Решение № 199 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12528/2013 г.

Решение № 199 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12528/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил срещу решение № 166 от 22.07.2013 г. по адм. д. № 203/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Васил Милчов Йорданов от с. Слокощица, Кюстендилска област, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 166 от 22. 07. 2013 г. по адм. д. № 203/2013 г., Административен съд - гр. Кюстендил, е отменил Решение № РД-12-41 от 07.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 5507302822 от 13.03.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Кюстендил. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е направил правилен прочит на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, като правнорелевантните факти са преценени при спазване на материалноправните норми. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил от коя категория е труда на Васил Милчов Йорданов, положен през периода от 01.05.1980 г. до 28.08.1991 г. в Автосервиз, гр. Кюстендил. В удостоверение изх. № ОАС-04-243#1 от 15.01.2013 г., издадено от Ахивохранилище, с. Невестино при ТП на НОЙ - гр. Кюстендил, въз основа на разплащателните ведомости, заеманите длъжности са записани така: 1.05.1980 г. до 31.12.1980 г. - авто ел. техник; от 1.01.1981 г. до м. август 1991 г. вкл. - ел. техник. В трудовата книжка като длъжност на работника за посочения период е отразено "ел. техник", но в правоъгълния печат, оформящ стажа за 1.12.1978 г. до 28.08.1991 г., длъжността е записана "електромонтьор". По делото е разпитана свидетелката Никова, която в качеството си на "личен състав" е оформила този печат. Тя не може да си обясни защо има противоречия в записите в трудовата книжка, но заявява, че Йорданов е работил като ел. монтьор на леки и лекотоварни автомобили. Поемал е и всички гаранционни автомобили. В автосервиза не е имало длъжност "ел. техник на автомобили", а е имало "ел. техник по поддръжка на сгради и съоръжения", като какъвто жалбоподателя не е работил. От показанията на свидетелите Молов и Рошков се установява, че Йорданов е осъществявал трудова дейност, състояща се в поправка на инсталациите на колите - фарове, крушки, динамо, ел. мотори. Тези свидетели допускат смесване на длъжностите "електротехник" и "електромонтьор". С писмо изх. № 20 от 05.03.2013 г., по повод на запитване от ТП на НОИ - гр. Кюстендил, управителят на "Пътнически автотранспорт" ЕООД, гр. Кюстендил пояснява, че длъжностите "електромонтьор" и "електротехник" в сервиз за МПС се припокриват. Записът на т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) включва работници пряко участващи в ремонта и поддържането на товарни автомобили от автотранспортните фирми за общо ползване. В обжалваното решение, директорът на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, потвърдил отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, въобще не е изложил мотиви относно предпоставките на цитираната разпоредба. Направена е само констатация, че през спорния период лицето е работило като "електротехник" и няма данни трудът му да попада в обсега на т. 53а или т. 66 г. от ПКТП (отм.). Първата разпоредба се отнася до водачи на тролейбуси и автобуси, а втората също няма нищо общо с работници по ремонта и поддържането на товарни автомобили. В константната практика на Върховния административен съд е прието, че липсата на мотиви представлява сериозно нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Това е така, защото това нарушение пряко рефлектира върху правото на защита на адресатите на административния акт. Наред с изложеното, в хода на административното производство не са е изследвани следните въпроси: към кое предприятие, респ. фирма се е числял автосервиза, в който Йорданов е работил, какви са били условията на труд, какви са били трудовите му функции, извършвал ли е той ремонт и поддържка на товарни автомобили. Отправни точки при категоризиране на труда при пенсиониране са характера и особените условия на труд - чл. 104, ал. 1 КСО, а Министерският съвет е този който определя кой труд към коя категория се причислява. Съгласно чл. 35 АПК, административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което по конкретната преписка не е сторено. Стигайки до извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, отменяйки го и връщайки преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, Административен съд - гр. Благоевград е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото пред тази инстанция не се присъждат, тъй като ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК и не е доказал извършването на такива по това дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,