Решение № 13067 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6665/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение 2530/16.04.2024 година по административно дело 5563/2023 година на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение ППН-01-692/2020 от 28.04.2023 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни, в писмено становище, чрез процесуален представител, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Г. Е. Х., с адрес в [населено място], не взема становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е Решение ППН-01-692/2020 от 28.04.2023 г. на КЗЛД, в частта му с която: 1) На основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, е обявена за основателна жалба с вх. ППН-01-692/05.10.2020г., подадена от Г. Е. Х. срещу министъра на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни.; 3) На основание чл. 58, §2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 за нарушения на чл. 5, §1, б. а и б. б и чл. 6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679, е разпоредено на министъра на вътрешните работи, администратор, да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента.; 4) В допълнение към мярката по т. З, на основание чл. 58, §2, б. и във вр. с чл. 83, §5, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на министъра на вътрешните работи, администратор на МВР с ЕИК 000695235, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл. 5, §1, б. а и б. б и чл. 6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният пред него акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на изискванията за негово съдържание и форма. Съгласно определенията дадени в чл. 4, т. 7 и т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679 администратор означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка, а обработващ лични данни е всяко физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. В тази връзка правилно е прието, че администратор на лични данни безспорно е министъра на вътрешните работи, като последният определя целите и средствата за обработването на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента и същият изрично е посочен като администратор в чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. На следващо място следва да се посочи, че процесните пред АССГ лични данни на Г. Е. Х. в обем: име, презиме, фамилия, ЕГН и адрес категорично попадат в обхвата на лични такива по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679. Съгласно последния лични данни означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (субект на данни); физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Ето защо достъпените от служител на МВР лични данни на Х. и впоследствие разкрити чрез предаване на друг служител на МВР за налагане на административно наказание глоба с Фиш сериен 0338162/04.10.2018 г. по реда на чл. 186, ал. 3 ЗДвП, безспорно са информация за физическо лице, което може да бъде идентифицирано посредством тях, като същите са били обработени неправомерно, в нарушение на принципите на законност, добросъвестност и точност. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд обосновано е разгледал хипотезата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, при която, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай не се спори, че Х. не е бил, нито собственик/ползвател на МПС, за което е издаден фишът, нито някога е бил законен представител на юридическото лице - ЗПК Изгрев или посочено от неговия управител лице, респективно за него липсват каквито и да било законови предпоставки, обективиращи като законосъобразно, евентуално обработване на личните му данни по смисъла на чл. 5, §1, б. а и б. б от Регламента и чл. 4 ЗЗЛД в относимата му и разгледана подробно от решаващия съд редакция. Ето защо последният е стигнал до правилни изводи за наличие на неправомерно обработване на личните данни на Х. без да е налице някоя от предпоставките на чл. 6 § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 за това, респективно е отхвърлил оспорването. По отношение на наложените корективни мерки, съответно тази по чл. 58, § 2, б. и от Регламент /ЕС/ 2016/679 налагане на административно наказание имуществена санкция, както и тази по чл. 58, § 2, б. г - разпореждане до администратора или обработващия лични данни за съобразяване на операциите по обработване на данните с разпоредбите на Регламента, настоящият съдебен състав отново приема изводите на първоинстанционния такъв за обосновани и правилни и не следва да ги преповтаря по арг. чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Същите са подходящи и съответни на предвидения с тяхното налагане санкционен, дисциплиниращ и предупредителен ефект, като със същите не се надхвърля необходимото за постигането на тези цели, а напротив - постига се целта на закона за осигуряване на ефективна защита при обработка и съхранение на личните данни. От изложените до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъди на КЗЛД претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение