеното наказание не е изтърпяно. Преценката на административния орган за прилагане възможността за налагане на принудителна административна мярка, постановена на основание чл. 76, т. 1 от ЗБЛД е при налична материалноправна предпоставка, установена в предложение 2 от приложеното правно основание. С тази разпоредба е въведена защита на обществения ред и попада в посочените в чл. 35, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Република България, чл. 2, т. 3 от Протокол 4 към Конвенцията за защита правата на човека, чл. 23, ал. 3, чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД и Директива 2004/38/ЕО защитими интереси, цели и ценности, изключващи правото на свободно напускане пределите на страната. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Сливен съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение