Решение № 498 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2018 г.

Решение № 498 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Бургас, подадена чрез юрисконсулт Димитров, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 250/19.02.2018 г. по адм. дело № 3064/2017 г. на Административен съд - Бургас (АС Бургас). В жалбата са изложени аргументи, че решението е неправилно и постановено в нарушение с материално правните разпоредби и в противоречие на събрания по делото доказателствен материал. Счита, че паркирането на автомобила на процесното място е в нарушение на правилата за движение и безспорно попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП, след като препятства свободния достъп в пълен обем и създава опасност за лицата, които преминават от там. Моли да се отмени като неправилно постановеното решение на АС Бургас и да се постанови ново решение, с което да се потвърди наложената административна мярка, а иска по чл. 1 ЗОДОВ да се отхвърли като неоснователен. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и касационна жалба от Е. Николов специалист репатрация в ОП Транспорт при Общ. Бургас, подадена чрез юрисконсулт Димитров, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 250/19.02.2018 г. по адм. дело № 3064/2017 г. на Административен съд- Бургас. Счита за неправилни изводите на съда относно приетата възможност за безпрепятствено преминаване, предвид приложението на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Изложени са подробни аргументи, свързани приложението на чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП. Моли да се отмени обжалваното решение на АС Бургас и да се постанови ново решение, с което да се потвърди наложената административна мярка, а иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се отхвърли като неоснователен. Ответникът Д. Сотиров не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита решението за правилно и неподлежащо на касационна отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. АС Бургас е бил сезиран с жалба на Д. Сотиров против принудителна административна мярка (ПАМ), с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 5, буква "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е разпоредено преместване на лек автомобил без знанието и съгласието на водача до паркинг, стопанисван от Общинско предприятие "Спортни имоти – паркинги и гаражи" при Община Бургас. Заедно с жалбата е предявена искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възстановяване на претърпените от жалбоподателя имуществени вреди в размер на 43, 20 лева, представляващи платена такса за репатриране. С обжалваното решение на Административен съд- Бургас е ОТМЕНЕНА принудителна административна мярка, постановена на 7.10.2017 г. от Е. Николаев– "специалист репатрация" в ОП "Транспорт" при Община Бургас, с която на основание чл. 171, т. 5, буква "б" от ЗДвП е разпоредено преместването на управлявания от жалбоподателя лек автомобил марка "Фолксваген Джета" с рег. [рег. номер на МПС] без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. По отношение на исковата претенция е ОСЪДЕНА Община Бургас да заплати на Д. Сотиров сумата от 43, 20 лева, представляваща претърпени имуществени вреди - заплатена такса за репатриране на лек автомобил марка "Фолксваген Джета" с рег. [рег. номер на МПС]. За да достигне до този резултат АС Бургас e установил, че в случая са налице данни за МПС, паркирано в нарушение на правилата за движение, в частност на нормата на чл. 94, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП. Намерил е, че по административната преписка липсват данни за наличието на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване, поради което, първата хипотеза за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 5, б. "б" от ЗДвП не е налице. АС Бургас е приел, че не са налице доказателства, от които да се обоснове извод, че така паркирания лек автомобил създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което не е налице и втората хипотеза на чл. 171, ал. 5, б. "б" от ЗДвП. Намира, че се налага извод, че разпоредената от Е. Николаев – "специалист репатрация" в ОП "Транспорт" при Община Бургас ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е незаконосъобразна – постановена в нарушение на приложимата правна норма – чл. 171, ал. 5, б. "б" от ЗДвП и като такава следва да бъде отменена. Съобразно този правен извод е приел, че в съответствие с нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, на разглеждане подлежи и искът за обезщетяване на жалбоподателя в размер на 43, 20 лева, представляващ имуществени вреди в същия размер за заплатената такса за репатриране на лекия автомобил. Намерил е, че престирането на сума от 43, 20 лева е в пряка и непосредствена причинна връзка с разпореденото принудително преместване на автомобила и поради отмяната на последното, се явява недължимо. Отговорността за причинените вреди следвало да се носи от Община Бургас, чийто служител е разпоредил процесното незаконосъобразно преместване. В заключение адм. съд е приел, исковата молба на Д. Сотиров за основателна и я е уважил за сумата от 43, 20 лева, представляваща платена такса за репатриране на МПС. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. За нарушението на жалбоподателя по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП му е съставен акт от 7.10.2017 г. и наредено репатриране на автомобила от оправомощен служител. Правилото на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най- вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най- малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, ограничителната мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се прилага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая съдът правилно е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за принудителното преместване на превозното средство. Няма данни, че превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. От данните по административната преписка не се доказва, че с неправилното паркиране ответникът по касация е създал опасност или е направил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Неспазване на изискванията по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП за правилно паркиране не съставлява във всички случаи основание за прилагане на ограничителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Нарушението на правилото по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП не покрива непременно фактическия състав на цитираната норма, а следва да бъде установено, че същото е довело до затруднение на движението по начина, описан в нея. В установения случай, лицето би могло да носи административно- наказателна отговорност за допуснато нарушение по ЗДвП, но не и да му бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП. При тези обстоятелства, наложената принудителна административна мярка е в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП. Първоинстанционният съд с обжалваното решение като е възприел този извод е постановил решение в съответствие с материалния закон. С обжалваното решение АС Бургас правилно е уважил, като основателен и иска за имуществени вреди в размер на 43, 20 лева. Исковата претенция по чл. 203 от АПК е възможна при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т. е. при наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. С оглед извода на административния съд за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка, следва и извод за основателност на имуществената претенция. Платената сума от 43, 20 лева, представляваща платена такса за репатриране на МПС е пряка и непосредствена последица от отменения, като незаконосъобразен адм. акт- чл. 4 от ЗОДОВ. Същата е в пряка и непосредствена връзка с отменения незаконосъобразен акт, тъй като представлява сторен разход, извършен във връзка с действие в адм. производство. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Причинената вреда подлежи на пълно репариране, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с & 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,