Решение № 3063 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2010 г.

Решение № 3063 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Цветков Семков от гр. Правец, чрез пълномощника му Павлин Иванов Цветков, против решение № 23 от 07.04.2010 г., постановено по адм. дело № 30/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповеди № 178 и № 179 и двете от 30.05.2007 г. на кмета на община Правец, издадени на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за определяне на застроените, неподлежащи на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, части от имоти № 129 и № 134 от помощния кадастрален план на местността "Планов мост", попадащи и УПИ - VI и УПИ - VII от кв. 23 по плана на гр. Правец. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което се уважи първоначалната жалба. Ответникът - кметът на община Правец не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Славчо Цветков Семков също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспорваните заповеди на кмета на община Правец, издадени на основание чл. 11, ал. 4 от от ППЗСПЗЗ, с които процесните имоти по помощния кадастрален план на местност "Планов мост", община Правец са определени като изцяло застроени. Обосновано, въз основа на доказателствата и извършените съдебно-технически експертизи - единични и тройна е прието, че няма свободна площ в рамките на процесните имоти № 129 и № 134. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Софийския окръжен съд, предмет на оспорване са цитираните заповеди, издадени от кмета на община Правец, на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която са одобрени протоколни решения съответно № 10 и № 11 от протокол № 1 от 30.05.2006 г. на техническата служба за определяне на имоти пл. № 129 с площ от 3000 кв. м, по помощен кадастрален план на м. "Планов мост", понастоящем попадащ в регулацията на гр. Правец, в кв. 23 в УПИ - VI с отреждане за "пароцентрала" по сега действащия план на гр. Правец и имот № 134, с площ от 31500 кв. м, по помощен кадастрален план на м. "Ойкьовото" и м. "Перуша", понастоящем попадащ в кв. 23, УПИ - VI - "пароцентрала" и УПИ-VII с отреждане на "завод за печатни платки", за изцяло застроени. За спорните имоти е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Не е имало спор по легитимацията на жалбоподателя като наследник на Христо Вълков Керемидски, компетентността на органа и техническата служба на общината. Спорно е единствено наличието на свободни части от имотите, за които да се издаде съответното удостоверение и скица, съответно приложението на закона в тази част. С решение от 04.03.2008 г., постановено по адм. дело № 296/2006 г., по описа на СОС, жалбите против цитираните заповеди на кмета са отхвърлени като неоснователни. С решение № 12562 от 21.11.2008 г., постановено по адм. дело № 6690/2008 г., състав на ВАС е отменил решението на СОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Във връзка с оплаквания в жалбата, че в имота са налице свободни площи, както и в изпълнение на указанията на ВАС в отменителното решение за отмяната на първото първоинстанционно решение по делото, Софийският окръжен съд е назначил тройна съдебно-техническа експертиза, със задача, съобразно указанията на ВАС. Съдът е обсъдил много подробно събраните по делото доказателства, в това число и заключенията на вещите лица - при първото гледане на делото са депозирани една основна и две допълнителни експертизи, както и тройна експертиза в процесното производство, и е приел за установено, че процесните имоти са включен в границите на урбанизирана територия - кв. 23 по сега действащия план на гр. Правец, като в рамките на спорните имоти няма свободни площи. За имотите е създаден помощен план по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, но същият е в нарушение на ЗСПЗЗ, тъй като с него на практика се комасирани претендираните за реституция бивши имоти, а не се нанасят старите им имотни граници. Помощният план не отразява действителното местоположение на имотите и собствеността. Освен това е налице застъпване с помощния план и на площи, които са предмет на план за земеразделяне. Най-сетне спорните имоти са фактически застроени със сгради, сервитути към тях, както и елементи на инфраструктура. При тези данни, Софийският окръжен съд е приел, че издадените заповеди на административния орган са законосъобразни, тъй като мероприятията по регулация са изцяло изпълнени, имотите са застроени. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като е обсъждал въпроси, релевантни към възстановяването на собствеността, а не тези, относими към това налице ли е извършено действително фактическо строителство. Съдът е изградил на базата на заключението на техническата експертиза напълно обоснован извод, че в претендираните имоти е налице застрояване. Напълно правилно в жалбата се твърди, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което е междинно производство, част от производството за реституция, се изследва само въпросът за фактическото застрояване на имотите, предмет на искания за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. В случая именно това е направил и съдът - безспорно е установено, че целите имоти са застроени, с оглед изискванията на нормата на § 1в от ППЗСПЗЗ. В същата при условията на неизчерпателно изброяване са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Това са всякакви постройки, съоръжения и други, реализирани във връзка с отрежданията по ЗРП. В случая строителните мероприятия в кв. 23, УПИ - VI и УПИ - VII са комплексни по своя характер, като са реализирани стопански постройки със застроена площ от 9117 кв. м, отчетени са сервитутните отстояния, както и са изградени елементи на инфраструктурата - надземни комуникации - улици и тротоари, подземни газопровод, водопровод и електропровод, всички в изпълнение на отрежданията по плана - за пароцентрала и завод за печатни платки. Строителството е изпълнено още по отрежданията на плана от 1987 г., т. е. далеч преди влизане в сила на реституционния закон, като за имотите са съставени актове за държавна собственост. Правилно и в пълно съответствие с нормата на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ е прието наличие на застрояване, съответно липса на свободни площи. Изводите на съда са съобразени с доказателствата и са обосновани. Не са налице и твърдените съществени процуесуални нарушения. Неоснователно се твърди, че съдът е следвало да връчи препис от определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание и за назначаване на тройна съдебна експертиза, като по този начин е отнета възможността на жалбоподателя за вземе становище и да постави допълнителни задачи на вещите лица. Делото е върнато за ново разглеждане след отмяна на първоинстанционно решение, поради което не може да се говори за приложение на нормата на чл. 140 от ГПК. Освен това, с определението си от 03.12.2008 г., съдът е дал възможност на страната да посочи вещо лице за състава на тройната експертиза, съответно същата е имала възможност да постави и задачи към експертите. Това е сторено с нарочна молба от 12.01.2009 г., подадена от Павлин Цветков, в която същият освен че е посочил вещо лице, което желае да бъде включено от негова страна в тройната експертиза, е заявил и претенции, кое вещо лице да не бъде включвано в състава на същата, каквито искания са недопустими. С нова молба от 16.01.2009 г., жалбоподателят е поискал да бъде отстранена от състава на експертизата инж. Ченева, изготвила първоначалните заключения при първото гледане на делото. Искането не е обосновано с някое от основанията за отвод по чл. 196 или тези по чл. 198 от ГПК, поради което правилно съдът го е оставил без уважение. След назначаването на експертизата делото няколко пъти е отлагано за изпълнение на поставените й задачи. От всички тези действия става ясно, че страната е имала възможност и е защитила пълноценно правата си, като е посочила вещо лице за състава на експертизата, поставила е задачи на вещите лица, присъствала е лично при приемане на заключението и е поставила множество въпроси към експертите. Не са налице сочените процесуални нарушения. Не е налице нарушение и затова че съдът е приел заключението на тройната експертиза. Възраженията на жалбоподателя са били за неприемане на същото, без заключението да е оспорено, като възраженията са всъщност поради това че страната не е харесала констатациите от фактическа страна на експертите, а не поради некомпетентност или непълнота на изводите. В протокола от с. з. на 16.112.2009 г. липсва отразено искане за разширяване на експертизата или за поставяне на допълнителни въпроси, напротив, отразено е изричното изявление на страната, че няма доказателствени искания. При това положение правилно заключението е било прието. Не са налице сочените в касационната жалба пороци. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение