Решение № 14170 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2011 г.

Решение № 14170 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Агро-МК" ЕООД, с. Мамарчево, община-Болярово, представлявано от управителя - Младен Николов Костов, против Решение № 556/29.04.2011 г. по адм. дело № 2049/2010 г. на Административен съд-Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът- Директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на "Агро-МК" ЕООД против отказ за регистрация по ЗДДС № 281021000001793/22.07.2010 г. на орган по приходите при ТД-Бургас, потвърден с Решение № РД-10-287/08.09.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като установените задължения по ЗДДС на управителя на оспорващото дружество, в качеството му на собственик и представляващ ЕТ "СОА-Ники-Младен Костов", са в размер над 5000 лева и са възникнали към момента, в който същия е бил такъв собственик, независимо от последващото прехвърляне на предприятието на ЕТ на трето лице, а той пък на друго. Съдът е посочил, че независимо от тези прехвърляния задълженията по ЗДДС на Младен Николов Костов, като едноличен търговец са останали, поради което отказът за регистрацията по ЗДДС на "Агро-МК" ЕООД, чийто управител се явява Младен Николов Костов, е законосъобразен. Съдът е отказал да уважи възражението на оспорващия за недължимост на публичните задължения на ЕТ, на основание изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, с доводи, че същите не са отписани, а от друга страна поради непредставяне на доказателства за прекъсване или спиране течението на давността от страна на оспорващия. Така постановеното решение е неправилно. По делото не е имало спор за установените публични задължения по ДДС на ЕТ "СОА-Ники-Младен Костов", чийто собственик към 2000 г. /когато са установени задълженията/ е бил Младен Николов Костов, настоящ собственик и управител на "Агро-МК" ЕООД. Дружеството не е оспорило, а и пред настоящата инстанция не оспорва размера на тези задължения, установени с РА № 0111/20.07.2000 г., по Справка-декларация № 00035/13.07.2000 г. и по Справка-декларация № 00037/13.09.2000 г., в общ размер на 106 541.13 лева, за д. п. 01.01.2000 г. -31.01.2000 г., за д. п. 01.06.2000 г. -30.06.2000 г. и за д. п. 01.08.2000 г. -30.08.2000 г. Поради това изводите на съда за наличието на хипотезата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се явяват законосъобразни. Съгласно цитираната разпоредба компетентния орган по приходите отказва регистрация на лице, което не е представило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери с неуредени задължение за данък върху добавената стойност над 5 000 лева. Настоящият случай е точно такъв, тъй като управителят на оспорващото дружество е бил собственик и представляващ друго лице- ЕТ"СОА-Ники-Младен Костов", за който с влязъл в сила РА и Справки-декларации е установено, че има задължения по ЗДДС в размер над 5 000 лева. Ирелевантно за случая е, че впоследствие-през 2009 г. този търговец е прехвърлил предприятието си на трето лице, а той пък на друго лице, тъй като публичните задължения на ЕТ са възникнали по време, когато управителят е бил негов собственик, а именно това е правно релевантния факт с оглед приложението на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. След като това е така и след като дружеството-касатор не е внесло определеното от органа по приходите обезпечение, то изводите на съда за наличие на основания за отказ от регистрация по чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са принципно правилни и при положение, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, а именно погасяване по давност на публичните задължения на ЕТ, поради изтичането на 5-пет годишния давностен срок. В тази връзка е и основното оплакване в касационната жалба, с твърдения, че решаващият съд неправилно е отказал приложението на петгодишната давност за описаните по-горе задължения на управителя Младен Николов Костов, в качеството му на ЕТ, за д. п. м. 01.01.2000 г. и м. 06.2000 г. Настоящият състав намира оплакването за основателно. Институтът на погасителната давност е материалноправен и е свързан с прилагане на материалноправни норми, намиращи се в процесуален закон, какъвто е ДПК (отм.), респ. ДОПК и тези норми действат към момента на възникване на съответното данъчно задължение. В случая определените с ДРА публични задължения на ЕТ"СОА-Ники-Младен Костов" по ЗДДС (отм.) са за периоди м. 01 и м. 06.2000 г., при действието на ДПК (отм.), в сила от 01.01.2000 г. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.), идентичен на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, смятано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. А според чл. 141, т. 1 от ДПК (отм.) давността спира да тече при започнала данъчна ревизия-до завършването й, но за не повече от една година. По делото не са представени доказателства за наличието на други основания за спиране или прекъсване на давността, по чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм.) респ. по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Съдът правилно е приел, че доказателствената тежест за установяване на изтеклата погасителна давност лежи върху оспорващия, но неправилно е приел, че върху него лежи и тежестта за доказване на предпоставките за спиране и прекъсване на давността, които са в полза на касатора, тъй като спирането течението на давността, респ. прекъсването анулира изтеклата до тези моменти погасителна давност, поради което приходните органи са тези, които е следвало да установят тези факти. В случая това не е направено, поради което и единствения извод който се налага, е че за процесните публични задължения не са установени доказателства за спиране течението на давността, както и за прекъсването й. По делото касаторът не е оспорил, а и пред касационната инстанция не се оспорва факта, че издадения РА от 20.07.2000 г. срещу ЕТ, с който са установени данъчните му задължения по ЗДДС, не е обжалван и е влязъл в сила, след изтичане на срока за обжалването му, т. е през 2000 г. От изложеното следва, че 5 г. давност за процесните вземания е започнала да тече от 01.01.2001 г. и е изтекла на 31.12.2005 г., след което публичното вземане за задълженията на ЕТ се считат погасени. Като е направил други изводи и е отказал да приеме изтеклата петгодишна давност спрямо задълженията на ЕТ, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложеното по-горе, касационният съд дължи постановяване на друго решение, по същество, с което оспорения Отказ за регистрация по ЗДДС на "Агро МК" ЕООД бъде отменен, като незаконосъобразен и преписката бъде върната обратно на органа за произнасяне, при съобразяване с указанията по-горе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение