Решение № 11445 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2009 г.

Решение № 11445 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК . Образувано е по касационна жалба от Цона Георгиева Събчева, от гр. Силистра, против Решение № 13/27.02.2009 г. постановено по адм. дело № 72/2008 г. на Административен съд - Силистра. Поддържат се касационни основания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост. Ответниците: Марин Георгиев Гайдарски и Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, не се явяват и не вземат становище по касационната жалба. Ответницата Стоянка Иванова Иванова, чрез пълномощникът й - адв. Русчева, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, след като обсъди допустимостта на жалбата и наведените касационни основания, приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Цона Георгиева Събчева, от гр. Силистра, против Заповед № РД-18-66/02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - гр. София, обнародвана в ДВ, бр. 56 от 20.06.2008 г., в частта й относно заснетата североизточна имотна граница на поземлен имот с идентификационен номер 66425.501.181. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изведен е извод, че процесната имотна граница на поземлен имот № 66425.501.181 със съседния му поземлен имот № 66425.501.182, не е материализирана на място и не е означена от собственика му с трайни знаци, в съответствие с акта му за собственост. Поради това при определянето на тази граница и съобразно чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, административният орган е имал правото да ползува данните за нея, съдържащи се в предходни карти, планове, регистри и др. документи, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ , ЗТСУ (отм.) и др., и чрез геодезическо заснемане. В случая са ползувани кадастралния план от 1994 г. и сега действащия кадастрален и регулационен план от 2004 г., съгласно които североизточната имотна граница на имот 181 с имот 182 представлява начупена, а не права линия. Съдът е приел още, че по стария регулационен план от 1958 г., между двата имота не е имало имотна граница, тъй като до 1994 г. двата имота са били заснети в границите и площта на един имот пл. № 875, в който праводателите на жалбоподателката и на ответницата Иванова са били съсобственици. Освен това е направил и извод, че с оспорената заповед се претендира имуществен спор за собственост, който не може да бъде решен в това производство по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР . Решаването на този спор е подсъден на общите граждански съдилища, чието решение би било основание за изменение на кадастралната карта, по реда на чл. 53 от ЗКИР. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че след като процесната имотна граница не е материализирана на място и не е означена с трайни знаци от касационната жалбоподателка, като съсобственик на ПИ 66425.501.181, тя се установява по реда посочен в чл. 14, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Наредба № 3/2005 г. за ССПКККР, вр. с чл. 43, ал. 1, т. 5, в б. "б", "в" и "г" от ЗКИР , което означава, че административният орган е имал правото да заснеме тази граница, съгласно отразяванията й по предходни кадастрални и регулационни планове. В случая това са били плановете от 1994 г. и от 2004 г., но не и плана от 1958 г., където такава имотна граница между двата съседни имота не е имало, поради наличието на един съсобствен имот. Доказателствата по делото сочат, че за първи път с кадастралния план от 1994 г. общият имот е бил разделен и заснет като два отделни имота, с пл. № 181 и с пл. № 182, като границата между тях е начупена линия. Така е заснета границата между двата имота и по следващия кадастрален и регулационен план от 2004 г., като съгласно заключението на вещото лице, което не е било оспорено, регулационната линия покрива кадастралната. С оспорената заповед, имотната граница между двата имота е заснета въз основа на тези планове, също като начупена линия, което отговаря на изискванията на посочените по-горе разпоредби. Поради това и като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразен е и другия извод на съда, че относно процесната граница между съсобствениците на двата имота съществува спор за материално право, който обаче не може да бъде решен в настоящето производство. Спорът за материално право има значение само в хипотезата на попълване или отстраняване на грешка в кадастъра, но не и при одобряване на първичен кадастър по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, както е в случая, но дори и да имаше значение, решаването му е от компетенцията на общия съд, а не от административния. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗКИР, съгласно която споровете за граници на поземлени имоти се решават по съдебен ред. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е обосновано и не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Като правилно и законосъобразно решението ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 218 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение