Решение № 4780 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2018 г.

Решение № 4780 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "П. А."-ХИ", против решение № 1585 от 09.07.2018 г. на Административен съд-град П., постановено по адм. д. № 2295/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № Р-16001616007882-091-001 от 19.05.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 431 от 21.07.2017 г. на директора на дирекция ОДОП-П.. Основните възражения в жалбата са, че в хода на ревизията не са направени обосновани изводи за получени стоки от ЕТ, респективно реализирани обороти и не е налице неначислен ДДС при продажбата им. твърди се, че търговецът не е декларирал и осчетоводил покупка и продажба на стоки-цигари. Наред с това се твърди, че търговецът не разполага с лиценз за продажба на цигари. Наведени са доводи, че решението в атакуваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба на ЕТ "П. А. ХИ". Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледани по същество – неоснователна. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С решението, предмет на касационно оспорване, Административният съд – П. е отхвърлил жалбата на ЕТ, против РА досежно допълнително начислен ДДС по неосчетоводени фактури издадени от "Деливъри"ООД /без фактури № 9300003312 от 23.06.2015 г. и № 9300005268 от 04.09.2015 г. /, Табак логистик груп" ООД /без фактури 1896102349 от 15.06.2012 г., № 1896103436 от 20.07.2012 г., № 1896010064 от 16.04.2013 г. и № 1896017864 от 23.02.2014 г. / и Деливър Карлово ООД по периоди и в посочен размер. Присъдени са и разноски на Д"ОДОП"-П. в размер на 1278, 20 лв. Фактическите основания да се премине към облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че през процесния период дружеството е получател по фактури от регистрирани по ЗДДС доставчици, без фактурите и закупените стоки да са осчетоводени от ревизираното лице. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че ревизираното лице, е получил стоките, описани в издадените от доставчиците, неосчетоводени фактури, които е реализирал на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ. Получените приходи не са отчетени като такива, а са укрити. За да приеме, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдът е анализирал приложените по делото писмени доказателства. Съобразил е по отношение на подписаните фактури, че същите са неоспорени от ревизираното лице и безспорно установяват, че търговецът е получил стоките фактурирани с процесните фактури.. Така според съда правилна е преценката за извършване на ревизия по реда на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Посочено е, че т. к. основанието по чл. 122, ал. 1 е подкрепено с доказателства, По силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Така мотивиран, въз основа на събраните доказателства съдът е намерил за доказано наличието на укрити приходи и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Решението е правилно. В случая няма спор, че през ревизирания период предмета на дейност на ревизираното лице е търговия на дребно. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както е в процесния случай, фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. Съгласно ССчЕ спорните фактури, за които се твърди, че ревизираното лице е получател не са осчетоводени в счетоводството му. Не е спорно, че посочените доставчици са контрагенти на ревизираното лице. В случая при извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, доставчиците разполагат с кадрова и материална обезпеченост. Представени са и подписани от получателя фактури и ППП съдържащи вида, количеството и стойност на стоките. Правилно съдът е посочил, че въпреки дадените указания ревизираното лице не е ангажирало доказателства оборващи изводите на органа по приходи относно истинността на подписаните фактури, респективно ППП, поради което същите следва да се кредитират и правилно съдът е приел, че е налице наличието на укрити доходи от продажби на съответните стоки за посочените данъчни периоди, поради което законосъобразно с РА е извършено начисляване на ДДС в посочения размер, ведно с прилежащи лихви за забава към месец декември на съответната година. Ясно са конкретизирани фактурите, по които, като получател е посочен управителя на РЛ. Следователно РЛ дължи ДДС за извършени продажби. Решението, като правилно следва да се остави в сила. На дирекция "ОДОП" - гр. П. за касационната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1280 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение