Решение № 3956 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12054/2008 г.

Решение № 3956 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12054/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Божидар Божинов в качеството му на представляващ "Бобо и сие-90-Божинов" ООД гр. Ловеч, против решение № 94 от 2.06.2008 г., постановено по адм. дело № 21 по описа за 2008 г. на Окръжен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против ДРА № 911 от 4.11.2005 г. на ТДД гр. Ловеч, потвърден с решение № 11/11.01.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" В. Търново. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради това, че съдът не е обсъдил всички негови доводи свързани с неспазване на процесуалните норми при издаване на обжалвания РА, тъй като не са били налице процесуалните предпоставки за извършване на повторна данъчна ревизия и издаденият акт е незаконосъобразен. Освен това според касатора неоснователно му е отказано право на данъчен кредит поради нереалност на доставките след като данъчният орган не е констатирал за нито една доставка липса на такива доказателства и не на това основание е отказан данъчен кредит, а на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.). По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваният РА. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново оспорва жалбата с представения по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Окръжния съд - гр. Велико Търново, е отхвърлил жалбата на "Бобо и сие-90-Божинов" ООД гр. Ловеч против ДРА № № 911 от 4.11.2005 г. на ТДД гр. Ловеч, потвърден с решение № 11/11.01.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" В. Търново, относно отказаното му право на данъчен кредит за данъчни периоди на м. май, юни и юли на 2004 г. в размер на 104796.75 и лихва в размер на 15150.57 лв. Присъдени са и разноски в полза на Дирекция "ОУИ" в размер на 2739 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалвания ДРА е издаден от данъчен орган който има компетентност да извърши нова ревизия и да постанови данъчен акт. Съдът е приел във връзка с направените възражения за материална незаконосъобразност, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като е налице доставка по която доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения както и липса на реални доставки по отношение на доставчиците "Томи плюс" и "Хляб и хлебни изделия" гр. Дряново. Така постановеното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички доводи и възражения на страните, преценил е всички релевантни по спора факти и обстоятелства и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и правилното прилагане на процесуалния и материалния закон. По делото не са били допуснати твърдяните касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Съображенията на настоящата инстанция за това са следните: Във връзка с първото поддържано възражение в касационната жалба относно твърденията за нищожност на обжалвания ДРА, поради неспазване на процесуалните норми по издаването му. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че съдът не е обсъдил тези негови възражения във връзка с правилното прилагане на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДПК (отм.), която е била действащата разпоредба към момента на издаване на акта. Съгласно тази разпоредба директорът може да потвърди или да отмени изцяло или частично данъчния ревизионен акт в обжалваната част, но съгласно следващата алинея 3, когато се установи, че издаденият данъчен ревизионен акт е незаконосъобразен и вместо него трябва да се издаде друг, директорът на регионалната дирекция отменя обжалвания акт и връща преписката на съответния териториален директор, чийто орган е издал акта, или на друг териториален директор от региона за нова ревизия и за издаване на новия данъчен ревизионен акт със съответни задължителни указания и определя срок за издаването му. Точно при тази хипотеза е бил отменен първият издаден ДРА № 190/4.04.2005 г., с който е било отказано по отношение на касатора правото на данъчен кредит за периода от 01.2004 г. до 07.2004 г. вкл. като преписката е била върната обратно на ТДД гр. Ловеч, да извършване на нова ревизия за същия период по ЗДДС. Това, че при новата ревизия за проверявания период са проследени и доставките извършени от други доставчици не прави издадения нов ДРА нищожен. В мотивите си окръжния съд е обсъдил тези възражения на касатора и правилно е посочил, че в случая не се касае до нова процедура по изменение на данъчно задължение, а за упражнено правомощие от директора на РДД по реда на чл. 120, ал. 3 ДПК (отм.). Неоснователно е и второто възражение за нарушение на материалния закон. В случая видно от доказателствата по делото на жалбоподателят е било отказано право на данъчен кредит, както на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) поради непредставяне от доставчиците на всички поискани доказателства свързани с определяне на данъчните задължения, както и доказателства във връзка с доставката и счетоводната отчетност, както и доказателства за предходни доставки, а също така и поради липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че неправилно съдът е обсъждал реалността на доставките, след като основанието на което е отказано правото му на данъчен кредит е това по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 ЗДДС (отм.). Поначало самата разпоредба на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, включва и въпроса за реалността на доставките, след като данъчните органи са поискали доказателства свързани с доставката. Освен това видно и от решението на директора на РДД този въпрос е бил обсъден и липсата на реални доставки е послужило като правно основание за отказване на правото на данъчен кредит, наред с останалите основания за това. Предвид това като е обсъждал също този въпрос и се е произнесъл по реалността на доставките и е приел, че те не са доказани съдът не е излязъл извън предмета на спора и не е накърнил правото на защита на задълженото лице. Ето защо по определените задължения по ЗДДС (отм.) съдът правилно е приел въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото, че действително няма доказателства, които да оборват констатациите в РА за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, както и за извършено начисляване на данъка от доставчика съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Констатациите, съдържащи се в ДРА, не са били опровергани, вкл. и със заключението на вещото лице, и тъй като се касае до акт издаден по реда на отменения ДПК, то съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК тези констатации се считат за верни до доказване на противното. Така установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизирания данъчен субект. Същият е следвало да докаже по пътя на пълно насрещно доказване, че данъкът е начислен от доставчика в счетоводството му като задължение към бюджета по кредита на счетоводна сметка 4532, при редовно водено счетоводство съгласно изискването по чл. 81, ал. 1 ДПК, съответно чл. 146 ГПК. Подобно доказване се осъществява чрез заключение на счетоводна експертиза, изготвена въз основа на проверка в счетоводството на доставчика относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществената стопанска операция, като се има предвид че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при ревизията. Изслушаното по делото заключение на вещо лице не отговаря на тези изисквания, поради това че е изготвено само въз основа на отделни счетоводни документи и извлечения от регистри, които не са проверени с останалите кореспондиращи сметки и не е направена преценка дали счетоводството е водено редовно. В съответствие с разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК това заключение правилно не е възприето от решаващия състав на окръжния съд, като изложените в тази връзка съображения напълно се споделят от касационния състав. Освен това по делото не са представени счетоводни документи, от които да бъдат направени релевантни изводи относно счетоводното начисляване на ДДС от доставчика, поради което е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Съобразно изложеното ДДС не е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, поради което не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС, няма доказателства и за реалността на доставките и за ревизирания субект не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Универс 2002" ЕООД гр. Варна, "Томи плюс" ЕООД гр. Ловеч и "Хляб и хлебни изделия" ЕООД гр. Дряново. Съдът правилно е отхвърлил жалбата като неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,