Решение № 12082 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2015 г.

Решение № 12082 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пи Ел Си Маркетинг Фейшън" ООД, чрез пълномощника му - адв. Стойков, против решение № 1322/6.03.2015 г. по адм. дело № 11196/2013 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Атанасова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Пи Ел Си Маркетинг Фейшън" ООД, против Ревизионен акт /РА/ № 2141303233/25.06.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1849/29.10.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството за д. п. м. 09.2010 г. е отказано право на данъчен кредит по 4 бр. фактури с предмет - доставка на пшеница, и е начислен ДДС за внасяне, в общ размер на 21 567,35 лв., ведно с прилежащите лихви. За да постанови този правен резултат, въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорващото дружество не е оборило констатациите по съставения РА за нереалност на доставките по издадените от ЕТ "Величко Тоцев - Тоцев 48", 4 бр. фактури за доставка на пшеница. Позовал се е на установените данни, че тези фактури не са издадени от вписания доставчик, не са осчетоводени и отразени в дневника за продажби и в справка-декларация за съответния д. период - м. 09.2010 г. от този ЕТ, за липса на такова количество заприходено зърно у доставчика, колкото е продадено, за несъответствие на приложените фискални бонове за извършено плащане на стоката с регистрираното на името на доставчика фискално устройство и пр. Поради това е направил изводи, че издадените фактури не обективират реални доставки, а оттук и че правото на приспадане на данъчен кредит за оспорващото дружество не е възникнало и РА, в оспорената му част, е законосъобразен. Решението е правилно. При установеност на правно релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че за възникване право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, обективирани в издадените от ЕТ "Величко Тоцев-Тоцев 48" 4 бр. фактури с предмет - пшеница, е необходимо същите да са извършени реално - чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В случая от данните по делото правилно е установено, че издадените от този доставчик фактури за д. п. м. 09.2010 г. не обективират реални доставки на пшеница по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Налице са: декларация от доставчика, че за ревизирания период не е бил в договорни отношения с касатора, че не му е доставял никаква стока, не му е подписвал и издавал никакви документи, вкл. фактури и не е осчетоводявал такива; заключения на графологическа и съдебно-счетоводна експертизи, подкрепящи декларираните от доставчика обстоятелства, а именно, че процесните 4 бр. фактури не носят подписа на вписания доставчик - Величко Тоцев, а също и представените в ревизионното производство договор от 24.09.2010 г., декларации за произход и добра земеделска практика, експедиционни бележки и пътно-прехвърлителни бележки, както и че липсат счетоводни записвания в счетоводството на ЕТ за извършени към "Пи Ел Си Маркетинг Фейшън" ООД доставки на пшеница м. 09.2010 г., че процесните фактури не са включени в ДП на ЕТ и в справка-декларация, нито пък е отчетено плащане по тях. Освен тези доказателства, които съдът правилно е кредитирал, по делото е установено е още, че фактурираното количество пшеница е повече от произведеното от ЕТ, така че няма как да е продадена стока, която не е заприходена като налична. По делото не е установено мястото и начина на доставка на стоката - чрез транспорт на доставчика или на получателя. В тази връзка правилни са изводите на съда, че свидетеля Манолов не потвърждава тезата на оспорващия, че превозеното от него зърно, е получено от този доставчик. Не е без значение и другото установено от органа по приходите и съда обстоятелство, а именно, че по процесните доставки няма валидно плащане, поради несъответствие на представените фискални бонове с регистрираните в НАП фискални устройства на ЕТ "Величко Тоцев-Тоцев 48", гр. Славяново. При тези данни правните изводи на съда за липса на реални доставки на пшеница по издадените 4 бр. фактури от ЕТ, са обосновани и в съответствие с материалния закон - чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Освен това не е налице и условието по чл. 71, т. 1, вр. с чл. 114 от ЗДДС, за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит - получателят да притежава данъчен документ, каквато е фактурата, издадена от доставчика, поради установеност, че процесните 4 бр. фактури не са издадени от ЕТ и не носят подписа на Величко Димитров Тоцев /съгл. графологическата експертиза на подписа му към административната преписка/. Ето защо, като е приел, че оспорения РА е законосъобразен, поради това, че не са налице условия за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури за д. п. м. 09.2010 г. и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При извършената от настоящия състав проверка на обжалваното решение, не се установява основателност на наведените от касатора оплаквания. Това, че при касатора счетоводството е редовно и че същия е регистрирал последващи облагаеми доставки с предмет - пшеница, за която не е установена връзка с ЕТ "Величко Тоцев-Тоцев 48", не опровергават направените по-горе изводи за нереалност на процесните доставки. При този изход по касационното обжалване на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение