Решение № 13510 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2008 г.

Решение № 13510 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационни жалби на РДНСК - Силистра, на община Силистра и на "Стаки моделс" ЕООД със седалище Силистра, представлявано от управителя Стоян Христов Петров, срещу решение № 44 от 28.07.2008 г. по адм. дело № 119 от 2007 г. по описа на Административния съд - Силистра, с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Мария Друмева Николова в писмени отговори поддържа становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът ДНСК - София, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби за неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 216, ал. 6 вр. с чл. 215 ЗУТ, състав на Административния съд - Силистра, е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-10-3 от 24.08.2007 г. на началника на РДНСК - Силистра, с която образуваното по оспорването на Мария Друмева Николова срещу разрешение за строеж № 50 от 10.04.2006 г. на гл. архитект на община Силистра за "Оформяне на входове за офиси и фотостудио" в сграда имот 2949, част от УПИ II, кв. 177 по плана на ЦГЧ - Силистра, производство е прекратено и разрешението за строеж е оставено в сила. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Този правен резултат е обусловен от установяването, че административният орган не е извършил проверка за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект, представляващ съгласно чл. 148, ал. 8 ЗУТ неразделна част от разрешението за строеж. Изложени са мотиви относно неправилността на диспозитива на оспорената заповед в частта "прекратява", при което правилно е прието, че нарушението на административнопроизводственото правило е несъществено. Касационните оплаквания се свеждат до неправилност на решаващия извод относно липсата на произнасяне по законосъобразността на одобрения инвестиционен проект. Същите са неоснователни. Оспореното по реда на чл. 216 ЗУТ разрешение за строеж е издадено въз основа на съгласуван и одобрен на 03.04.2006 г. инвестиционен проект. Видно от мотивите на предметната на съдебния спор административна заповед, издалият я административен орган се е задоволил единствено да изложи констатации относно: съдържанието на инвестиционния проект - части архитектурна, конструктивна и пр., извършената за всяка част оценка за съответствие с изискванията към строежите и съответствие на строежа с предвижданията на ПУП. Налага се изводът, че преценка за законосъобразност по същество на инвестиционния проект не е извършена, предвид което решаващият правен извод за незаконосъобразност и отмяна на това основание на административната заповед е правилен. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на обжалваното решение Върховният административен съд констатира неправилно конституиране на една от страните - ДНСК - София, и незаконосъобразност на задължителните указания, дадени от решаващия съд по тълкуване и прилагане на закона. В производството по чл. 216 ЗУТ компетентният орган - началникът на съответната регионална дирекция за национален строителен контрол, издава административния акт от свое име като орган в системата на ДНСК, комуто с разпоредбата на чл. 8 от Устройствения правилник на ДНСК е предоставена териториална компетентност, и той е страна при съдебното оспорване на този акт. Оттук следва, че ДНСК - София, е конституирана в нарушение на съдопроизводствените правила, предвид което решението в частта, с която е постановено спрямо същата, се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Дадените с решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона са неправилни и не подлежат на изпълнение при новото процедиране на преписката по следните съображения: В разрешение за строеж № 50 от 10.04.2006 г. за "Оформяне на входове за офиси и фотостудио" изрично се сочи, че се издава към разрешение за строеж № 125 от 12.10.05 г., с което е разрешено "Преустройство на партерен нежилищен етаж в жилищна сграда в офиси и фотостудио и на магазин в полуетаж в офис". По делото е установено - от заключенията на тройната съдебно-техническа експертиза (оценени в нарушение на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК), че с разрешеното "оформяне на входове за офиси и фотостудио" се засяга фасадата на жилищната сграда. Оттук следва, че новият строеж представлява пристройка към тази сграда, тъй като РЗП на разрешеното преустройство се увеличава с 60,30 кв. метра. Обстоятелството, че инвеститор на новия строеж "оформяне на входове за офиси и фотостудио" е община Силистра, следва да бъде преценено на плоскостта "законосъобразност" на инвестиционния проект и на разрешението за строеж. Въз основа на това обстоятелство не може да се прави извод за разрешаването на "нов строеж", тъй като по предназначение оформянето на входовете обслужва извършеното въз основа на разрешение за строеж № 125 от 12.10.05 г. преустройство и е функционално свързано с него. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд