Решение № 630 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2012 г.

Решение № 630 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Иван Василев Василев, живущ в гр. Сопот, Пловдивска област, срещу решение № 1341 от 6.VI.2012 г. по адм. д. № 615/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед № 10721 от 09.11.2009 г. на директора на ОД на МВР Пловдив за наложена на основание чл. 75, т. 3 от ЗБДС /ЗБЛД/ принудителна административна мярка забрана за напускане на страната. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил въз основа на представените доказателства, че жалбоподателят е осъден на лишаване от свобода и е изтърпял наложеното му наказание, съгласно удостоверение на Министерството на правосъдието № 594/2009 г. от 30.01.2012 г., издадено от началника на затвора гр. Пазарджик, от което е видно, че е изтърпял присъда по нохд № 2301/2009 г. на Пловдивския окръжен съд в размер на 1 г. и 6 месеца, в периода 23.12.2010 г. - 30.01.2012 г. Направил е извод, че към момента на издаването на заповедта 09.11.2009 г. са налице фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка. Посочил е, че предвид обстоятелството, че жалбоподателят вече е изтърпял присъдата си и срокът за налагане на принудителната административна мярка е изтекъл, същата подлежи на отмяна по реда на чл. 78а ЗБЛД, поради което изтърпяването на наказанието не е нов факт от значение за спора по делото. Решението е правилно. Жалбоподателят не оспорва, че към момента на издаване на оспорената пред съда заповед е съществувало основанието за нейното издаване, тъй като е изтърпявал наказание лишаване от свобода ефективно. Счита, че след изтърпяване на наложеното наказание не съществува основанието за налагане на мярката. Заявява, че е обжалвал мълчаливият отказ на компетентния орган за отмяна на принудителната административна мярка по реда на чл. 78а от ЗБЛД и предвид мълчаливия отказ за това, понастоящем заповедта от 2009 г. засяга негови конституционно признати права и свободи и следва да бъде отменена. Тези възражения са неоснователни. Правилно е прието от съда, че след като е към момента на издаване на заповедта е било налице основание за налагане на принудителна административна мярка, заповедта не подлежи на отмяна като незаконосъобразна на основанията предвидени в чл. 146 АПК, постановена е в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Неотносими в това производство са доводите на жалбоподателя, че след изтърпяване на наказанието мярката е следвало да бъде отменена по реда на чл. 78а ЗБЛД, отказът за отмяна на мярката съгласно чл. 78а ЗБЛД не е предмет на настоящия спор. В този смисъл неотносими и неоснователни са твърденията на жалбоподателя за противоречие със забраната по чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите членки на съюза единствено по съображения свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение