Решение № 9901 от 19.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез пълномощника юрисконсулт М. Димитрова, против решение 5805 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело 4739/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е обявена нищожността на издадената от него заповед 513з-748/04.02.2015 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация А. Георгиев, чрез адвокат Ж. Тодорова в представената писмена молба, оспорва касационната жалба и пледира обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски по представен нарочен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед 513з-748/04.02.2015 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 178, а. 1, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и § 26 от ПЗР на ЗМВР, вр. т. 1.1, буква А от заповед Із-1887/19.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи и предложение рег. 3383р-1064/21.01.2015 г. по описа на 08 Районно управление (РУ) на СДВР, са определени размери на допълнителни възнаграждения за специфични служебни дейности на държавните служители от сектор Противодействие на криминалната престъпност към 08 РУ на СДВР. Съгласно приложената кадрова справка, към датата на постановяване на оспорената заповед, жалбоподателят А. Георгиев е заемал длъжността разузнавач V степен в 03 група Криминална полиция към Полицейски участък - Дружба на сектор Противодействие на криминалната престъпност към 08 РУ на СДВР. АССГ е установил, че оспорената заповед е издадена от директора на СДВР по оправомощаване от министъра на вътрешните работи със заповед Із-1887/19.07.2011 г. В т.3 от тази заповед е предвидено, че определянето на конкретния размер и вид на допълнителните възнаграждения, тяхното изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се извършва със заповед на ръководителите на структури по чл.9 ЗМВР, отм., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. (чл. 37 от сега действия ЗМВР) каквато структура е и СДВР. Заповедта на министъра е издадена въз основа на законова делегация, основана на чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Съдът е намерил, че тази разпоредба оправомощава единствено министъра на вътрешните работи да определя размера на допълнителните възнаграждения. Касае се за безусловен законов императив и министърът не може да делегира тези свои права другиму. Изводът на първоинстанционния съд е, че директорът на СДВР не е материално компетентен да издава заповеди и да определя размера на допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности по чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Това мотивирало съда да обяви нищожността на оспорената заповед. Решението му е валидно, допустимо и правилно. Установените от АССГ факти кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства. При тяхната преценка, съдът е достигнал до верни правни изводи за нищожност на заповед 513з-748/04.02.2015 г. на директора на СДВР. Не може да бъде споделено възражението на касатора, че заповедта е издадена на основание делегирана компетентност, защото чл. 179, ал. 2 ЗМВР предвижда изрична компетентност на министъра да определя конкретния размер и вид на допълнителните възнаграждения на служителите. Видно от съдържанието на заповед Із-1887/19.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с нея се урежда материя, свързана с допълнителните възнаграждения на държавните служители в МВР, реда и условията за изплащането им. Тя отговаря на кумулативно определените критерии за подзаконов нормативен административен акт, защото съдържа общи правила за поведение, приложими към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие, издава се от компетентен държавен орган по силата на закон. Такова правомощие не може да бъде делегирано от министъра. В тази връзка следва да бъде споделен извода на АССГ, че в случая е налице изключителна компетентност на министъра на вътрешните работи, очертана със закон и същият не може да я делегира цялостно или частично на други лица. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Георгиев сумата от 750 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора направено още в касационната жалба, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение