Решение № 3213 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2017 г.

Решение № 3213 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Нии" ЕООД срещу Решение № 3489 от 23.05.2017 г. по адм. дело № 2897/2017 г. по описа на Административен съд С. град, Т. отделение, 61 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221016002083-091-001 от 07.12.2016 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. в частта, потвърден с Решение № 248 от 20.02.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения по ЗДДС в размер на 63 681,63 лева ведно със съответните лихви по осъществени доставки от "Нии"ЕООД с получател A. M. L.. за данъчен период м. 09.2015 г., м. 10.2015 г. и м. 11.2015 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно АССГ е приел законосъобразност на РА в посочената част и квалифицирането на доставките към A. M. L.. като такива по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Посочва, че от събраните по делото доказателства е видно, че дружеството - получател е вписано като търговец във Великобритания, същото осъществява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, предл. 1 от ЗДДС, като ЗДДС не поставя изискването лицето да е регистрирано за целите на ДДС съгласно българския национален закон или закона за ДДС на друга държава членка. Позовава се на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, като счита за неправилно приетото както от приходните органи, така и от първостепенния съд, че получателят A. M. L.. е данъчно незадължено лице. Допълва, че необосновано съдът е достигнал до извода за наличието на дерогация на чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО, прилагайки ги нормата на чл. 18 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 г. на Съвета от 15 март 2011 г. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА в съответната му част. Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. С., представлявана от юрк. З. оспорва касационната жалба и дава становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ, 61 състав е бил Ревизионен акт № Р-22221016002083-091-001 от 07.12.2016 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. в частта, потвърден с Решение № 248 от 20.02.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения по ЗДДС в размер на 63 681,63 лева ведно със съответните лихви по осъществени доставки от "Нии"ЕООД с получател A. M. L.. за данъчен период м. 09.2015 г., м. 10.2015 г. и м. 11.2015 г. Констатирано е, че дружеството - РЛ е осъществявало доставки на услуги, които са декларирани от него по реда на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС - касае се рекламни услуги към A. M. L.., Великобритания, установено в държава членка на ЕС и което няма валиден идентификационен номер по ДДС / VIN номер/. В подробно описаните в РД фактури, издадени от "Нии" ЕООД към A. M. L.. не е посочен идентификационен номер на получателя, а е отразено само името му и адрес в гр. Л., Великобритания. Посочено е, че доставките към A. M. L.. не са посочени в подадените данни към VIES. Доставките от РЛ към посочения получател са декларирани в кл. 18 на справките - декларации по ЗДДС, в която се посочват доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС. С РА е прието, че по процесните фактури доставчикът дължи ДДС ведно с лихви за забава на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА в оспорената му част. Позовал се е на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и въз основа на събраните доказателства е приел, че получателят A. M. L.. е данъчно незадължено лице, поради което мястото на изпълнение на процесните доставки е мястото, в което доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, а именно - България и във връзка с тях дължи ДДС в съответния размер за данъчни периоди м. 09, 10 и м. 11.2015 г. Настоящият съдебен състав на осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. Основният спорен въпрос е по приложението на материалния закон, а именно какъв е статутът на A. M. L.. - получател по процесните доставки, извършени от "Нии" ЕООД, т. е. дали е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице с оглед определянето на мястото на изпълнение на доставката на услуга съобразно правилата на чл. 21 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност / транспонирана е разпоредбата на чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО/. Ако получателят е данъчно задължено лице, според чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Специални правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги се съдържат в чл. 21, ал. 4 от ЗДДС / съобразно вида и характера на услугата/ и в чл. 21, ал. 5 от ЗДДС / получател е данъчно незадължено лице, установено или имащо постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз и доставяните услуги попадат в изброените по б. "а" - б. "н". Както правилно е посочено от приходните органи и от съда, подробни правила относно доказване на статута на получателя се съдържат в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 г. на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно преамбюла на същия, в съображение 18 изрично е посочено, че правилното прилагане на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги зависи главно от статута на получателя, данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, и от това в какво качество действа. За да се определи статут на данъчно задължено лице на получателя, следва да се установят доказателствата, които доставчикът на услуги трябва да получи от него. Съгласно чл. 17 от раздел 4 "Място на доставка на услуги", подраздел 1 "Статут на получателя", ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се определя въз основа на членове 9-13 и чл. 43 от Директива 2006/112/ЕО Съгласно чл. 18, § 1 от раздел 4 "Място на доставка на услуги", подраздел 1 "Статут на получателя", освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да се счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице: а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент /ЕО/ № 904/2010 на Съвета от 07 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност; б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрина за целите на ДДС и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията. С чл. 18, § 2 е посочено, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС. В процесния случай не е спорно, че A. M. L.. - получателят по спорните доставки е установен в държава членка на ЕС, като същият не е предоставил на доставчика валиден идентификационен номер по ДДС или съответно писмено уведомление, че то е данъчно задължено лице, което да подлежи на регистрация по ДДС и е подало заявление за получаване на ДДС номер. Съобразно така изложеното, обосновано съдът е възприел приетото от ревизиращите органи, че получателят е данъчно незадължено лице и съответно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на процесните услуги следва да се счита мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Както правилно е посочено от АССГ, ревизираното лице е било длъжно да установи по делото, че получателят по фактурите към датите на издаването им е данъчно задължено лице. Представеното извлечение от британския търговски регистър правилно не е ценено от решаващия съд, а от друга страна, липсват доказателства, че A. M. L.. е осъществявало независима икономическа дейност, попадаща в обхвата на приложение на Директива 2006/112/ЕО, както и не са налице доказателства за изпълнението на другите условия, предвидени в Регламента - получателят не е предоставил ДДС номер или писмено уведомление, че последният е данъчнозадължено лице, което подлежи на регистрация по ДДС и за целта е подало заявление за получаване на ДДС номер. Първоинстанционният съд е обсъдил и твърдението на оспорващия, че прилагайки регламента, приходните органи са дерогирали правилата на чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО. Цитираният регламент има тълкувателен характер, има пряко действие и е задължителен за държавите членки, техните физически и юридически лица. Правилно е отбелязано от съда, че ревизираното лице е следвало да положи всички необходими усилия, за да се увери, че получателят на доставките е данъчно задължено лице, но в процесния случай това не е изпълнено. В този смисъл решение № 6771 от 31.05.2017 г. по адм. дело № 9328/2016 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, решение № 12122 от 11.10.2017 г. по адм. дело № 1406/2016 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Въз основа на гореизложеното, правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в оспорената му част относно начисления ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с процесните доставки на услуги с получател A. M. L.. като такива с място на изпълнение на територията на страната. Не се установява по делото доставките да са с изпълнение извън територията на страната поради приложимост на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, както и последните да се отнасят до услуги, доставките на които са освободени. По така изложените съображения, доводите в касационната жалба за отмяна на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Неоснователно е искането на касатора за сезиране на Конституционния съд на РБ дали разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от ЗДДС противоречат на Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета, доколкото по настоящото дело съдът е приложил правилно съответните материалноправни разпоредби от националното законодателство - ЗДДС, както и нормите на правото на ЕС. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2440 лева съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение