Решение № 2457 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2008 г.

Решение № 2457 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - град Пловдив против решение № 317 от 28.03.2008 г., постановено по адм. д. № 1633/2007 г. на Административен съд град Пловдив, с което е отменена негова заповед № 577/17.09.2007 г., с която на Маргарита Любомирова Михова - младши експерт в Общинска служба "Земеделие" - Родопи е наложено дисциплинарно наказание "порицание". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Маргарита Любомирова Михова, чрез пълномощника си адв. Попов оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност в писменото си възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена заповед № 577/17.09.2007 година на директора на ОДЗ - Пловдив, с която на Маргарита Любомирова Михова - "младши експерт" в Общинска служба "Земеделие" - Родопи е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови съдебния си акт, АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на предвидената форма поради неспазване на изискванията на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл и в нарушение на материалния закон - чл. 94 от Закона за държавния служител. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл - наложено е наказание през 2007 година за извършени от държавната служителка нарушения през 2003 година, т. е. предхождащи повече от една година заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. АС град Пловдив правилно е приложил материалния закон. Фактите сочат, че дисциплинарната преписка е образувана по повод постъпила жалба в ОДЗ - град Пловдив на 4.07.2007 година от Петко Андреев Петков във връзка със допуснати нарушения при прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение на правото му на собственост върху земеделски земи. Видно от протокол от 4.07.2007 година на назначена комисия, същата е извършила проверка по преписки № 06395/4.08.1992 година на наследниците на Рангел Андреев Петков и № 06915/25.03.1992 година на наследниците на Рангел Георгиев Крушков и е констатирала, че са извършени нарушения по прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по тези две преписки, като е взела решение да се предприемат мерки по налагане на дисциплинарно наказание на длъжностните лица, допуснали засягане на правото на собственост на посочените лица. След приемане на писмените обяснения на Маргарита Михова от 20.08.2007 г., същата е наказана с дисциплинарно наказание "порицание", затова че е участвала че през 2003 г. при извършена частична преработка на картата на възстановената собственост на землището на с. Брани поле, и е подписвала постановените решение от ПК - Родопи, която е въстановила неправилно собствеността върху земеделски имоти по посочените по-горе две преписки. При тези данни, които не са опровергани от касатора, правилно съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено извън рамките на едногодишния преклузивен срок. Неоснователни са изложените в касационната жалбата оплаквания, че заповедта е издадена в рамките на визираните в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл преклузивни срокове. Изводът на АС, че обжалваната заповед е била издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗДСл, в редакцията му към момента на уволнението е правилен. Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. В случая се касае за извършване на действия по частична преработка на картата на възстановената собственост върху земеделски земи, които са осъществени от Михова през 2003 г. Съгласно заповед № РД-44-1642/29.04.2004 г. на министъра на земеделието и горите Михова е назначена за държавен служител, считано от 1.04.2004 г., с оглед на което правилно АС е приел, че преди тази дата спрямо нея са били неприложими нормите на чл. 90 и сл. от ЗДСл по налагането на дисциплинарни наказания на държавните служители. Освен това извършените от нея нарушения са реализирани през 2003 година, поради което едногодишният преклузивен срок следва да се брои от датата на изработването на картата на възстановената собственост на землището на с. Брани поле, извършено през 2003 г., а дисциплинарното производство е започнало три години по-късно - през месец юли 2007 година. Двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл - два месеца от откриване на нарушението се включва в едногодишния от извършването на нарушението, с оглед на което в случая той е неприложим, с оглед изтичането на едногодишния срок от извършване на нарушението. Допуснато нарушение на императивната норма на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл от страна на административния орган е основание за отмяна на издадената от него заповед за дисциплинарно наказание. Въпреки това АС е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, изложени в жалбата му, с която е сезиран и всички относими за настоящото административно производство обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Пред настоящата инстанция отново се излагат доводи за неправилност на оспореното решение на АС, които са обсъдени от съда и изложените обосновани мотиви в обжалваното решение се възприемат изцяло от този състав. По изложените съображения, настоящият състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Пълномощникът на ответницата е претендирал направените разноски пред касационната инстанция, като е депозирал договор за правна помощ за 1000 лева, съгласно който посочената сума е заплатена в брой от страната. Поради това касаторът следва да заплати посочената сума, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение