Решение № 1445 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2013 г.

Решение № 1445 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Иванов Дичев от София против решение № 7962 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 1140/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отхвърлено оспорването му за обявяване нищожност и отмяна на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно спестовни влогове /ППЗУПГМЖСВ/, приета с Постановление на Министерски съвет № 135/19.07.1994 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Неправилен е изводът на съда, че подмяната на думата "след" с думата "при" - не е променен изцяло смисъла на закона - ЗУПГМЖСВ - и момента на възникване на правото на индексация по него. Моли решението на съда да бъде отменено и бъде постановено друго по същество, с което да бъде променена оспорената разпоредба и думата "при" бъде заменена с думата "след". Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител - юрк. Маринова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, второ отделение, е постановено в съответствие с материалния закон. Оспорена е разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗУПГМЖСВ - изм., ДВ, бр. 61/1994 г., гласяща "Правото на индексация по чл. 3 възниква при придобиване на жилище или започване изграждането на такова, включително и при надстрояване или пристрояване на съществуваща жилищна сграда. Индексацията се получава по определения от управителния съвет индекс към датата на възникване на правото.". Разпоредбата на закона, на която се позовава касатора е чл. 7, ал. 4 ЗУПГМЖСВ, която от своя страна гласи: Дължимите като финансова компенсация суми се изплащат на правоимащите лица след придобиване или започване изграждането на жилища. Твърдяното несъответствие е, че при използване на думата "при" в правилника за прилагане на закона е подменен смисъла на закона, очертан с използваната в закона дума "след". Правилно съдът приема, че промяната на разпоредбата от правилника е извършена от компетентния орган - МС на РБ, по аргумент от чл. 6, т. 1 от Закона за нормативните актове, доколкото същата е по приложение на законова норма - чл. 7 ЗУПГМЖСВ. Законосъобразно е и заключението, че при издаване на оспорения подзаконов акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изменението е взето с решение на МС на надлежно проведено заседание на което е разгледано внесеното от министъра на териториалното развитие и строителството- предложение за промяна. Същото е съгласувано със заинтересованите министерства и ведомства; обнародвано е в ДВ. Изводът на съдебния състав, че оспорената разпоредба е издадена в изпълнение материално правните изисквания на ЗУПГМЖСВ и по специално на чл. 7, ал. 4, също е правилен. Обоснован и напълно споделен и от настоящата съдебна инстанция е извода на съда, че употребената в правилника дума "при" не противоречи на сочената в закона дума "след"- защото и двете не променят смисъла и значението на разпоредбите, касаещи придобиване на право на финансова компенсация и изплащането й. Въпреки употребените различни предлози "след" и "при" в закон и правилник- значението им е еднозначно и не поражда възможност за различни смислови тълкувания на възникване правото на финансова компенсация. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият петчленен съдебен състав приема, че решението на тричленния състав е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и изброени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,