Решение № 4573 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1521/2012 г.

Решение № 4573 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1521/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Любенов Мирчев против решение № 15470 от 23.11.2011 г. по адм. дело № 7067/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което жалбата му против решение по т. 26 от протокол № 15/27.04.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което не е повишен в ранг "прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура", е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на чл. 234 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС) оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, седмо отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, е постановено в съответствие със закона. Правилно съдебният състав приема, че решението по т. 26 от протокол № 15/27.04.2011 г. на ВСС, с което е отхвърлена молбата на Мирчев за повишаване в ранг "прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура", е постановено в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ предвижда, че повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Повишаването на място се извършва последователно съобразно утвърдената в чл. 233, ал. 1 ЗСВ йерархия, до два по-горни ранга, включително, считано от ранга на заеманата длъжност (чл. 235 от ЗСВ). Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на законовите норми съдът приема, че в случая не са налице основания за повишаване на жалбоподателя Мирчев в ранг "прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура". Като прокурор в районна прокуратура в град София същият притежава ранг " прокурор в окръжна прокуратура" (чл. 233, ал. 3 от ЗСВ), повишен е в ранг "прокурор в апелативна прокуратура" с решение на ВСС от м. април 2010 г. и може да бъда повишен в най-високия ранг на място, ако отговоря на изискванията на чл. 234 от ЗСВ: висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения; положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра" и да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години. Изброените критерии за повишаване на място се отнасят както за първото повишение в ранг, така и за следващото повишаване на място. Следователно изискването на три години стаж на съответната или приравнена длъжност, законосъобразно е изтълкувано от съдебния състав като изискване в случаите на повишаване на място такъв срок да е изтекъл от предходното повишаване в ранг. Възприемането на обратното становище би поставило в по-благоприятно положение магистратите, които са повишени на място в сравнение с тези, които след получаване на ранг са повишени в длъжност, тъй като последните следва да работят три години на новата длъжност, за да получат по-висок ранг. Ето защо като достига до извод, че по отношение на жалбоподателя предпоставките на чл. 234 от ЗСВ не са осъществени и не са налице основания за отмяна на оспореното решение на ВСС, с което повишаване в ранг е отказано, тричленният състав на Върховния административен съд постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, седмо отделение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,