Решение № 11788 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2011 г.

Решение № 11788 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Адвокат Йордан Цветанов Йорданов, като повереник на "Айви Транс Комерс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Тирана" № 6 оспорва решение № 236/10.06.2011 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 232/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 12001001851/21.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново в частта потвърдена с решение № 82/16.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново. Твърдят се трите категории основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна и на РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - директора на ДОУИ гр. В. Търново не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Първоинстанционният съд е отрекъл правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС на касатора за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 04.2010 г. по фактури № № 113/15.12.2009 г. и 114/01.04.2010 г., издадени от "Валмар - юг" ООД. Изводът на съда, мотивиран с позоваване на доказателствените източници и на позитивната правна уредба, е за липса на реална доставка с предмет стоките по процесните фактури. Отхвърлен е доводът за нищожност на РА поради противоречието му с предходен акт за прихващане и възстановяване. Решението е правилно. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Без да е ясно заявено, касационното оплакване за необоснованост следва от несъгласието на касатора с фактическите изводи на първостепенния съд. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. При условията на насрещно доказване, упражнявайки съответстваща на чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ДОПК доказателствена активност, ревизиращият орган по приходите със средствата на насрещната проверка по чл. 45 от кодекса е установил липсата на обективна възможност за изпълнение от "Валмар - юг" ООД на доставките по фактурите от декември 2009 г и април 2010 г. Резултатите от тази проверка, закрепени в писмени доказателствени източници, както и обясненията по чл. 45, ал. 3 във вр. с чл. 56 от ДОПК, са обсъдени и оценени от АСВТ, като изводите на съда по фактите съответстват на логическите и опитните правила. Несъмнено, за да се разпореди в полза на касатора с дизеловото гориво предмет на доставките по обсъжданите фактури, доставчикът "Валмар - юг" ООД е следвало да го придобие. При установено придобиване на общо 51.248, т. дизелово гориво от "Норд ойл" ЕООД няма как да е доставено на "Айви Транс Комерс" ООД 54.830 тона и то без у доставчика да съществуват условия за съхранение на стоката и достатъчно заети лица. В посока на извода за липса на реални доставки са и редица косвени доказателства: големия период от време между получаването на горивото от "Валмар - юг" ООД по доставките на "Норд ойл" ЕООД, неустановеността на отделянето на вещите за пораждане на транслативния ефект по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД; липсата на информационна следа за превозването на вещите и за издаването и притежаването на заверено копие от декларацията за съответствие или придружаващите горивото документи по чл. 12, ал. 1 и 3 от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Различен извод не следва от доказаната потребност на дружеството жалбоподател от гориво /заради притежаването на МПС и наемането на лица полагащи зависим труд/ и способността му да го използва по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на Закона за чистота на атмосферния въздух. Щом не е установено стоките по облагаемите доставки на гориво да са доставени, то с арг. от чл. 69, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДС за "Айви Транс Комерс" ООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за платения ДДС, поради което отказът на приходната администрация да го признае е правомерен, а отхвърлянето на жалбата срещу акта обективиращ отказа - правилно. Противно на убеждението на касатора наличието на влязъл в сила акт за прихващане и възстановяване № 1000827/05.02.2010 г., с който по искане на "Айви Транс Комерс" ООД е определен данък за възстановяване в размер 27 236.88 лева за данъчен период 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. няма за последица нищожността на оспорения пред АСВТ ревизионен акт. Както правилно приема инстанцията по същество, единствената хипотеза на дерогирана компетентност на приходната администрация да установи чрез ревизионен акт публичното вземане по чл. 128, ал. 1 от ДОПК е тази на влизане в сила на съдебното решение по оспорването на АПВ - чл. 129, ал. 3, изр. 3 от ДОПК. Съпоставката с чл. 130, ал. 2 от АПК очертава различното законодателно решение при оспорването на РА. Не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение отказът на инстанцията по същество да допусне поисканата от жалбоподателя съдебна експертиза по целия заявен неин предмет. По аргумент за противното от чл. 159, ал. 1 от ГПК съдът дължи приобщаване само на допустимите, относими и необходими доказателства и то при своевременно направено доказателствено искане /само с оглед концентрационното начало в гражданския процес/. Отхвърлянето изцяло или частично на доказателствено искане до води по необходимост до опорочаване на съдебното решение. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АСВТ. При този изход на спора на касатора не се следват разноски, а ответника по касация не е поискал присъждане на сторените от него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение