Решение № 6547 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13975/2013 г.

Решение № 6547 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13975/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница Свищов, подадена чрез юрк. Якимов, срещу решение № 427 от 19.07.2013 г., постановено по адм. д. № 322/2013 г. на Административен съд - Велико Търново. С него е отменен Акт за установяване на задължение № 2/15.02.2013 г. издаден от Калин Йорданов, старши инспектор при Агенция Митници - Митница Свищов, потвърден с Решение изх. № А4420/0095/12/14.03.2013 г. на началник Митница Свищов, с който на "Проучване и добив на нефт и газ" АД е определено допълнително задължение за заплащане на акциз в размер на 14,30 лева по акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия с № BG 004300/01-00164/14.01.2013 г. отчитаща данъчен период от 1.12.2012 г. до 31.12.2012 г. Със същото решение е осъдена Митница - Свищов да заплати на "Проучване и добив на нефт и газ" АД разноски по делото в размер на 700 лева. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Велико Търново, е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден АУЗ. Ответникът по касационната жалба - "Проучване и добив на нефт и газ" АД, чрез своя процесуален представител юрк. Грънчарова, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил Акт за установяване на задължение № 2/15.02.2013 г. издаден от Калин Йорданов, старши инспектор при Агенция Митници - Митница Свищов, потвърден с Решение изх. № А4420/0095/12/14.03.2013 г. на началник Митница Свищов, с който на "Проучване и добив на нефт и газ" АД е определено допълнително задължение за заплащане на акциз в размер на 14,30 лева по акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия с № BG 004300/01-00164/14.01.2013 г., отчитаща данъчен период от 1.12.2012 г. до 31.12.2012 г. От фактическа страна съдът е установил, че "Проучване и добив на нефт и газ" АД е лицензиран складодържател съгласно лиценз № 199/27.06.2006 г. издаден от Агенция "Митници" гр. София, за управление на данъчен склад с ИНДС BGNCA 00117006 с адрес гр. Долни Дъбник, находище "Долни Дъбник" и находище "Горни Дъбник". Същото е подало в Митническо бюро гр. Плевен акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за периода от 1.12.2012 г. до 31.12.2012 г. на основание чл. 87, ал. 1 и 3 от ЗАДС, която е регистрирана в системата за управление на акциза (СУА) с вх. № BG 004300/01-00164/14.01.2013 г. с посочен размер на дължимия акциз от 196,40 лева, която сума е внесена по сметка на митница Свищов на 14.01.2013 г. В същата като освободено за потребление количество природен газ с код КН 2711 21 00 с код за предназначение 27 (енергийни продукти, използвани в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие, че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад на основание чл. 24, ал. 2, т. 6 от ЗАДС) и код на плащане "30" освободен. От служители на МБ Плевен е извършена проверка и е съставен протокол № 3445/18.12.2012 г. като в същия е констатирано, че добитият от два сондажа в данъчен склад в газообразно състояние природен газ се използва за подгряване на вода до 80 С в котелно помещение, при което се касае за технологичен процес на първична обработка на суровия нефт, като при този процес на деемулсация (отделяне на свързаната в нефта вода ) се използва процесният енергиен продукт. С оглед така установената цел, за която се използва природния газ в данъчния склад, Митническо бюро Плевен е поканило жалбоподателя с писмо изх. № 81/15.01.2013 г. да отстрани констатираните несъответствия в подадената акцизна декларация, като се подаде нова коригираща такава по реда на чл. 103 от ЗАДС, за сумата от 14,30 лева, доколкото административният орган е приел, че съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС и чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС, се касае за енергиен продукт за отопление, който съгласно чл. 4, т. 52 от ЗАДС се използва за стопански нужди, доколкото отделената в процеса топлина се използва от дружеството за неговата стопанска дейност по занятие по смисъла на ТЗ. В определения му 14-дневен срок жалбоподателят не е предприел указаните му действия, поради което на 15.02.2013 г. в митница Свищов е издаден оспореният акт за установяване на задължение, обжалван по административен ред и потвърден с Решение изх. № А4420/0095/12/14.03.2013 г. на началник Митница Свищов с аналогични като посочените в административния акт мотиви. По съществото на спора са изложени мотиви, че неправилно митническата администрация е приела, че природният газ е използван като енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС за стопанските нужди на дружеството по смисъла на чл. 4, т. 52 от ЗАДС. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, енергийният продукт "природен газ" се използва за получаването на водна пара, чрез която се обезпечава енергийно производството на жалбоподателя, а не отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за отопление. Наред с това са изложени аргументи и за приложимост в случая на нормата на чл. 24, ал. 2, т. 6 ЗАДС, която визира освобождаването от заплащането на акциз на лицензиран складодържател, доколкото акцизните стоки се използват в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад. Съдът е приел за неправилно тълкуването на митническата администрация на текстовете на чл. 24, ал. 2, т. 6, от ЗАДС във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, че освобождаване от заплащане на акциз по смисъла на първата норма би могло да съществува по аргумент на противното, доколкото акцизните стоки (енергийни продукти) са вложени като суровина за производство на акцизни стоки в данъчен склад. Освобождаването на държател на данъчен склад от заплащане на акциз е само досежно енергийни продукти, който са само вид акцизни стоки, за производство на акцизни стоки от същия вид, като в тази хипотеза не е предвидено първите да имат качеството на суровина. Според съда тази правна рамка е в съответствие с тълкуването на общностното законодателство съдържащо се в разпоредбата на чл. 21, т. 3 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г., доколкото в същата е предвидено потреблението на енергийни продукти в рамките на предприятие, което произвежда такива, не се счита за възникване на изискуемост на данъчно задължение, ако се консумират само енергийни продукти, произведени на място в това предприятие. В обобщение е направен извод за незаконосъобразност на АУЗ и за недължимост на акциза, доколкото същият следва да бъде заплащан едва при извеждане на произведения енергиен продукт от данъчния склад. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина. Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която правилно е възприета от административния съд при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на него обосновано е прието, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийните продукти - природен газ, е получаването на водна пара, чрез която се обезпечава енергийно производството на жалбоподателя, а не отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за отопление. Експертът изрично уточнява, че не е установил отклонения за отопление и други нужди. С оглед на това правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. В този смисъл твърденията на касатора, че въпросното гориво се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което правилно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 6 от ЗАДС и съответно неприложима разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 3 ЗАДС. Като е стигнал до същите изводи и е отменил обжалвания АУЗ като незаконосъобразно, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,