Решение № 423 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1494/2014 г.

Решение № 423 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1494/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. С. С. за възобновяване на внохд № 1554/2014 г. на Софийския градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 16.05.2014 г., с което е потвърдена присъда от 09.10.2013 г. по нохд № 18717/2011 г. на Софийския районен съд. С тази присъда подсъдимият С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК за това, че на 07.08.2011 г. принудил М. К. да извърши нещо противно на волята си като употребил за това сила и заплашване, поради което и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК му е наложено наказание "пробация" за срок от шест месеца, като са определени пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител". В искането, поддържано и в с. з. от защитника, адв. Я. се изтъкват доводи за неправилно приложение на материалния закон, относими към основанието за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от ВПК намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводът, че съдебните състави са направили неправилни изводи при тълкуването на събраните доказателства и в разрез с тях са приели, че С. е извършил престъплението, в което е обвинен, вместо да приемат наличие на основанията по чл. 9, ал. 2 от НК не се споделя от ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК едно деяние не е престъпно когато, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и укоримост на извършеното. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства трябва да очертава липсата или явна незначителност на обществената опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. При проверката на атакуваната пред него присъда въззивният съд е обсъдил наведеното възражение за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, като на л. 6 от решението е изложил убедителни аргументи защо го намира за неоснователно. В съответствие с установените по делото факти, разкриващи упоритостта на осъдения при осъществяване на физическото и психическо въздействие върху пострадалата с цел да я застави да извърши действие, което тя не желае, интензитета и характера на упражнената принуда и обстоятелството, че той е преустановил активността си след намесата на полицията Софийският градски съд законосъобразно е преценил наличие на обществена опасност на деянието, която не е явно незначителна. Материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение