Решение № 15160 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2012 г.

Решение № 15160 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Димитър Петков Иванов, чрез адв. Т. Табаков, обжалва решение № 2648 от 11.11.2011 г. по адм. дело № 3907/2010 г. на АС -Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 180800723/27.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Русе, потвърден с Решение № 321/24.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя е налице основанието на чл. 122 от ДОПК. Данъчната основа за облагане е определена без да бъде извършен анализ на предпоставките и фактите по реда на чл. 122 от ДОПК, което обстоятелство е довело до съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразно установени данъчни задължения. Неправилни и необосновани са и изводите на съда относно произхода на средствата и разполагаемите суми от жалбоподателя към 1.01.2004 г. и през ревизираните периоди до 31.12.2007 г., а оттам и до други изводи относно размера на облагаемата данъчна основа и данъчни задължения за тези периоди. Според касатора административния съд необосновано не е кредитирал представените още с възраженията срещу РД договори за заем, сключени между жалбоподателя, като физическо лице и трети лица. Вследствие на тава не е прието и заключението на ВЛ по изготвената ССЕ, където е констатирано счетоводно отразяване на тези договори в счетоводството на заемодателите, както и възможността и за предоставяне на паричните средства. Претендира се отмяна на решението и РА в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски. Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна пра ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 180800723/27.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Русе, потвърден с Решение № 321/24.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП в частта за установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за 2007 г. за горницата над 137 502 и лихва в размер над 20 639,71 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните възражения на касатора са свързани с обстоятелството за липса на мотиви от срана на съда за признаване на предоставените средства от заемите сключени с Красимир Ангелов, Йордан Цонев и Димитър Димитров. Представените в тази връзка договори за заем са частни писмени документи, които притежават формална доказателствена сила по отношение на авторството, но не и за датата и мястото на съставянето им, както и за съдържанието на документа. Ето защо представянето и не води автоматично до извода за за реалното предаване на сумите по тях. Не са налице доказателства, че заемодателите по тези заеми са имали възможност да предоставят процесните парични средства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване изцяло на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Производството е за втори път пред касационна инстанция. По касационната жалба на Димитър Петков Иванов: За да отхвърли жалбата на Иван Стефанов Любенов срещу Ревизионен акт № 180800723/27.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Русе, потвърден с Решение № 321/24.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, първоинстанционният съд е приел, че правилно органите по приходите са провели ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК поради установени обстоятелства на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи и доходи и и по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК- в счетоводството са използвани неистински и с невярно съдържание документи. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се считат за верни до доказване на противното. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствена тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в това производство жалбоподателя следва да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В случая жалбоподателя твърди, че е получил парични средства по сключените договори за заем и в негова тежест е да установи настъпването на тези положителни факти и да опровергае констатациите на приходната администрация за невъзможност на заемодателите да предоставят процесните парични средства. Не е опровергана констатацията в РА за начално салдо за 2004 г. в размер на 0,00 лева. През 2003 г. жалбоподателят е получил суми в размер на 113000 лева от три юридически лица- "Даскалов Кар Сервиз Къмпани " ЕООД, "Интернационал Ланд Корпорейшън " ЕООД и "Луксури Кар Интернационал " ЕООД. Няма доказателства тези средства да са били налични и в края на периода. Отделно от това в хода на ревизията РЛ е посочило в справка за получените заеми за 2004 г. такива, получени от физически лица. Заемите от посочените юридически лица не са декларирани нито в справката, нито в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2004 г. По отношение на д. п. 2005 г. от страна на ревизирания не са представени доказателства за произхода на предоставените от собственика на ЕТ средства в размер на 62 543,36 лева. Относно 2006 г. не са представени доказателства за установен произход на сумата от 6000 лева, предоставена въз основа на договор за заем с лицето Борислав Димитров. Този договор не е деклариран в представената справка за 2006 г. За отчетната 2007 г.е е установена сума с недоказан произход в размер на 560 696,лева, намерила счетоводен израз по кредита на сч. см. 107 "Сметка на собственика". Относно декларираните от жалбоподателя договори за заем от страна на приходната администрация са признати тези, за които са представени доказателства, че лицата са разполагали с предоставените суми към момента на изпълнение на договорите за заем. Признато е и документално доказания остатък от 2006 г. в размер на 86 600,55 лева, като е взет в предвид е предоставения договор за банков кредит в размер на 59 000евро, съобразно делът на жалбоподателя при СИО. По отношение на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства за предоставени в заем парични средства за този период съдът е кредитирал тези декларирани от жалбоподателя в Справка за 2007 г., сключени с Красимир Бодуров за сумата от 15 000 лева, с Йордан Цонев за сумата от 15000 лева и с Димитър Димитров за сумата от 12000 лева. При условията на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ в действащата редакция на закона/ е определен и дължимия данък за този период. В резултата на всичко изложено е приета за неоснователна жалбата и в частта по ЗДДС. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка и не е допуснато нарушение на материалния закон. Касационната жалба е много подробно, но на практика възпроизвежда твърдения и доводи, които са подробно обсъдени и анализирани от решаващия административен съд в мотивите на обжалваното съдебно решение. Възраженията на касатора са неоснователни- сочените от него касационни основания не са налице. Законосъобразни са изводите, че органът по приходите не е допуснал нарушение като е извършил ревизията по особения ред по чл. 122 от ДОПК. С РА, предмет на обжалване са определени задължения на жалбоподателя по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ и физическо лице. В хода на ревизионното производство е констатирано, че по сметки на собственика на ЕТ е осчетоводена сума без установен произход. В този смисъл правилно съдът е приел, че констатациите на ревизионния акт се ползват с презумптивна доказателствена сила, която не е опровергана от жалбоподателя, с оглед задължението му, вменено от чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е анализирал приложимите за случая разпоредби и е стигнал до обосновани и правилни изводи. От жалбоподателя не са били представени доказателства, опровергаващи констатираните от органа по приходите за начално салдо за 2004 г. от 0,00 лева. Действително през 2003 г. ревизираното лице е получило в заем сума от три юридически лица. Обстоятелството, че през 2003 г. жалбоподателя е разполагал с тези средства обаче, не обосновава автоматично извода, че същите са били налични и в края на периода. Заемите от тези лица не са декларирани нито в справката, нито в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2004 г. От изготвената ССЕ е констатирано също така, че заемите действително са отразени в счетоводствата на тези търговци, но без кредитни обороти, т. е не са налице данни за осчетоводяване на възстановени средства от жалбоподателя по тези договори за заем. Не са представени и доказателства за произхода на представените от собственика на ЕТ средства в размер на 62 543,36 лева. Не са представени и доказателства за документалната обоснованост на направените счетоводни записвания. От друга страна не са налице доказателства тези доходи да са декларирани от ревизираното лице в подадената ГДД по реда на чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ в качеството си на ЕТ и не са обложени с данък върху доходите на физическите лица. Не са оборени и констатациите на приходния орган за липсата на доказателства за установен произход за сумата от 6000 лева, предоставена въз основа на договор за заем с лицето Борислав Димитров за д. п. 2006 г. Този договор не е деклариран в представената справка за 2006 г. и с оглед характера му на частен документ, не може да се приеме за достоверна датата на неговото съставяне. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, обжалва решението на АС - град Варна в частта, в която е отменен процесния РА за установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за 2007 г. за горницата над 137 502 и лихва в размер над 20 639,71 лева. Касационната жалба на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е неоснователна. Не са налице твърдяните касационни основания. Правилен и законосъобразен е извода на административния съд за незаконосъобразност на РА в частта при определяне данъчната основа за 2007 г. За да коригира данъчната основа за 2007 г. правилно съдът е признал предоставените средства в заеми, сключени с Красимир Бодуров, Йордан Цонев и Димитър Димитров. По делото са представени договори за заем и доказателства за реално предоставяне на сумите, както и за възможността на заемодателите да предоставят процесните парични средства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани.