Решение № 12137 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3799/2009 г.

Решение № 12137 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3799/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Николай Велев - САК, в качеството си на пълномощник на Теодора Цанкова Моева, гр. София, срещу Решение № 706/08.12.2008 г. постановено по адм. дело № 215/2008 г. по описа на Административен съд на Софийска област, 7 състав. Касационната жалбоподателка счита, че съдът, възприемайки установената по делото фактическа обстановка е направил неправилни погрешни и оттам неправилни констатации относно правилността на обжалваната Заповед на Кмета на Община Правец, с която се материализират констатациите по Протокол № 1/08.01.2008 г., с който се определя застроената и незастроената площ на имот с пл. № 166 от помощния кадастрален план на местността "Пръдляшкото" в регулацията на град Правец, с обща площ 9914 кв. м. По подробно развити доводи моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваната заповед да бъде отменена. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изложените в нея съображения. От ответника - Кмета на Община Правец, чрез процесуалния му представител адв. Пенка Петрова е постъпил писмен отговор, в който се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответниците Милка Петрова Дилова от гр. София, Емилия Иванова Найденова от гр. Ботевград и Татяна Иванова Славова от гр. Пловдив, не вземат отношение по жалбата. Заинтересованата страна СД "Стрелец-90 - Миньовски и сие", с. Скравена, община Ботевград също не заявява становище. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Съдът е спазил съдопроизводствените правила. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата материалноправна уредба. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила се определя застроената и съответно свободната от застрояване част от имота. В конкретния случай върху част от имота са били реализирани строителни дейности от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като административният съд правилно е съобразил материалноправните предпоставки относно определяне на застроени и свободни от застрояване части от имота, в съответствие с нормативните изисквания. Не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания, като обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 706 от 08.12.2008 г. по адм. дело № 215/2008 г. Административен съд София област - Седми състав отхвърля като неоснователно оспорването на Милка Петрова Дилова, Теодора Цанкова Моева, Емилия Иванова Найденова и Татяна Иванова Славова, против заповед № 43 от 20.02.2008 год. издадена от кмета на община Правец. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е установил, че имот пл. № 166 от помощния кадастрален план на местността "Пръдляшкото" в регулацията на гр. Правец, целият състоящ се от 9914 кв. метра попада в УПИ №№ I, II, III и IV в кв. 127 по действащия регулационен план на гр. Правец, както и в улица от о. т. 687 до о. т. 689 и улица от о. т. 371 до о. т. 459. За УПИ I е приел, че е изцяло застроен, тъй като е отреден за обществено мероприятие - жилищно строителство, което освен построените едропанелни жилищни блокове №№ 401, 402 и 403 и следващата се към тях прилежаща площ, определена по реда на Наредба № 7/2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, включва и изградената съпътстваща техническа инфраструктура, представляваща пешеходни алеи, тротоари, паркинги и озеленяване, тоест е реализирано строителство с характер, визиран в § 1в от ДР ППЗСПЗЗ. За УПИ II - отреден за жилищно строителство е констатирал, че има започнало строителство на жилищен блок № 404 като строежа се намира в нулев цикъл. Към този строеж съдът е отчел и следващата му се прилежаща площ, както и изградената съпътстваща техническа инфраструктура, представляваща пешеходни алеи, тротоари, паркинги и озеленяване и е приел и тази част от имота за застроена предвид реализираното строителство с характер, визиран в § 1в от ДР ППЗСПЗЗ. Приел е за неоснователно възражението на пълномощника на оспорващата Теодора Моева, че целият УПИ II следва да се приеме като незастроен, тъй като липсвало извършено в него строителство, като съдът се е позовал на разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е квалифицирал започналото строителство на блока като "строеж". За УПИ III, който е отреден за обществено мероприятие - трафопост съдът е констатирал, че в имота има реално изграден такъв, без строителни книжа и документи. Приел е, че по естеството и характера си това мероприятие включва освен извършеното на място строителство на трафопоста, още и прилежащата към него площ. За неоснователно е счел възражението на пълномощника на оспорващата Теодора Моева, че този имот следва да се приеме като незастроен, тъй като трафопоста е без строителни книжа и документи. Съдът е посочил, че в това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването, поради което имота с построената в него сграда и съоръжения не може да се възприеме като свободна площ. На последно място съдът е отчел факта, че част от имота на оспорващите попада в реализирана улица от о. т. 371 до о. т. 450 и в реализирана улица от о. т. 687 до о. т. 689, като под тях са изградени подземни комуникации и съоръжения - водопровод, канализация, електропровод, асфалтови настилки, тротоари и др., поради което имота е застроен, като общата застроена площ заедно с УПИ I, УПИ II и УПИ III възлиза на 6 994 кв. метра. Съдът е констатирал, че останалата част от имота, попадаща в УПИ IV - за жилищно строителство и в нереализираната част от улица от о. т. 687 до о. т. 689, възлизаща общо на 2 920 кв. метра, няма извършено никакво строителство, поради което е свободна от застрояване, както правилно я е определил и административния орган. Преди всичко следва да се констатира обстоятелството, че срещу така постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба само от Теодора Цанкова Моева. Останалите наследници на Цветан Ценов Дилов - Милка Петрова Дилова, Емилия Иванова Найденова и Татяна Иванова Славова не са го обжалвали, въпреки че и за тях то е неблагоприятно. В обжалваната му част, която е предмет на съдебен контрол от касационната инстанция, решението е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка Административен съд София - област е достигнал до законосъобразни правни изводи. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ към датата на издаване на процесната заповед № 43/20.02.2008 г., а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица, а участието на заинтересовани страни в това производство е недопустимо, каквато е константната и непротиворечива съдебна практика в това отношение. Освен това, при разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции. Действително според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоест до 1 март 1991 година, но първо - предмет на преценка за законосъобразност в съдебното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината, а не удостоверението и второ - предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство - при издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие ще постанови своето решение въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция. С тези общи принципни правила се е съобразил и първоинстанционният съд, с изключение на това, че не е следвало да конституира като заинтересована страна по делото СД "Стрелец-90 - Миньовски и сие", с. Скравена, община Ботевград и това, че не е следвало да използва изразите, че имота е реституиран или възстановен на оспорващите. Претендираният по земеделската реституция имот № 166 не е възстановен в стари реални граници въпреки използваната в този смисъл бланка на решение на ОСЗГ гр. Правец. Имотът не би могъл да се възстанови след като попада в урбанизирана територия и затова именно е необходимо да се развие процедурата по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По тази причина в решение № 6218 от 18.05.1995 г. Поземлената комисия гр. Правец (неизвестно защо титулована Общинска служба по земеделие и гори след като промяната на наименованието на този орган е извършено от законодателя през 2002 година с изменение на ЗСПЗЗ и през 2003 година с изменение на ППЗСПЗЗ), е посочила изрично, че имота попада под разпоредбите на чл. 10, ал. 7 и ще бъде възстановен след представяне на удостоверение и скица от ТСУ. В конкретния случай с обжалваната пред Административен съд София - област заповед № 43/20.02.2008 г. на Кмета на Община Правец е одобрено решение № 3 от Протокол № 1/08.01.2008 г. на комисията, назначена със заповед № 341/05.10.2007 г. за определяне на застроената и незастроената площ на имот пл. № 166 от помощния кадастрален план на местността "Пръдляшкото" в регулацията на гр. Правец с обща площ 9914 кв. метра, според което застроената площ по графични данни е 6994 кв. метра, а незастроената площ е 2920 кв. метра. При тези данни наследниците на Цветан Ценов Дилов, в частност Теодора Цанкова Моева (по чиято касационна жалба е настоящото произнасяне) не са имали правен интерес да оспорват заповедта на кмета на общината в частта й, с която част от имота е определена за незастроена. Предмет на делото и пред АС - София област и пред ВАС е само тази част от имота, която е определена за застроена. Позовавайки се на приетата по делото без възражения на страните техническа експертиза, придружена със съответната скица, съдът е изградил своите изводи за застроеност на процесния имот в УПИ I, УПИ II и УПИ III. Изложените от него съображения се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Следва да се добави само за пълнота по отношение на УПИ II, че според възприетата практика и теория мероприятието се счита за започнало, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж, а в случая според вещото лице строителството на жилищен блок № 404 е на етап изградени фундаменти - изкопана дупка с положен бетон очертаващ основите на бъдещата сграда. Обстоятелството, че имот пл. № 166 не е нанасян и не фигурира в кадастралните планове на град Правец не променя направените изводи за неговата застроеност. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд София - област е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,